www.24smolian.com

Тръгнат ли, не желаят да се връщат! Мизерия, отчаяние и надежда в един куфар

неделя, 19 февруари 2017 г.0 коментара

„Всеки ден продавам по десет куфара, от тези големите, с колелцата. Тези, които ги купуват казват, че заминават за чужбина. Искат каквото могат да поберат от скапания си живот тук и да търсят надеждата си извън нашата страна”. Това споделя собственик на магазин в Смолян, който казва, че хората купуват само куфари, останалата стока-дрехи, козметика и парфюмерия се харчи по-рядко.
Проблемите, които карат родопчани да напускат са ясни – ниски доходи, невъзможност да изплащат кредити си, липса на реализация и безработица.
Много малко от тях като се реализират в чужбина се връщат за постоянно в родното си място. Ако си дойдат, то е да се разтъжат с близките си и бързат да си заминат пак.

Как се държат тези хора, когато се завърнат в Родопите? Демонстрират ли благополучие и високомерие?

„За какво да се надувам, че в Атина гледам от 15 години болни и стари хора и съм по-зле и от санитарка. Душата ми е пълна с изпражнения и боклуци, но няма как”, споделя Тодора. Преди 17  години жената е останала вдовица. Видяла, че сама с учителската си  заплата не може да погасява заеми, двете й дъщери били студентки и заминала. „Чувствам се опустошена, имам пари да си позволя да отида на почивка, да си купя дрехи и каквото искам да се поглезя, но нямам желание”, казва 65-годишната жена. Тя допълва, че се връща в Смолян само един път в годината, за да отиде до гробищата, където са погребани съпругът, родителите й и брат й. Апартаменът е празен и пуст, но пък там има спомени. Дъщерите й също са заминали, но в Лондон, със семействата си. „Като видя просяци им давам пари, страшна е мизерията”, казва гурбетчийката.

„Животът в чужбина ме направи различна.

На 20 години се омъжих за германец и вече 26 години живеем в Мюнхен”, разказва смолянчанката Мариела. Тя си идва в Смолян за около месец всяка година, за да се види с майка си, баща й е починал. „Обичам си Смолян, спокойно е, имам си и приятелки от ученическите години, с които се виждам. Живея нормално, от нищо не съм лишена в Германия, но не виждам смисъл да демонстрирам някаква класа от това, че живея в чужбина. Даже съм придобила от манталитета на германците. Обличам се да ми е удобно – с дънки, маратонки, не ходя с грим, защото ставам в пет часа сутринта, за да отида на работа. Отървах се от суетата, която я имах преди да замина за Германия. И сега ми е странно като видя жени с десет сантиметра токчета, с тежък грим, странна прическа и носят по две пазарски чанти, поклащайки се. Това е цяло мъчение”, разказва шеговито Мариела. Според нея колкото по просто живееш, толкова по-добре. Хората искат да покажат, че живеят  прекрасно и нищо не им липсва, но погледите са им празни, допълва Мариела. На нея й е приятно да почерпи компанията, но без да кара хората да се чувстват нещо по-долу от нея.

Кредити у дома, спокойствие зад граница

Младо семейство от Смолян вече трета година е в Лондон и се хвали, че успешно е погасило кредита си от 50 хиляди лв., взет от банка за жилище.
Родило им се е и детенце. Не изпитват носталгия по родината си, защото са заедно, а и техните родители също са зад граница. Тяхна приятелка споделя, че откакто са заминали са се променили много. Изглеждат спокойни, обичат се, просто излъчването им е друго. Не се хвалили колко взимат, но си имат всичко. Отдали и изплатения си апартамент  под наем,х като така доходите им още повече се увеличават.  
Смолянчанката Веска, която 15 години е работила като готвачка в Испания, получава солидна пенсия и се е прибрала в родния си град да гледа болната си майка, която е на 85 години. „Прибрах се преди година и оттогава не спирам да се ядосвам на бюрокрацията и мизерията. Ако нямах пари не знам как щях да се грижа за майка ми и как да си плащам сметките. Възрастна жена е, по болници ходим, скъпи лекарства, отопление, за всичко това трябват средства. Плащам на лекари иначе не искат да дойдат в къщи да я прегледат. Имах самочувствие като работих в Испания, нищо че бях по десет часа в кухнята, готвих, миех чинии. Там няма разделение на работата”, споделя Веска. Всяка седмица жената е получавала пари, осигурявали са я и не се е занимавала да си отделя от времето, за да си плаща сметките. За всичко това са се грижили работодателите. Синовете на Веска също са в чужбина, в Германия и няма да се връщат за постоянно в Смолян.
„Хората са отчаяни и депресирани и аз се депресирам като ги виждам. Всеки е забил поглед в земята и си мисли как ще оцелее. Броят си стотинките за хляб, студената зима допълнително им утежнява и без това оскъдния бюджет за ток. Имам чувството, че за да живееш в нашата страна трябва да си мазохист”, казва Веска.
Това са само част от историите на хора, които живеят зад граница. Те не демонстрират благополучие пред съгражданите си, защото самите те са се сблъсквали с какво ли не, когато са заминали на гурбет.
И така, стягайте куфарите, сложете в тях мизерията, отчаянието, депресията и надеждата, че като отидете в чужбина ще бъдете по-щастливи.
Николай Михайлов,


24smolian.com  
Изпрати :

Публикуване на коментар

Съдържанието на 24smolian.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24smolian.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24smolian.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24smolian.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24smolian.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24smolian.comне носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I

 
24 СМОЛЯН