Да влезеш в живота с махмурлук и мускулна треска на задника

Бутилки уиски по бордюра, задници се въртят във всички посоки под ритъма на турбо кючеци, устни се изкривяват, за да може да прозвучи чобанска свирня, потни чела се сбръчкват, очи се свиват в сладък екстаз-училището свърши, завинаги.

Така се изпращат абитуриенти, в цялата страна. Малката лудница около 24 май, иначе ден на славянската писменост и култура. Датата, в която става ясно, че и „ний сме дали нещо на света”. Всите словени книга четат, но ние вече сме в друго време. На клик разстояние от гюбеците и на ръка от бутилката. Тресат се задниците на бъдещето българско. Тресат до откат и до свършване на алкохола. После един голям процент ще ма`а праните гащи на старци из Западна Европа, друг ще си проска собствените, окаляни от оранжерията с ягоди, трети просто животът ще му ги скъса от любовта към розови мечти. И така до следващите, които няма да повярват на преживяното на предходните кючекчии докато не им се случи същото. Голям процент и за съжаление ставащ още по-голям.

Ще отмине и този 24 май, по време на който в рамките на 24 часа никой няма да иска и да чуе за истината. Ще върви химнът на Светите братя, докато на следващия ден отново не смени мелодия с турбо мюзик прашка фешън мелоди.

Върви, народе, възродени, с алкохолния кючек върви.

И все пак, надежда има! Ученици платиха билборд, за да благодарят на класната си (на снимката). За грижите и проявеното търпение към нас!

24smolian.com