„Ей, това българите сме страшно нещо-злобни, все недоволни и завистливи", коментират смолянчани, които от години живеят и работят в чужбина.
„Точно там наши сънародници ни правят мизерии, а като се върнем в родния ни край ни завиждат и одумват. Мислят, че сме милионери. Въпрос на манталитет, възпитание и народопсихология", споделят родопчани.
„Особено като започна процедурата по брекзит, злорадството се изля в социалната мрежа заради такива като мен, които работят в Лондон", спомня си  Албена. „Писаха ми да си стягам багажа и право в Смолян. Аз им отговорих: „Какво сте се разбързали, да не би вие да ме храните? Процесът продължава няколко години по развалянето на договора с ЕС, а пък светът е широк ще отида някъде другаде да работя, но в Смолян няма да се върна". Яд ги е, че мизерстват в този умиращ град и не им стиска да променят живота си и да рискуват. Не беше лесно в началото, но рискувах, когато пристигнах тук и сега живея като бял човек", допълва Албена.

„Правим всичко за пари", а у дома…

Според смолянчани, гурбетчиите демонстрирали благополучие и високомерие като си дойдат в родния град. „Една наша съседка дето я знаем какво представлява и ходеше с мъже за пари, отиде в Гърция и там си продължи занаята, но се замогна. Сега се прави, че не ни познава, дори не ни поздравява във входа на блока. Оправи си апартамента, цялата е в злато, натокана, с кола, виси по заведенията и по мобилния телефон говори на гръцки". Това споделя по темата съсед на въпросната жена.  
„Мои, уж приятели, като се върна в Смолян, само ми казват, че съм оправила живота си, имам пари, а те как го карали тук –мизерно и страшно", споделя Тодора. Тя е в Италия от 7 години и гледа болни и стари хора. „По-зле съм и от санитарка. Душата ми е пълна с изпражнения и боклуци, но няма как", споделя жената. Преди 10 години жената е останала вдовица. Видяла, че със заплатата си като магазинерка не може да погасява заеми, дъщеря й била студентка и заминала. „Чувствам се опустошена, имам пари да си позволя да отида на почивка, да си купя дрехи и каквото искам да се поглезя, но нямам желание", казва 52-годишната жена. Тя допълва, че се връща в Смолян само един път в годината, за да отиде до гробищата, където са погребани близките й хора.  Апартаменът е празен и пуст, но пък там има спомени. Дъщеря й също е станала  гурбетчийка в Испания.

Тежък грим, високи токчета и пазарска чанта

„Животът в чужбина ме направи различна и не се впечатлявам какво мислят за мен като си дойда в Смолян. Искат ми пари най-напред, аз разбира се на приятели винаги помагам. На 23 години се омъжих за германец и вече 22 години живеем в Мюнхен", разказва смолянчанката Радослава. Тя си идва в Смолян за около месец всяка година, за да се види с баща си, майка й е починала. „Обичам си Смолян, спокойно е, имам си и приятелки от ученическите години, с които се виждам. Живея нормално, от нищо не съм лишена в Германия, но не виждам смисъл да демонстрирам някаква класа от това, че живея в чужбина. Даже съм придобила от манталитета на германците. Обличам се да ми е удобно – с дънки, маратонки, не ходя с грим, защото ставам в пет часа сутринта, за да отида на работа. Отървах се от суетата, която я имах преди да замина за Германия. И сега ми е странно като видя жени с десет сантиметра токчета, с тежък грим, странна прическа и носят по две пазарски чанти, поклащайки се. Това е цяло мъчение", разказва шеговито Радослава. Според нея, колкото по-просто живее човек, толкова по-добре за него. „Хората искат да покажат, че живеят прекрасно и нищо не им липсва, но погледите са им празни", допълва Радослава. Често чувала упреци, че не й личало, че живеела в чужбина, защото била много скромно облечена.

Спане по пейките и 14 часа труд

„Тези, които ми завиждат, че работя в чужбина да прекарат същото, което и аз", разказва за гурбетчийския си живот Младен. „Отидох в Испания, спах по пейките, работех каквото намерих и успях, стискайки зъби да не се върна тук. Вече четвърта година съм добре, в един ресторант работя като помощник готвач, по 13-14 часа, но получавам добри пари. Не е лесно в чужбина, но си  заслужава, защото ако си упорит  и трудолюбив реализация има. Аз пък не давам пари на никой и на мен ми искат. Да се пукат от яд злобарите и да тънат в смолянската мизерия. Да чакат заплата от 400-500 лева и да се оправят", коментира Младен. Той е в Смолян, за да види близките си и казва, че няма да се връща за постоянно в родната си страна.
Това са само част от историите на хора, които живеят зад граница и на такива, които са си в родния град. Според едните –те  не демонстрират благополучие пред съгражданите си, защото сами са се сблъскали с какво ли не, преди и когато са заминали на гурбет. Другите пък намират в тях богати, успели и надменни хора.
И така, стягайте куфарите, сложете в тях мизерията, отчаянието, депресията и надеждата, че като отидете в чужбина ще бъдете по-щастливи и по-богати. Риск печели-риск губи!     
Николай Михайлов
Share To:

24rodopi

Post A Comment:

0 comments so far,add yours

Съдържанието на 24smolian.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24smolian.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24smolian.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24smolian.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24smolian.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24smolian.comне носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I