Носталгията в България струва 1,6 милиарда лева

„Снощи сън сънувах,

Цяла нощ пътувах,

Как се връщам в бащината къща,

И всички близки да прегръщам”.

Стиховете са на Даниел Калфов, родопчанин от доспатското село Барутин. В планината на гурбетчиите думата носталгия е част от битието. Тя е силата, която „кара духът да спира”, която връща заминалите далеч отново по родните места, където са семействата им, заради които се върши всичко. Заради тази думичка емигрантите ни са се превърнали в инвеститор №1 в страната. За миналата година те са превели над 1,6 милиарда лева на своите близки. С 322 млн.лв. повече от преките инвестиции на различни чужди компании. Тези финансови потоци крепят всяко едно правителство. Защото без тях, „игрите на глада” щяха да вземат неподозиран обрат. Държава, която се крепи най-вече на труда на своите граждани зад граница, е болна, тежко.

Отново идва време за „лечение”. С пролетта хиляди нашенци се насочват към чуждото, за да успеят за спасят родното. И отново ще го сторят. От оранжериите, през нивите и строежите, болничното легло със старци, трактора, ТИР-а, лекия автомобил с часове наред шофиране… От там ще потекат стотиците милиони към родната земя, за да купят поне малко достойнство за любимите хора у дома.

„В чужбина уж сме по-добре,

А сърцето иска в Родината да спре,

Най-свидно на таз земя,

Е родната страна!”.

24smolian.com

Четете по темата по-късно в 24smolian.com:

Джобът е важен, не образованието

В най-„западните” Родопи: Един работи и издържа десет у дома!?