„Дружна песен нек да екне“…Соц бригади, Фикита и жици

„Дружна песен нек да екне, песен, песен на труда! На сърца ни да олекне, да живей, живей труда!”.

Творчество, пропито с мощен соц размах. Възхвала на плебеите и техния неуморен труд в изграждане на Новия свят, където всички са равни и дори еднакви. Естествено, че някои бяха и по-равни и по, по във всяко друго отношение, но то си бе въпрос на партийна книжка и наследствен шумкарски „аристократизъм”. Стотици хиляди обаче вероятно все още си спомнят с носталгия за трудовите бригади, за всичко „онова”, което сегашното по-иначе „това” отне барабар младостта. Още през деветдесетте възхвалата на труда бе обезглавена с „Да работим – мръсна дума, нека да я тръшне чума! Ний творци сме на благата и шат, шат на патката главата”.

„Написахме тази песен за обикновения работник. Когато я чуе, така да се надъха, че да отиде при шефа си, удари по масата и му каже – ей, копеле, вдигни ми заплатата!”. Тези думи са на Роб Халфорд. Вокалистът на култовата „Джудас прийст” обясняваше историята на парчето „Да нарушим закона” в шоуто на един човек, пял „Шат на патката главата”. Превърналата се в химн на „прецакания бачкатор” „Breaking the law” влиза в умовете от 1980 година…

Всяко време с творчеството си и трудовите подвизи. Бригади отново има, но са зад граница и се заплащат във валута. Отново има по-равни и най-прецакани. Музиката обаче е Фики и „Фараона на Египет”, а съпротива няма дори в творчеството. И така едни млади хора се ориентират към едни други страни, в които работата не е мръсна дума, „тарикати” не се издигат в култ, а недоволството на прецакания се възпява. Говорим за едни младежи, които все още са тук. Не за друго, а защото все още учат. Но и работят.

24smolian.com

Четете по темата днес:

Битието е сурово, трябва да се расте бързо

Да живей, живей труда с мерак и по… принуда!

Обявите валят, персонал трудно се намира, а на учениците им се бачка

Хотелиери и ресторантьори ще спасяват сезона с тийнейджъри?