Единствената жена овчар в Смолянско Даниела Чакърова: Много жалко, градските деца не различават коза от овца

Животните са най-лошият началник, почивен ден не дават, казва единствената жена овчар в Смолянско Даниела Чакърова. Тя е ски учителка, ала отглежда 350 овце, 50 кози и 13 каракачански кучета в близкото до Пампорово чепеларско село Проглед. Казва, че овчарлъкът е мерак от дете и си гледа стадото вече 35 години. Прави го малко на инат, само от слабостта си към животните, тъй като печалба изобщо няма. “Все по-трудно се справяме. Най-големият проблем е работната ръка. Желаещи за такъв тип работа в България няма, защото я смятат за унизителна”, оплаква се Даниела, която разчита на помощта на мъжа, с когото живее. 

 Въпреки че гледа толкова много животни, парите не достигат. Даже миналата година се наложило да поработи няколко месеца в Ирландия, че със спечеленото да купи фураж на овцете и козите за зимата. Това, което я впечатлило там, било уважението към животновъдите. „От малки децата ги учат, че трябва да се уважава този, който произвежда нещо и е от полза на държавата. А тук е точно обратното. В селото има много къщи за гости и все по-често градските деца ме питат: Како, какви са тези животни? Не различават коза от овца. Много жалко, при положение че в Родопите поколения наред овцевъдството е било основен поминък”, с тъга отбелязва фермерката. Тя е и сред малцината, които все още пазят старите бабини рецепти за сирене и кашкавал. Спазва технологията на родопчани млечните деликатеси да се правят в изцяло дървени съдове. Големият специалитет е сирене в толум - обработена агнешка кожа, който прави по собствена рецепта. Вкусотията няма нищо общо с продуктите, продавани в магазините. „В периода, когато правим сирене, овцете ядат основно трева. В нашия район ливадите са предимно от билки. И когато доим млякото, то мирише на билки. Даже фураж не им даваме в този период, за да не се променя вкусът”, разказва Даниела. Със същата любов, с която говори за стадото, дамата разказва и за каракачанските си кучета. В годините е изпробвала и други породи пазачи, но разбрала, че те нямат нрава на нашето. Сега си позволява да остави овцете без човек, само с четириногите, които са си истински овчари. „Мога да ви разкажа един пресен случай от вчера. Имах си работа вкъщи и оставих козите на поляната над селото. Вечерта обаче ги няма. Имам една свирка, с която викам кучетата. Започнах да им свиркам. Появи се едното. Питам го: Шаро, къде са козите? Той тръгна пред мен, върви и се обръща да види дали го следвам. Заведе ме - козите се бяха отдалечили на 5-6 километра в гората, нещо ги беше подплашило. На кучето мога да разчитам на сто процента”, категорична е Даниела. Кучетата често влизат и в схватки с диви животни, за да защитят стадото. Овцевъдката казва, че в района им се срещат много мечки. Преди години се чула приказка, че са от Държавното ловно стопанство „Кормисош”. Навремето там ловували важните клечки от Политбюрото на ЦК на БКП и затова отглеждали животните. С идването на демокрацията обаче вече нямало кой да храни мечките и ги пуснали. „Мечки, които не се страхуват нито от човек, от нищо. Благодарение на кучетата оцеляваме. Преди време Община Чепеларе издаде заповед да ги вържем или да им сложим намордник, за да не ухапят някой гъбар. Вързахме ние кучетата, ала това ни струваше десет кози - за един ден бяха удавени от вълк. Сами си направете извод, ако ги няма тези кучета, какво ще се случи със стадото”, посочва Чакърова. Имала е и жертви от мечка. Когато кучето е младо и не знае как да се пази, лесно може да бъде убито от 500-килограмовия звяр. Даниела приема кучетата като част от

семейството. Казва, че те не се продават. Могат да се подарят на колега, но не и да се печелят пари от тях. По принцип не трябва да се лигавят както домашните любимци, ала когато си свършат добре работата, задължително ги поощрява. Например, щом Шаро намерил стадото с козите миналата вечер, получил „деликатес” за вечеря. "Те и самите кучета не са гальовни. Даже изглеждат непукисти. Много трудно можеш да разбереш това куче какво ти мисли. Има един такъв поглед - като на вълк. Но без причина никога няма да нападне човек. За дете пък да не говорим - никога не го закачат”, категорична е жената. 

Добринка ДИМОВА, Марица.бг 

 Снимки: Марица.бг и Фейсбук