Смолянчанин с иск по Закона за реабилитация на репресирани
Административният съд в Смолян да разгледа действията на партийните и държавни власти в периода от 1912 г.-1944 г. и от 1944 г.-1989 г., заради погазване на тогава действащата Конституция, свързано ту с насилствена смяна на имената на българо-мохамеданите, ту с тяхното връщане. Това искане отправи пред Темида жител на Смолян. М.К. обжалва заповед на областния управител на Смолян, с която му е отказано изплащане на еднократно обезщетение по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. В жалбата на смолянчанина до Административния съд е посочено, че насилствената смяна на имената и последвалото им връщане е създало „разслоение, подозрение, съмнение, недоверие, негативизъм, неприязън, отдалечаване, дори омраза в членовете на едно семейство, на една фамилия и на цели родове, свързани помежду си, които заедно с другите действия на изчукване и изваждане на надгробните плочи в гробищните паркове на неговите предци, заедно със смяната на имената върху паметните плочи на героите загинали във Втората световна война и неизградените паметници и поставени паметни плочи на тези загинали в Първата световна война и през Балканската война, заедно със забраната за изповядване на своята религия, бит и култура, са правени и е постигнат почти успешен опит за пълното изопачаване на неговия произход, респективно на цялото помашко население на страната".
„Делото е разпределено на съдия докладчик и предстои да бъде разгледано", посочиха от Административния съд в Смолян.
Първото масово покръстване се провежда през 1881 година от ловешкия епископ Натанаил Охридски, който изпратил мисионери да покръстят помаците в подведомствената му епархия.
ОтговорИзтриванеВторото масово, насилствено покръстване се провежда в разгара на Балканската война през 1912 г. - 1913 г., което е съпроводено с палежи на населените места и кланета на мирното население. Особено големи жестокости са извършени в селата Жижево, Црънча, Бръщен, Триград, Мугла и ТъмръшПрез 1917 година отново са проведени масови репресии над помаците от Гюмюрджинско, Драмско и Неврокопско. Населението е принудено да работи ангария, имуществото му е ограбено, жителите са отвличани, убивани и изнасилвани. Имотите и добитъкът са конфискувани. През тази година и период са предприети едни от най-масовите гонения и изселвания от тогавашните български власти на местното помашко население от тези територии към Турция.
Третото масово покръстване е през 1942 година. То се подпомага от движението „Родина“, създадено от български интелектуалци сред които били учителите Ат. Караманджуков, Тодор Петков и завършилият Пловдивската духовна семинария Петър Маринов.
Четвърто периода след 1953 година властите започват кампания срещу ролята на мюсюлманската религия сред българските помаци. Тя започва с т.нар. паспортизация, която изисква жените да бъдат снимани с открити лица и продължава с редица други мерки срещу религията. С решението на Политбюро на ЦК на БКП от 17 ноември 1956 г. се предвиждат мерки за „народностното осъзнаване на българите с мюсюлманско вероизповедание“, като се акцентира на доброволността и на необходимостта от постигане на идейна убеденост. През този период се провежда кампания по "разфереджаване", която се засилва особено след 1959 г. и на някои места (Барутин, Аламовци, Доспат, Туховища и други) е насилствена.
Пето.По време на т. нар. Възродителен процес през 70-те и 80-те, насилствено са сменени имената на всички помаци в България. Много помаци, вместо да приемат нови имена, емигрират в Турция.
КОМУ е нужно ПАК да се забива пръст в раната.
ОтговорИзтриванеНЕ Е ЛОШО ДА СЕ ЗНАЕ ОСОБЕНО ДЕЦАТА И ВНУЦИТЕ НИ
ОтговорИзтриване