Да работиш единствено за… пътните до цеха

Анкети само за бизнеса, но нито една сред служителите

Поредната наскоро оповестена анкета от Агенцията по заетостта за проучване на работодателските потребности от кадри ядоса родопчани. То е ясно, че чиновниците са по анкетите и проучванията, но истината е, че заплащането е ниско с малки изключения.

Поредното проучване се провежда в периода 15 февруари – 22 март. Попълва се на online електронен формуляр. Проучването се провежда съвместно с Комисиите по заетостта към Областните съвети за развитие в 28-те области в страната. По закон потребностите на работодателите се проучват два пъти в годината – през февруари и през август, като миналата година беше стартова. Информацията от анкетите се обобщава на областно ниво от експертен екип с представители на държавната и местна власт, национално представените организации на работодателите и синдикатите, браншови и други организации. Въз основа на обобщената информация се определят по-нататъшните приоритети на областната и националната политика в сферата на образованието, обучението и насърчаване на заетостта.

Анкетният формуляр е достъпен за попълване до 22 март на официалната страница на Агенция по заетостта, както и на електронните страници на областните администрации в страната.

Звучи добре, но какво ще последва като се обобщи информацията?

Единствено свършена работа за чиновниците. Защо не питат хората защо не искат да работят в частния сектор и какви проблеми срещат?

Затова и с право те  недоволстват от подобни проучвания.

Реалността е следната. Картелни споразумения между фирми, издевателства над работещи в частния сектор, има свободни работни места, но няма кадри, а кадри няма заради ниското заплащане. Така е от години и може би нищо няма да се промени, защото хората напускат Родопите и търсят препитание в големите градове и чужбина.   

Работодателите пък алармират постоянно, че в Смолян има глад на специалисти от различни сфери.

Независимо, че вечер смолянските заведения са почти празни, на доста от тях са поставени обяви, че търсят работник –кухня, сервитьори и бармани. Единствената причина да има такова текучество на кадри е ниското заплащане.

„Работодателите си го изкарват на нас,

че няма клиенти в заведението. Особено като ни видят, че сме седнали, полудяват. Няма клиенти, прави ли да стоим? Казват, ти не си заработи заплатата, няма оборот. Аз съм виновна, че хората нямат пари и не посещават кръчмите”. Това споделя младо момиче, което е било сервитьорка в смолянско заведение и е напуснало. Тя допълни, че е получавала минималната работна заплата, но причината за напускането е и заради отношението. И бакшишите били „пълна скръб”, по думите й, защото и малкото посетители оставяли точни пари до стотинка.

Работодатели пък се оплакват, че и кадрите им не вършат нищо. Били намръщени, намусени, бавили се в обслужването на клиентите и даже много им била и минималната работна заплата.

Готвачка в ресторант споделя, че не е само готвачка, а и мие чинии, прави заготовки за храната и какво ли още не, и отново за минимална заплата. „Нямам друг избор, работила съм и по морето, навсякъде експлоатацията е тотална. Ако се разболея не е  желателно да ползвам болнични и така го карам, докато падна някой ден”, казва с болка родопчанката. 

Липсват специализирани кадри, които да работят и в малкото предприятия тук.

Например чешка компания, стъпила в областния град, обявява периодично, че търси  специалисти с техническо образование, но няма такива кадри. Обявите дори са разлепени по смолянските спирки. Други работодатели осигуряват транспорт на работниците си, които ежедневно пътуват от други градове и села на областта, за да  работят при тях. Служители пътуват от Мадан, Доспат и много села от областта.  Усилено обаче се разпространява твърдението, че въпросните фирми, работещи в сферата на машиностроенето, дават малки заплати от порядъка на 500 лв., а кой специалист ще работи за толкова ниско възнаграждение? Хората в региона коментират, че помежду им има картелно споразумение за заплащането. Например, чужда фирма искала стартова заплата над 1000 лв., но смолянска с подобна дейност веднага се намесила и осуетиела намеренията им. Защото всички добри кадри ще отидат при новия инвеститор, а като са почти уеднаквени заплатите, работниците ще си „натискат парцалите”, както се казва.

Специалистите обаче, които работят в тези фирми, го опровергават. Според тях това  е стартовата заплата и ако работиш съвестно те издигат на нова позиция в процеса на производството и заплатата се увеличава.  Факт е обаче, че и от години тези фирми търсят кадри. Факт е и, че хората започват работа и малко след това напускат.

Причината е в ниското заплащане.

Смолянчани се насочват към фабриката за ски в Чепеларе, където са доволни от заплащането и условията на труд. Пътят до Чепеларе и обратно не им тежи, защото получават към 1000 лв. заплата. Пътните им разходи се поемат от фирмата.   

Големите заплати в Пампорово и по морето, според работещи там, също са мит. Има и съвестни работодатели, но е цяло щастие да попаднеш на такива. „Тази експлоатация на труда на хората мога да я определя като див капитализъм, нямаш време дори на тоалетна да отидеш. Изискванията към работата ти растат, нямаш право и по джиесема  да говориш и вместо 8 часа работиш по 12-13 часа”, оплакват се хора, заети по летните и зимните курорти.   

Бюрото по труда постоянно публикува обяви, от които се вижда, че най-много кадри се търсят в сферата на туризма, строителството и още-шофьори, огняри, дърводелци, шивачки.  За повечето от позициите се посочва основно и средно образование. Явно много мераклии няма.

„Плащах си, за да ходя на работа,

добре че закриха фирмата та поне от борсата получавам някакви пари и то навреме”, коментира шивачка от бивш вече цех в Смолян. „В рамките на година взимахме само аванси от по 100-200 лв. месечно, а всеки ден работихме и си изпълнявахме нормата. Колежките, които пътуваха, бяха най-зле, защото им трябваха по 2 лв. всеки ден за автобуса и горе- долу работиха за пътните си. За ядене в обедна почивка не можеше да става и въпрос, защото нямахме пари. И осигуровки не ни внасяха, пълен батак беше”, спомня си шивачката. След съкращението им не са си получили всички забавени заплати, защото фирмата е обявена във фалит. 

Примерите са безбройни. Докато има картелни споразумения, докато хората получават ниско заплащане и се издевателства над тях, изходът ще е в чужбина на гурбет или на трудовата борса.

Каквото и да говорят политиците, доходите на хората са ниски, а жизненият им стандарт продължава да намалява.

Ще си останат само статистиките и анкетите на чиновниците, а накрая може и да няма кой да анкетират. 

Николай Михайлов, 24smolian.com

На снимките: Продължават да се търсят специалисти с техническо образование, както и такива в сферата на туризма