Политиците са продукт на обществото, в което: Открадни кошче – направи си саксия! Свий китка, украси си терасата!

„Европейци сме ний, байно, ама не чак дотам”. Това безсмъртно възклицание на Алековия герой бай Ганьо звучи много актуално и днес.

В иначе спокойния Смолян човек може да се натъкне на какви ли не гледки, които тотално могат да объркат представите  за възпитание и култура. В същото време в социалните мрежи и по кръчмите се плюят упорито всички институции, че не били направили това и това, че било мръсно, имало кучета, кошовете били препълнени, фонтаните били мръсни. Двойствената природа на нашенци е направо очевадна. Едно говорят пред хората, друго вършат, когато са сами. В социалните мрежи се изказват вещи по всички проблеми, дават акъл, дори си разменят обидни реплики, за да покажат какви общественици са.

В същото време, като че ли в кръвта ни е да „бутнем” нещо да ни свършат работа, а иначе борим и корупцията, и рушветите. Доста честа гледка е пред кабинетите на лекарите в болницата възрастни хора, предимно от селата, да чакат с торби и чанти. Вътре има мляко, картофи, фасул, буркани с месо. И с този номер ще излезе пред лекаря, та да му обърне повече внимание, все едно противен случай няма да го направи. Има направление за дадения специалист, ама друго си е да му „бутнеш” нещо та да ти обърне специално внимание.

„Ще почерпя” – подкупът е част от ежедневието

Рушвети се дават и по администрациите, много често с думите: „Като ми свършиш тази услуга по-бързо,  нали знаеш, няма да остане така. Ще почерпя”. Други пък, преди да е свършена дадена дейност, се презастраховат като дават дребни суми, с което задължават да им се изкара по-бързо даден документ. Има и такива, които не искат с дребни чиновници да се занимават и търсят връзки по високите етажи на властта. Я за работа, я за документ. Другата схема е „ти ми помогни, пък аз ще ти се отблагодаря при удобен случай”. И такива сме си, рушветът е начин на живот. Тук не говорим за едрите корупционни схеми, а за по-дребните - кокошкарските. Затова много хора, които по нормалния начин искат да получат дадена услуга, остават разочаровани. Въпросните рушветчии не съзнават, че от техните данъци се издържат администрациите. Лошото е, че и получаващите рушвети приемат това за нормално.

„Открадни кошче, превърни го в саксия”

С една разходка из Смолян веднага се набиват на очи повредените, смачкани или липсващи кошчета за боклук, които са били поставени чисто нови.  От тях ставали чудесни саксии или пък да си засадиш на тересата зеленчук. Тези, които са оцелели са смачкани, защото подпийнали тийнейджъри с ритници демонстрират комплексите и липсата на възпитание. При  тези случаи обаче важи максимата „ни чул, ни видял”.

Около контейнерите за боклук се оставя хляб и друга храна, за да си похапнат  уличните кучета и котки, а в същото време се възмущаваме в социалните мрежи, че се прави. Пак късно вечер от други общини се стоварват още лаещи четириноги, защото си имаме малко в града. Всеки гледа да изхитри другия и да прехвърли проблема от болната на здравата глава. През летния сезон зачестяват случаите на нерегламентирано изхвърляне на строителни отпадъци, както и голямо количество треви и клони в съдовете за битови отпадъци в Смолян. Тези, които ги хвърлят, не знаят, че тази дейност пак ще се плати от общината от техните данъци и такси. Но, важно е да не ме види никой като си оставя боклука.

Масово в бобрите се изхвърлят отпадъци от керемиди, вар, тухли, парчета фаянс и др., които увреждат съдовете за смет и затрудняват работата на сметосъбиращите машини, които също търпят аварии от претоварването. Работниците по чистотата се оплакват от свръхтовар на кофите, като често се налага претъпкани със строителни отпадъци контейнери да се вдигат с помощта на багер.  Да не говорим, че дори се изхвърля в тях и оборска тор. Но тук пак важи принципа „Аз да си оправя моето, пък друг да му мисли после”. Хитреците не правят сметка, че изхвърляйки строителни и зелени отпадъци се изпълва обема на кошовете за смет и по този начин няма място за боклуците от бита. Образуват се минисметища около бобрите и се замърсява околната среда. Там играят и нашите деца, а да не говорим, че имаме претенции и за туристически град . В същото време социалните мрежи се заливат със снимки на препълнени кошове, повечето от които със строителни и битови отпадъци.

През зимата положението не е по-различно. Металните съдове са пълни с  пепел и сгурия. Въпреки надписите и указанията, че в металните кофи трябва да се изсипва само отпадъка от отопление на твърдо гориво, заедно с пепелта се изсипват и отпадъци от бита. Освен това, до всеки „пепелник” има и съдове за битови отпадъци. Поради тази причина се запалват и контейнерите.

Честа гледка са и „куцащи” бобри, без колела. Тях ги ползват, за да си направят колички, с които да си вършат строителна дейност и селскостопанска работа. Така е, защото от селата масово се преселиха в града. Преселиха се обаче и селяндурските навици. Освен без колела бобрите са със счупени, смачкани или корозирали капаци.

Не пожалиха и китките

В последните години масово се крадат и посетите пролетни  цветя при различни кампании. Корените се използват, за да си украсят родопчани вили, къщи или тераси.

В същото време ще чуете недоволни, че в града ни няма цветни алеи.

Междублоковите пространства са станали като клошарски складове – има какви ли не боклуци. Кашони, куцащи детски колички и дивани от времето на соца, хладилници, перални, телевизори, пейки, буркани и какво ли още не. Обаче ако влезете в домовете на същите тези хора, които са стоварили боклука около избите си и междублоковите пространства, ще видите колко е подредено, чисто, ремонтирано. Принципът е у нас да ми е уютно, а навън не ме интересува.

Иначе охотно говорим как е в Европа, където сме и ние.

Тук правим така, но ако отидем в чужбина веднага превключване на друга вълна. Там се съобразяваме със законите и правилата, за да не се изложим и да не ни глобят.

При нас не може да се разчита на гражданско самосъзнание, а само солени глоби могат да спрат тези вандалщини. Но и институциите, потопени в бюрокрация, нищо не правят, никой не подава и сигнали. Потънали в проблемите си по оцеляването ни не ни интересува нищо. Продължаваме да рушим, да бъдем двойнствени и да почитаме рушветчийството като начин на живот, а в социалната мрежа да показваме образи, които нямат нищо общо с реалността.

Обичаме да плюем политиците, а те са отражение на обществото, но в уголемен мащаб на нечистите щения.

Николай Михайлов, 24smolian.com

На снимките:

Ние плащаме, но въпреки това разбирането е: "Хвърляй където ти падне, друг ще чисти";

Счупена спирка на градския транспорт;

Потрошена ограда на детска площадка;

Хвърлена в реката пейка