Призрачните „градове“ от соца, където един миньор храни 10 души

Николай Михайлов

 Рудоземската обогатителна фабрика /РОФ/, която сега е към „Горубсо-Мадан" е била най-голямата за оловно-цинкови руди на Балканския полуостров.  От едната страна на реката е градът, а от другата е фабриката. По площ тя е колкото дължината на Рудозем. От соца са останали само производствени сгради, общежития, а някъде и лозунги да се гони изпълнението на петилетката и т.н. Независимо, че са извършени ремонти и подобрения, нещо все напомня за онова време. Годишно по подземен начин се е добивала 1 600 000  тона руда. Сега добивът е около 400 000 тона на година. До 1990 г.  Рудозем беше страшно оживен. 2600 човека работеха в „Горубсо". Сега са общо 400-500 човека. „Тук се извърши една много лоша ликвидация  на предприятията, а сега са необходими много пари, за да се възстановят", споделя с носталгия инж.Венко Димитров, директор на Рудоземската обогатителна фабрика, който от 1974 г. работи в предприятието и е преминал през всички етапи на технологичния процес на флотацията. 

Празни сгради, намален състав…

Около фабриката цари спокойствие, което идва от празните сгради и производствени помещения. Само в производствените помещения  работят хората, които са на смяна. Като брутна сума преди 1990 г. работниците  са получавали  по около 500 лв., колкото и сега, но тогава с тези пари много неща са могли да си позволят и да си купят. 115 човека работят във фабриката. Всички имат доста добра квалификация и въпреки намаления състав успяват да се справят с преработката на доставената от рудниците руда. Миналата година в производството са инвестирани над 500 хил.лв.  По проект е осигурено работно облекло и лични предпазни средства за работниците. „Нямаме смъртни случаи, но последните две години в рудниците тези нещастни инциденти станаха по-чести. Не виждам условията на труд отпреди да са се влошили.  Даже са много по-добри отпреди. Но това е рисково производството, за съжаление стават такива неща. Когато миньорът влезе в една галерия не знае какво може да стане", коментира инж.Димитров.  Според него хората са тъжни, замислени, загрижени и обременени с проблеми. Тези които работят във фабриката издържат по около 10 човека от семействата и близките си.

„Преходният период продължи изключително много и не се вижда края. Едва ли мога да мисля позитивно за бъдещето, какъвто и оптимист да съм. Ако беше извършена консервация, а не ликвидация,  щеше да се пуснат по-бързо и други рудници. Надявам се да дойде време да се разработват и изоставените  находища. Рудодобивът  има развитие, има бъдеще в този район.  Той си остава основният поминък за населението", казва за бъдещето на този отрасъл шефът на РОФ –Рудозем. Във фабриката се преработва добитата руда от рудниците и след преработката се добива оловен и цинков концентрат. Той се изпраща в КЦМ и се извлича чистото олово. Единственото благоприятно нещо е, че има осигурен пазар. Произведената продукция  се заплаща веднага. Така, че проблемът с пазара при РОФ не съществува.

„По времето на Захариев си отивахме курбан"

След протестите на миньорите през 2012 г. и преди да влезе новият собственик Николай Вълканов, положението в рудниците беше трагично. Сега като че ли е по-спокойно. „Че за какво друго да си рискуваш живота, имайки предвид трудовите възнаграждения-400-1200 лева заплата (в зависимост от това дали ще работиш като миньор или помощен персонал) в „Горубсо-Мадан", споделя миньор. А и друга алтернатива в родопския град няма. Поне сега не се чудят как да си плащат сметките и с какво да хранят децата си, както е било по времето на Валентин Захариев. По това време имаше и бум на трудовите злополуки в рудниците. „Всеки ден като отивах на смяна се прощавах с децата и жена си. Имах късмет, че останах жив за разлика от други мои колеги. За заплати от 300 до 400 лв., които не получавахме редовно, докато се смени собственика на „Горубсо-Мадан" и след нашите протести, просто си бяхме курбан", споделя с болка подземен работник. Той си спомня как през 2010 г. в два последователни дни загиват двама миньори в рудника. Единият е бил на 41 години, а другият на 48, а преди тях отново е имало смъртен случай.

Идентични инциденти, обезщетения, виновни няма

Причините, довели до злополуките, са идентични,  установиха тогава от Инспекцията по труда. Те са били свързани с неспазване на параметрите, заложени в техническия проект за разработване на находището, както и на неефективно обезопасяване на работните места. Главната  инспекция по труда състави тогава пет акта за административни нарушения на длъжностни лица в рудник „Ерма река" . Бяха наложени и административни глоби, но какво от това хората ги няма вече.

През февруари 2012 г. дете на починал миньор при трудова злополука осъди „Горубсо–Златоград" за 60 000 лева. Починалият е изпълнявал длъжността „скреперист"  в рудник, собственост на „Горубсо". Тялото на мъжа било намерено затрупано от раменете нагоре от откъснал се от предишния цилик скален къс с размер около 0.8 куб.м.  В хода на съдебното производство е доказано, че работодателят не е изпълнил задълженията си относно поддържане на мината по време на експлоатация, за да могат работниците да извършват възложената им работа, като са налице доказателства за сериозни и съществени нарушения на трудовото законодателство.

„Жалко, че никой не понесе отговорността за тези трудови злополуки. Икономия за сметка на човека. Аз да се обогатя, пък ти как ще си – какво ми пука. Че мишката си е заминала – голяма работа, една мишка. Не се цени човешкият живот, разбирате ли.  А човешкият живот е скъп. А те си мислят така: „Аз да съм и след мен потоп. Аз тръгна ли си и попът да не се върне".  Това са думите на дългогодишен подземен работник участвал в стачката в Мадан през 2012 г.

Рудодобивът все още се крепи, докато го има хората ще работят въпреки риска, който поемат с отиването на всяка смяна на работа. Големите производствени сгради от соца и лозунгите ще пустеят още повече и ще напомнят за това, как някога Мадан и Рудозем бяха по-оживени от Смолян и как в градовете буквално кипеше живот.

24smolian.com