Тютюнджия №1 на България: Всички заедно успяхме да ликвидираме отрасъла! На места добивите от декар за 60 кг, което е много зле

Безспорно най-известният тютюнджия от Родопите е Асен Кючуков, председател на Националната конфедерация на тютюнопроизводителите в България (НКТБ).

„Тютюнопроизводството в България вече е на финалната права. Просто така се случиха нещата, че всички заедно успяхме да ликвидираме този отрасъл – държава, фирми, които са на пазара, дори и самите тютюнопроизводители", казва той в интервю за пловдивското радио „Фокус".

Г-н Кючуков, какво може да се каже за моментното състояние на тютюнопроизводството в България? Какви са трудностите за тютюнопроизводителите? Как ще коментирате добивите и качеството на тютюна тази година?

- Към момента сме в усилена кампания за прибиране на реколтата, доколкото я има вече. Може смело да кажем, че тютюнопроизводството в България вече е на финалната права. Просто така се случиха нещата, че всички заедно успяхме да ликвидираме този отрасъл – държава, фирми, които са на пазара, дори и самите тютюнопроизводители. Така се случи, че тютюнопроизводството в България вече отива към финал. Тази година имаме разсети около 100 000 декара с тютюн от различните сортове. В момента около 65 % от ориенталския тютюн и около 50 % от едролистните сортове вече е прибран. Имаме много добро качество тази година, тъй като климатичните условия позволиха това нещо да се случи. При засушаване и затопляне качеството е много по-високо и по-добро, но за сметка на добивите. За отделните сортове мога да кажа, че не сме имали толкова ниски добиви през последните 10-15 години. Добивите за сорт „Вирджиния" са около 140-150 килограма на декар, а за ориенталският тютюн отбелязваме райони с добив по 50-60 килограма на декар, което е много зле. Идентична е ситуацията при сортовете тютюн „Бърлей" и „Кабакулак". Тютюнопроизводители от Северна България казват, че няма почти никакви количества тютюн, което означава, че трябва да очакваме по високи цени, а и качеството е добро. В крайна сметка тютюнът намалява като количество с около 2/3 спрямо миналата година.

Предполагам, че фирмите на българския пазар ще компенсират липсата на достатъчно тютюн с внос от чужбина?

-Най-вероятно фирмите ще компенсират с тютюн от чужбина, както са го правили винаги. Едното е за сметка на другото, защото когато има налични тютюни в България, цените са безбожно ниски. Когато няма тютюн е естествено и нормално да се покачат тези цени, защото тази година ще има битка за ориенталския тютюн – това е ясно. Слушам тютюнопроизводители от Северна България, които казват, че им се предлага вече да сеят ориенталски тютюни. Това е абсолютно смешно за мен, защото този район там не е за ориенталски тютюн и по-специално за басми. Това е като цяло картината на състоянието на тютюнопроизводството в България. Ако Законът за тютюна, който беше приет от Парламента не претърпи промени, то догодина вече няма да има нужда от него, защото ще липсва и тютюн.

Има ли спасение за сектора на тютюнопроизводството в България?

-Има спасение за тютюнопроизводството в България. Едва ли тютюнопроизводител, който се е отказал да отглежда тютюн отново ще се върне в производството. Поне за тези, които са останали аз мисля, че има спасение и то ако пазарите се нормализират и изкупните цени си дойдат на място. Тогава нещата могат да добият добър вид. Но пак казвам ,че това е невъзможно при този Закон за тютюна, изискващ задължителна регистрация като тютюнопроизводител и задължителен договор за производство на тютюн. Разбирате ли, че тютюнът от една законна стока се превърна в незаконна. Вече 2/3 от тютюнопроизводителите в България са незаконни, тъй като нямат сключени договори. Ако този закон продължи да действа по този начин, това означава, че за догодина вече няма да има и тютюн. Разбира се, има и доста административни пречки. Когато хората трябва да работят, те са длъжни да отидат да си търсят документи, да си узаконяват земи и по някакъв начин да се регистрират като земеделски производители или като животновъди, за да може да останат с правото да получават някакъв референтен период, който ще бъде до 2020 година. Смятам, че когато свърши референтният период ще приключи и тютюнопроизводството в България.

Всичко това означава ли, че в държавата не се предприемат адекватни мерки по отношение на тютюнопроизводството?

-За момента бих казал, не се предприемат никакви адекватни мерки специално за тютюнопроизводството в България. Това е „зеленото злато" на България. Всички сме виновни да претърпяваме този крах, в който се намираме – и правителството, и фирмите, които са на пазара, както и тютюнопроизводителите. Аз съм почти убеден, че краят за сектора ще настъпи. Дотук не е имало момент да прогнозирам нещо, което да не се е случило. Имам много сериозни наблюдения сред колегите, имаме координация във всички райони. Изводът е, че отиваме към финал. Ориенталският тютюн трябва да стигне изкупни цени в рамките между 8 и 10 лева за килограм, за да се стабилизира сектора. Това няма как да се случи при ниска изкупна цена и добив от 50-60 килограма на декар. Надявам се на положително развитие, но то едва ли ще стане факт.

24smolian.com