С носията и малкият жест – родопското родолюбие

Патриотизмът на маса, във фейсбук, в политиката и…

Какво представлява патриотизмът днес? Този въпрос често се задава, а отговорът не е еднозначен. Ние сме патриоти на маса, във фейсбук, пред телевизора и никога на действия. Когато тийнейджърки ритат безпощадно момиче в центъра на София минувачите си вървят спокойно все едно нищо не се случва. Когато съседката пищи в агония, докато мъжът и я спуква от бой никой не се намесва, защото това са семейни скандали и не трябва да се бъркаме. Когато трябва да излезем на протест да защитим правата си предпочитаме да го правим в социалната мрежа. Там на воля псуваме, заяждаме се и демонстрираме компетентност по всички въпроси.

По време на бедственото положение, предизвикано от обилния снеговалеж пак мрънкахме, обвинявахме всичко и всички и разчитахме само на държавата. Малцина   разчистиха пред домовете си. Други пък вместо да помагат решиха да пускат снимки и клипове от бедственото положение и да се възмущават без да се замислят дали могат да помогнат на някой в беда.

Стотици постове с безсмъртни послания от Левски ще залеят буквално мрежата на 18 и 19 февруари,

когато отбелязваме годишнината от гибелта му. Сещаме се за героите ни при определени дати и годишнини.

Повтаряме имената им докато живеем живот, потънал в отчаяние, мизерия и  безхаберие на политиците. Цитираме Левски и Ботев без изобщо да разбираме посланията им и тяхната най-голяма болка - яростта от всеобщата пасивност и любовта към България. Не можеш да живееш днес, затваряйки си очите за тези, които те грабят, поругават и ти се присмиват и в същото време да си мислиш, че си патриот.

Похвални са все пак родолюбивите инициативи, предимно на млади хора, посветени на паметни дати и личности от българската ни история.

Безрезервна подкрепа събират сдружението „Родопски хайдути” в Смолян. 

От години на Трети март те организират шествие от църквата "Св.Никола" до площад „Възраждане” в смолянския  кв.Устово. Те канят всички граждани на града и гости  да се включат, който може с родопска носия. Сборният пункт е  "Хаджичоневата къща” до църквата "Св.Никола". Воеводите са любимци на родопчани. От години на Трети март  и на 21 октомври, Освобождението на Родопите от турско робство, те винаги се включват в честванията. Пукат с пушки, облечени в носии на воеводи и не само това, те винаги застават с открита и ясна позиция, когато определени личности се опитват да променят българската история.

 „Родопските хайдути” възродиха и традицията на Богоявление с носии да играят хоро във водите, където се хвърлят за кръста. 

Благотворителност, жестове…

Младежите, скачали за Богоявленския кръст в Момчиловци, всяка година даряват средствата за благотворителни каузи. Тази година ги дариха за оборудване на противопожарния автомобил в селото. Млади хора като Илия Савов намират загубени портмонета и ги връщат на собствениците им.

Подобни инициативи на млади и родолюбиви българи ни дават надежда, че българската история и българските герои няма да бъдат забравени. Няма партии, няма движения, няма политика, а млади хора, които са родолюбци и с идеите си привличат още млади хора.

Може би трябва да се учим от тях. Патриотизъм е да гласуваш с главата си. Патриотизъм е да изискваш почтеност. Патриотизъм е да си задаваш правилните въпроси. Патриотизъм е да не забравяш, че можеш и сам.

Сега за съжаление повече са псевдопатриотите, които само си чешят езиците.

А колко актуално звучат стиховете на Ботев „Патриот е - душа дава за наука, за свобода; но не свойта душа, братя, а душата на народа! И секиму добро струва, само, знайте, за парата, като човек - що да прави? Продава си и душата.”

Николай Михайлов, 24smolian.com