Джобът е важен, не образованието! В най-„западните” Родопи: Един работи и издържа десет у дома!?

За гурбета вече няма сезон. Хората ежедневно напускат Родопите, за да работят в чужбина. Още от януари посредническите фирми за сезонна работа в Англия  пускат оферти и ако бъдеш одобрен заминаваш през месец април и май. Предложенията за работа включват позиции в селскостопански ферми за кандидати с минимум начално ниво на английски език. Фабрики за хранителни стоки - за кандидати с минимум средно ниво на английски език. Работата е на поточна линия, включва опаковане и обработка на стоки. Логистични складове  към популярни вериги магазини на световно известни марки за дрехи и аксесоари - за кандидати с много добро ниво на английски . Работата включва етикиране, подреждане и подготовка на стоките за предлагане в търговската мрежа. Фирмите провеждат презентации в по-големите градове на страната, за които предварително на страниците им в интернет трябва да попълниш  заявка на коя презентация и в кой град ще участваш. Изпращаш и личните си данни, снимана лична карта, две снимки, копие от диплома за завършено образование, ниво на владеене на английски език. След като се регистрираш, посещаваш съответната презентация, където ти обясняват в какво се състои работата, след което се провежда интервю с кандидатите и се одобряват тези, които ще заминат. Обикновено в рамките на два месеца след като ви одобрят, заминавате да работите в Англия обикновено за 6 месеца.  

Десетки хиляди мераклии

Близо 28 хиляди души харесват подобни страници във Фейсбук, откъдето се информират за условията и начините на кандидатстване за работа в чужбина. Хората задават и много въпроси, на които им се отговаря.

Смолянчанката Сирма за четвърти път заминава за шест месеца на работа във ферма в Англия. Първоначално е ползвала услугите на фирма, но след това работодателите са харесали как работи и като наближи времето й изпращат покана. „Случих на фирма, преди години бяхме стигнали дъното, нямахме доходи с мъжа ми, останахме без работа. Дъщеря ми щеше да е абитуриентка и искаше да кандидатства медицина след като завърши. След като бях одобрена от фирмата, трябваше само да си осигуря средства за самолетния билет от София до Лондон. Взех на заем пари и заминах. На час ни плащат по 7,20 паунда. Берях ягоди, лазих по земята, без колена оставаш, но когато всеки петък получиш 290 паунда, умората изчезва и стискаш зъби”, разказва Сирма. Тя споделя, че е тежко, но си заслужава, защото работиш и получаваш пари. Това е най-големият стимул. Фирмата плаща и осигуровки и като се прибере в Смолян, Сирма се регистрира в Бюрото по труда и получава по 1 500 лв. обезщетение за безработица, а като минат шест месеца пак заминава. Сега, в края на април, пак тръгва, този път със съпруга си. Благодарение на средствата от гурбета са си изплатили заемите, дъщеря й учи медицина и помагат на болните си родители. „Трудно е, но си заслужава”, категорична е Сирма и казва, че докато е здрава ще ходи да работи селскостопанска работа в Англия. Единственото й притеснение е за брекзита. Още отсега се говори, че освен чрез фирми посредници, няма да може да се започва сезонна работа, посочва смолянчанката.    

Нашенци и Брекзита

Експертите по този въпрос коментират, че макар и да няма никакви индикации по отношение на сезонно заетите, очаква се тук да има най-видими промени в краткосрочен план, като могат да бъдат наложени ограничения, а свиването на икономиката може да се отрази негативно на търсенето на сезонни работници. Но в дългосрочен план, ако не настъпят изменения в структурата на английската икономика и ключови отрасли (като селско стопанство), те ще продължат да бъдат зависими от нископлатена работна ръка. В тази връзка, най-вероятно ще бъдат договорени нови споразумения в бъдеще.

В допълнение, очакваното повишаване на цените на горивата и храни може да направи Англия по-малко привлекателна: “За гурбетчиите като нас, няма да има сметка да се работи тук”,  прогнозират родопчани, работещи в Лондон.

Докато обаче се разреши този въпрос, нашенци не спират да се подготвят за работа в чужбина. Доста села в Доспатско по това време на годината се обезлюдяват. Стотици тръгват на гурбет в Гърция, Испания, Португалия, САЩ, но мощна група от почти 400 души се насочват към Англия. Във Великобритания отиват предимно млади хора – ученици в последен курс, студенти или семейства, които оставят малките си деца на баби и дядовци.

Близо 70% от 600-те работника в английската ферма Оукдън фарм в Кент са родопчани, което прави почти 400 човека от всички служители. Стопанството на английския собственик Тим Чамбърс е разположено на 2 455 декара площ и е дало препитание на хиляди родопчани. По-голямата част от работещите са записани по препоръка на свои приятели и роднини, които вече са работили във фермата. Те са най-вече от Бръщен, Барутин, Любча, Црънча.

Има и такива, които работят на постоянни договори в чужбина.

„Каквото и да работиш ще вземаш повече пари отколкото в България”

Всеки търси начин да оцелее след като години наред няма промяна в жизнения стандарт в държавата ни. „Когато ме притиснаха непосилните кредити, сметките за бита и изобщо всички финансови грижи, надделя решението да поемат риска и да замина в Холандия, където работя в цветарник”, споделя Радка. Жената е дошла в Смолян да види близките си, но бърза да заминава. „Всичко е уредено в тази държава. Българите, които сме там, работим извънредно и в събота и неделя, плаща ни се двойна надница, полага ни се обяд и закуска, а тези които работят вечер-и вечеря. Парите навреме се превеждат. Всичко е регламентирано”, споделя впечатленията си Радка.

„Каквото и да работиш в чужбина ще взимаш повече пари отколкото в България като висшист", казва Лидия. В крайна сметка е важно колко имаш в джоба, а не какво образование имаш. Жената работи като учителка, но прави опити да замине също в Англия, където да работи селскостопанска работа. По-тежко е, но заплатата й ще бъде двойна в сравнение с тази у дома. Лидия е одобрена на интервюто и в края на август ще замине в Англия.

Хората търсят и други варианти, гледат обяви по вестници и интернет и са готови да пробват и да рискуват пред алтернативата да стоят без пари в родната си страна. Отиващият в чужбина издържа по десет души, а и спестява, защото просто е свикнал да го прави, а и там има от какво да се пести.

Гурбетът е най-добра алтернатива за редица региони в страната, а Смолянско не прави изключение. Трудно се взима подобно решение за първи път. Човек трябва да се раздели със семейството си, оставащият тук да поеме грижите за него и най-страшно е, че отива някъде, където всичко е непознато, където не е в свои води, а пък ако го изработи и фирмата-посредник става още по-лошо. За хората, които работят сезонно в чужбина от години, това обаче не е никакво предизвикателство.

Но повечето заминали са напълно категорични, че си заслужава да рискуваш, вместо просто да вегетираш в България, да живееш ден за ден и да се мъчиш. Това се доказва и от хората от Доспатско и Смолян, които са избрали риска пред мизерията.

И така в Смолян все по-често се чувства репликата „замина в чужбина”, когато попиташ за някой познат или приятел, който не си виждал от доста време.

Николай Михайлов,

24smolian.com