Мизерията и отчаянието - атентатори, които взривяват душите на нашенци

Николай Михайлов

Живеем в ужасяващ свят, коментират хората след атентатите във Франция, Белгия и други страни. Кулминацията беше и опитът за преврат срещу турския президент Реджеп Ердоган. Все събития, които ще променят света, но май към по-лошо. По-суеверните припомнят какво казват пророчицата Ванга и други известни гадателки, а то е, че до 2025 година всички българи от чужбина трябва да се приберат в собствената си държава, защото ще става страшно-войни, природни катаклизми и други страхотии.

Докато обсъждаме световните атентати не се замисляме за „атентатите" в душите на всички нашенци, тръгнали накъдето им видят очите в чужбина, за да оцелеят и за това, което им се случва по време на гурбета. Двадесет и седем години след прехода положението в страната ни за хората става по-лошо. Всеки търси начин да оцелее след като държавата не прави нищо, за да подобри стандарта му на живот. Изход и хората от Смолянско виждат в бягството зад граница. Трудно се взема решение за подобна стъпка, трябва да се разделиш със семейството си, оставащият тук да поеме грижите за него и най-страшно е, че отиваш някъде, където всичко ти е непознато, където не си в свои води, а пък ако те изработи и фирмата-посредник става още по-лошо. Другият риск е, че можеш да съсипеш семейството си. Случаите са много. Но независимо от всички тези страхове, финансовите тегоби предопределят пътищата за родопчани.

Разбитите семейства заради еврото и „белия човек"

„Ако имаш семейство с малки деца няма как и двамата да заминете и тогава тръгва единият", споделя Пламен от Смолян. Мъжът е останал сам да отглежда сина и дъщеря си. Решили за Германия  да замине съпругата му. Жената владее немски и английски, а и си била намерила работа в цветарник. „Отиде там, първите месеци се виждахме по скайп, пращаше ни пари, но след време разговорите ни станаха все по-редки. Усещах, че нещо не е наред и след време ме попари като есенна слана нейното признание", разказва Пламен и със сълзи се пълнят очите му. Съпругата му споделила, че си е намерила мъж, с който се чувствала много щастлива и няма намерение да се връща в Смолян. Дори и децата, които я чакали и постоянно питали за нея, не могли  да склонят  жената да се върне в родината. „Тук е прекрасно, всичко е уредено, чувствам се като бял човек. Животът е кратък и нямам намерение да си го пропилявам", продължава тъжния си разказ Пламен, цитирайки съпругата си. Всички грижи паднали върху бащата, който освен децата гледа и болна възрастна майка. Жена му спряла да праща и пари. И така минали две години, тя все още е в Германия и все по-рядко звъни на децата си.      

По 15 часа в чистене на тоалетни и най-самотните празници

Нашенци често стават жертва на експлоатация при работа в чужбина, а българските власти са слабо чувствителни по темата. Това показва заключение на доклад на Агенцията на ЕС за основните човешки права.

Малин разказва как преди година със съпругата си заминават за Франция с договор от български работодател. Семейството изпълнило законовите си задължения, било регистрирано в съответната френска община и имало позволение за работа. Съпрузите работили 5 месеца по 15-16 часа дневно, а получили заплата за 6 седмици. След петте месеца, прекарани в бране на овощни дръвчета, родопчани  се върнали в България с билет, купен със заработените там пари. „Беше нечовешко, в една стая бяхме по шест човека, с една баня и една тоалетна, нямаха ни за хора. Беше ужасно", споделя Малин и е категоричен, че може и да мизерстват, но повече в чужбина няма да ходят.

„Добре, че се махнах от Белгия", разказва Радко, който заедно с гурбетчии от Румъния и Казахстан е бил експлоатиран в „сърцето на Европа". Били са чистачи в крайпътен ресторант. Печелили по 40 евро за 15 работни часа на ден. „Правихме всичко. От миенето на тоалетните до чистенето по стаите над ресторанта. Какви ли боклуци не видях! Миехме чинии, помагахме в кухнята, сервирахме, миехме автомобилите на клиентите, а ако ни видеха да седнем за някоя минута да подвием крак, както се казва, веднага ни казваха, че ще ни намалят възнаграждението. Повръщал съм от умора, и  болен съм работил, няма милост", спомня си 43-годишният мъж. Изкарал близо една година и като се върнал всичките спестени пари ги дал за погасяване на остатъка от кредита за ипотека на апартамента.

„На 47 години бях, когато ме съкратиха от работа", споделя Милена. „Бях докарана до самоубийство, в къщи се карахме, парите не стигаха и една приятелка ми предложи да отида при нея в Испания и да ми намери работа. Прекарах 6 години там. Не се върнах нито веднъж. Децата и мъжът ми идваха лятото. За Коледа бях сама. Шест Коледи, в които нямаш елха и не правиш вечеря за близките ти, просто, защото си сам. Шест години, през които си само ти и твоята самота. Хиляди безсънни нощи и безброй изплакни сълзи. Само човек, който го е преживял, може да разбере за какво говоря. Само човек, който е бил далеч от децата си знае, какво е да копнееш да ги прегърнеш, а да не можеш. Само човек, който е бил навън знае, какво е това. Започнах работата първо в малък селски ресторант. След това работех в града. Гледах стари баби, работех пак по ресторанти. Чистех къщи. Гледах деца. Върнах се в България и пак съм без работа, казват ми, че съм стара и никъде не ме искат. Стресът продължава, не знам как издържам", споделя с болка историята си Милена.

***

За личните драми от гурбета се говори по-малко, а те са също толкова страшни, като да  попаднеш на лош работодател или измамни посредници, които обират възнаграждението ти.  Те са като атентат, който взривява душата ти, променя живота ти, а понякога го отнема и физически.

24smolian.com