Гримът е свален, започва животът: Върви, народе… къде ли не-работа, следване и „Сбогом!“

Николай Михайлов

Тази година в Смолян не се усети особена суматоха покрай абитуриентските балове. Нямаше кич, силикон и като други години почти всички момичета да бъдат облечени като фолк певици и гримирани до неузнаваемост. „Децата ни станаха практични, животът ги направи такъв", споделя майка на абитуриентка. Дъщеря й казвала да не харчат много пари за бала, а да ги пазят за кандидатстването във ВУЗ. За една вечер не си заслужавало да се пръскат толкова пари, защото купони си правили почти всеки ден. „Младостта ни краси, няма смисъл да се правя на клоун, колкото по-семпло, толкова по-добре", сподели Гергана, според която балът й е излезнал около 300 лв. всичко. Въпреки тези твърдения, козметички, фризьорки и маникюристки постоянно във Фейсбук предупреждаваха редовните си клиентки, че почти през целия месец май нямат свободни часове заради абитуриентите.

Какво се случва след бала?   

Изтрива се гримът от лицата, прибират се балните дрехи в гардероба, а в съзнанието още кънти последното броене до 12, смесено със стотното повтаряне на рефрена „Един неразделен клас". Онова вълнуващо и така очаквано събитие, отнело месеци подготовка, е отминало. И още преди да са осъзнали, че 12-годишното обучение е свършило и е оставило голям отпечатък върху тях, младежите трябва да решат накъде да поемат оттук-нататък. На прага на живота всички имат мечти и именно след бала у тях се появява истинското вълнение дали ще успеят да ги сбъднат. На кръстопътя се събират няколко житейски улици.

Първата е към учението. Университетът е мястото, където младите хора да превърнат  интересите си в квалификация. А  тя ще им даде възможност за по-добра реализация. Абитуриентката Ралица от Смолян е категорична, че и в България можеш да се реализираш ако си кадърен и способен. Но в Смолян няма да остане и ще кандидатства право в Софийския университет. Желанието й пък е да остане и живее в столицата.

За какво да учим и да се напъваме?

„За какво да учим и да се напъваме? Моите родители са висшисти и общо взимат към 800 лева от заплати и като разплатят всичко, нищо не им остава", казва Ивайло, който ще избере втората улица-практиката. Момчето е завършило Смолянската професионална гимназия по туризъм и строителство и ще работи в тази сфера, даже вече има предложения за работа през лятото на морето. „Доволен съм от професията, която си избрах, никога няма да остана гладен. Туризъм винаги ще има и такива кадри като мен винаги ще ги търсят. Най-важното е, че ще взимам хубави пари като готвач и ще посрещам нуждите си", коментира решението си Ивайло.

Анастасия, Нели и Биляна са избрали да завършат козметични и фризьорски курсове, а не да учат във ВУЗ. „Като видяхме колко работа имат фризьорките и козметичките, решихме и ние да се насочим към тези професии. Не влагаш кой знае какво, а получаваш всеки ден доходи. Забележете, че като им звъните все казват, че нямат часове, придават си важности, а защо, защото са фрашкани с пари. Една висшистка не може да им стъпи на малкия пръст по доходи. Вместо да чакаш заплата, която предварително вече си я изхарчил, като козметичка и фризьорка всеки ден ти капят пари. Има как да отделиш за наем, за зареждане, за консумативи и за тебе остават", коментират избора си трите момичета.     

Работа и следване

Други пък като Венцислав ще работят и ще учат, за да не бъдат в тежест на родителите си. „Този вариант ще ме направи по-самостоятелен, най-малкото защото ще разполагам и със собствени парични средства. Да работиш и да учиш едновременно не е лесно, тъй като ангажиментите са много и времето почти никога не стига. Но този вариант ще ми помогне да се науча да бъда организиран, отговорен и да не тежа на родителите ми, защото майка ми е безработна и преживяваме с парите на баща ми", коментира Венци.

Има и такива млади хора, които ще изберат „нови хоризонти". Досещате се, че това е  чужбина. Няколко девойки, вкупом обявиха, че ще напуснат Смолян, а и България. Затова наблягали на английския. Разчитат и на добрия си външен вид и освен да учат нещо в чужбина се надяват да си намерят мъже и да останат там. Момичетата се насочват  към Германия, Англия, Испания. Използвали и Фейсбук, за да си търсят приятели в чужбина. Други пък не са решили какво ще правят, смятали да си починат, да отидат на море пък после ще мислят.

По официални данни завършилите в областта са 780. Всеки ще поеме по своя път. Животът на родителите направи практични и децата. Те нямат време много за детство, емоции и мечти, защото виждат как всеки ден родителите им се борят за оцеляването на семейството. Тъжно е, че децата ни стават рано възрастни. От друга страна ще им е по-лесно в морето на живота.

В навечерието сме на най-българския празник 24 май и отново ще звучи химнът на Кирил и Методий „Върви, народе възродени", а накъде вървим всеки може да отговори за себе си.

24smolian.com