Последните пазители на планината

Времето е спряло, животът суров…

В селата сякаш времето е спряло, природата е прекрасна и хората са истински. Можеш да опиташ домашно приготвено месо, мляко, сладка без ГМО и подобрители. Родопските села, както и другите в страната, с много бързи темпове се обезлюдиха, всяка година има и заличени населени места, защото в тях няма нито един жител. Предимно възрастните хора остават, защото те са свързани здраво с корена си. Другите напускат, продават селските къщи, имотите и купуват апартаменти в Смолян или други градове на страната.

Гражданите винаги се чудят как живеят тези хора при суровите планински условия и как оцеляват.

Няма как да разберем. Те нямат фейсбук и интернет, за да пишат и да коментират. Няма къде да се оплакват, а знаят, че и няма смисъл.  

Процъфтяха обаче тези села, които са привлекателни за туристите. Родопчани, които се славят със своето трудолюбие стегнаха къщите и започнаха да посрещат гости. Администрацията разработи европроекти, които възкресиха местности, пещери, крепости и др. През лятото в Арда, Момчиловци, Смилян, Триград, Могилица и др. можеш да срещнеш много повече хора отколкото в областния град

Там, където хората не мрънкат

Хората от селата в Родопите не се плашат от тежките зимни условия, защото са свикнали да оцеляват в планината. Вместо да мрънкат те се стараят да предвидят трудностите на сезоните и да се подготвят за тях. Затова няма да ги чуете да се оплакват, да недоволстват и хленчат. От лятото те се снабдяват с олио, захар, свещи, леща, боб, брашно и дърва. Тях не ги плаши снегът, защото са виждали дебели снежни покривки по над 2 метра и повече. В помощ на възрастните хора са и кметовете на населените места. Кметът на с. Могилица Милко Кисьов изминава над 6 километра дневно в снега, за да стигне до възрастните хора в отдалечените обезлюдяващи села в кметството. Той  е екипиран с алпийски снегоходки на обувките си, с които да преминава по-лесно по заснежените пътища и калдъръми в родопските селца. Кметовете  лично навестяват самотно живеещите жители на селата, за да се уверят  дали имат нужда от помощ или доставка на продукти в студеното време.

Има села, където са останали по двама и трима жители. Да се стигне с автомобил до част от къщите на затрупаните от сняг села е невъзможно, затова обиколките в някои кметства включват и преходи през преспите.

В община Смолян има 86 населени места и кметовете на по-големите от тях са  снабдени и с автомобили, за да могат да обикалят и махалите, и по-малките населени места и да бъдат в помощ на хората. А още повече, че след съкращаването на кметските наместници един кмет може да отговаря за 13 населени места.

Когато човек посети селата има чувството, че времето наистина е спряло. Забравяш за проблемите и за динамиката в града.

Попадаш в друг свят, където думата има единствено природата.

Лятото е невероятно спокойно и приятно, а зимата всичко е снежно бяло и единствен признак, че има живот е пушекът от комините.  

Тежката зима обаче още повече обединява хората. Вечер се събират в кръчмата на свещи, има печка, топло е и дните без ток минават по-лесно. Пийват и по няколко ракии. Сутрин пък всички мъже се хващаха на работа, разчистват пътищата, около домовете си, помагат и на съселяните си, особени на вдовици и болни.  Хората са трудолюбиви и са свикнали със суровите условия на живот в планината.    

Мугленци, на които всяка зима при снеговалеж се случва да бъде затворен пътят, са сред тези родопчани, които не се оплакват и не обвиняват никого. По време на снежните  бедствия те искат само свещи, мая и яйца да им се доставят от общината. Администрацията ги снабдява с хляб и лекарства. 

При родопчанина е вродено да помага на хората. Условията на живот в планината са сурови и за да оцелеят те са задружни. 

Масово по селата хората винаги са заредени с продукти от първа необходимост, а най-важното е,  че си имат дърва и няма да измръзнат и да не могат да сготвят. През лятото те събират билки за чай и други болежки, сеят градини с картофи, които могат гледат животни.

Сега наближават избори и хората пак ще бъдат ухажвани от политици и мераклии за власт. След техните визити едва ли нещо ще се промени.

Последните пазители на планината

Хората от селата са носители на ценности, които са отдавна загинали в днешното информационно общество, затова не могат да се приспособят към условията на града, където всичко се случва виртуално и където връзката със земята я няма. Тези хора са мъдри и усещат накъде върви този глобален свят, затова искат до последно да си живеят по родните места, където е кръвната им връзка със земята и природата. Те няма да могат да се приспособят в свят, където хората не си помагат, а се гледат като вълци, където се влюбват и разлюбват в интернет, където са един до друг и си общуват не като си говорят, а като си пишат съобщения по смартфоните. Затова хората по селата са последните пазители на планината, след тях селата ще станат като резерват, а спретнатите им къщи и дворове ще напомнят, че тук са живели истинските родопчани, минали през векове на робство, оцелели,  здраво свързани със земята и човещината между хората.

Николай Михайлов, 24smolian.com      

На снимките:

-При бедствия така се пренася хляб;

-Село Гела по време на Гайдарското надсвирване през август;

-Остават само възрастни хора