Европейци от Балканите в другата Европа: Промяната „Орбан“, вечно красивата „Будапеща“

Как да разгледаме Унгария - като кръстопът на много култури или като държавата, която Виктор Орбан промени в последните години? Ами, правилният подход е… като правенето на гулаша - националното ястие на Унгария. Уж се смята за проста домашна гозба, но се яде в изискани ресторанти. Гулашът (Името му идва от унгарското gulyás, от gulya – „кравар“) се приготвя като яхния (месото се нарязва на парчета, посолява се, подправя се с черен и червен пипер и се запържва в гореща мазнина), но е непрактично за домашна кухня, тъй като се готви дълго време. Привидно лесно, ама си е сложна работа!
Така и с министър-председателя Орбан, който за 8 години промени Унгария - успя да свали цените на тока, на газа, на водата - с 25% за домакинствата и с 11% за фирмите, увеличи браковете и раждаемостта с 45 на сто, в битка с монополисти и банки успя да спаси от фалит близо 1 млн. унгарци… Но е наричан безскрупулен популист, който разрушава устоите да демокрацията и я заменя с авторитарен режим. Който прокарва „мек фашизъм“...
Следва да се направят много поуки и затова не достатъчно Унгария да се разглежда само като забележителна архитектура и да се изпада в опиянение а ла

„бях в Малкия Париж“, както още наричат Будапеща. Столицата на Унгария е и нейният най-голям град. Името „Будапеща“ е съчетание от имената Буда и Пеща в резултат от обединяването на двете селища на брега на Дунава през 1873 г. Всеки турист в Будапеща снима Унгарския парламент, счита се за топ дестинацията.
Третата най-голяма сграда на парламент в света е построена в нео-готически стил. В строежа, започнал през 1885 г. и завършен през 1904-та, са участвали хиляди работници. Използвани са 40 милиона тухли, половин милион плочи от мек варовик и 40 кг. злато. Монументалният строеж е дълъг 268 м и широк 123 м. Със своята височина от 96 метра, това е една от най-високите сгради в Будапеща. Фасадата е украсена с 242 скулптори на унгарски и трансилвански владетели и на известни военни. Има 365 кули – по една за всеки ден от годината. При бомбардировките през Втората световна война сградата била почти напълно разрушена, но след войната е възстановена и днес унгарците са горди с величествената постройка, една от най-красивите парламентарни сгради в Европа. Проблем е влагата от реката, която всяка година разяжда стените на парламента и затова тук постоянно се извършват ремонти.
В близост до Парламента, вижте и Обувките по брега на Дунава (общо 60 чифта от чугун). Това всъщност е трогателен помен в чест на евреите, които са разстреляни на брега на Дунава, след като са „помолени” да се събуят (обувките били ценен ресурс по онези времена) от членовете на Фашистко движение през 1944 г. Водата отнасяла телата на жертвите и на брега оставали само обувките им - така дошла и идеята за тази скулптура.
№2 като дестинация е Рибарският бастион (Рибарските кули). Гледката към Дунава и Пеща е впечатляваща. Рибарският бастион се състои от 7 характерни кули, които всъщност представляват седемте маджарски племена, които са основали страната през 9 век. А защо Рибарските кули? Защото в същия квартал се намирало селището на рибарите, а наблизо – рибните пазари. Панорамата от Буда, заедно с Рибарския Бастион са включени в списъка за Световно Културно наследство на ЮНЕСКО през 1988г.
Църквата на Матиаш, една от най-красивите сгради в Будапеща, се намира в непосредствена близост до Рибарския бастион.
Верижният мост пък е най-античният мост в столицата на Унгария, първият стабилен мост, построен през 1830 година, който всъщност е свързал двата града Буда и Пеща.
Мостът е величествен, втори по дължина в света верижен мост – 380 метра, а историята му – повече от интересна:
Граф Шечени – забележителна фигура навремето в унгарското общество, решил, че градът се нуждае от подобен мост и два пъти ходил сам до Великобритания да намери човек, който да осъществи проект от такава величина, имайки предвид размерите на Дунава. Успял да намери и архитект, и инженер. Адам Кларк, който осъществява Верижният мост, толкова се гордее с проекта си, че се хваща на бас, че ако някой успее да намери и един дефект в конструкцията му, ще се хвърли от моста в Дунава. Седмици по-късно дефектът бил намерен – лъвовете, които охраняват моста били издялани без езици. Кларк удържал на думата си и скочил от моста, но тъй като бил отличен плувец, се отървал без драскотина. На него е посветен площада преди Верижния мост.
В началото на моста има странна поничка от камък, което всъщност е бил нулевия километър - самият център на Унгария, от където се измервали границите на Империята… По време на Втората Световна война мостът бил разрушен от немците (за да попречат на напредването на руските войници), но е реконструиран след войната и през 1989г. става символ на унгарската свобода.
Препоръчителна в Будапеща е и разходката до Замъка и Кралския дворец. Замъкът на Буда „владее” града с уникалното си разположение над него и над река Дунав. Там е основан самият град, това е бил замъкът на унгарските крале, а днес помещава едни от най-важните средновековни забележителности.
Днес, в Кралския дворец се помещават Унгарската Национална галерия, Историческият музей на Будапеща и Националната библиотека „Сечени”. Но където и да ходите през деня, пропуск за туриста е, ако не го направи и по тъмно, за препоръчване тур по Дунава с корабче - светлините сякаш омагьосват столицата и я правят още по-желана туристическа дестинация.

Площадът на героите, посветен на големите имена на унгарската история, е друго от посещаваните места. Построен е през 1896 година, за да се отпразнуват 1 000 години от създаването му. Забележително място. Ако обаче стъпите тук, насочван от хилядите светлини, ще си кажете: Пак ще дойда в Будапеща…
(Следва)
24smolian.com
На снимките: Парламентът. Верижният мост. Рибарският бастион (кулите). Църквата на Матиаш. Площадът на героите. Нощна Будапеща