Срам! Разпивахме цял СССР, сега внасяме „мезе” от… Виетнам!

Пропадаме, може би дори вече сме стигнали дъното. Дано да не копаем по-надълбоко.

Виц: Двама руснаци стоят пред магазин и спорят.

-Да вземем две!-предлага единият.

-Не, нека са три!-контрира вторият.

-Предният път не ни стигнаха.-следва…

Накрая влизат и тържествено поръчват: Един кашон водка и две кисели краставички!

***

Помните ли бригадите? В Първомай беше базата за мезета за Съветския съюз. Хиляди млади нашенци пазят спомените за тези летни мероприятия по соца. Уникални, незаменими сувенири. Любов, пиене, работа и пълнене на консерви за износ за СССР.

„Това бяха времена чудо. Не изтрезнях цяла смяна”-дума по сантименти нашенец.

„За първи път правих секс в Първомай, на бригадата. Толкова бе вълнуващо, че на следващия ден без да искам сложих жаба в буркана с корнишони. Гарбнах я от водата с краставичките и я натъпках. Отнесена и тогавашно влюбена не забелязах. После ОТК-то се забавляваше с производителността ми. Малка жабка в „аквариум” с кисели краставички”-споделя нашенка.

„Руснаците ни връщаха цели самолети с продукция, производство на нашенската младеж, за които това бе една спиртосана ваканция”-пък си спомня даскал.

***

Снабдявахме целия велик Съветски съюз с най-важното продоволствие-кисели краставички за… Всички знаем за какво. Дори, ако не бе планова икономика, ако не бе Варшавския договор, а просто един побългарен американски капитализъм, можеше да обявим промоция „Под всяка седма капачка корнишони-бутилка водка!”.

***

Спомени, спомени… А сега? Пълна разруха, дъното, дори надолу! Родни кисели краставички вече са внос! Внос от… Виетнам?! По наша рецепта, ама от Витенам!

По-голям срам едва ли има!

Наздраве, с прискърбие!

Къде са мухите? На бригада…

„Ех, ти, Смолян, Смолян, чуден град си ти! Най-красив си, Смолян в Родопа, ти !”. Много смолянчани си спомнят тази песен, особено по-възрастните и вече с определена носталгия. Смолян продължава да е красив, но живеещите тук намаляват драстично с всеки изминал ден. Единственият факт, който ни успокоява е, че тази тенденция се наблюдава в цялата държава и особено в по-малките и средни градове на страната.

29 години след демократичните промени у нас, има хора, които си спомнят за времето на соца с носталгия въпреки тоталитарното управление, репресиите, забраната да се пътува и т.н.

Най-интересното е, че хората коментират всичко пречупено през призмата на битовото ни оцеляване, както и с известна доза спомени.

Новият център се строи повече от 10 години и в него участва цялото местно население.

По това време има виц: „Защо няма мухи в Смолян, защото са на бригада".

„Много беше тържествен този момент на откриването на Новия център. Усмихнати и щастливи хора ще живеят в един нов град", спомня си 78-годишната Снежана. „Може да чакахме на опашка за банани  и по пет-шест години за автомобил, но се живееше лесно. Не сме се лишавали от нищо. С две заплати, моята и на съпруга ми, и къща изградихме, на почивки ходихме и децата изучихме. Но сега какво най-силно си спомням? Всички хора, които срещах бяха щастливи и спокойни, а сега покажете ми един усмихнат човек на улицата. Всеки е забил поглед в земята. Вече не си ходим на гости, никой не се весели. Хората са зомбирани от проблеми", посочва с тъга възрастната жена.

По онова време Смолян е достигал до 50 хиляди души. По заведенията нямаше места…

„Беше весело, смеехме се, бяхме щастливи. Никой не говореше за безпаричие, за болести, нямаше страх за утрешния ден. Не се плащаше нито при лекаря, нито при зъболекаря. Със съпруга ми ни опростиха заем от 10 хиляди лв, с който си купихме апартамент. Условието на държавата беше в рамките на три години да родиш две деца. Дъщеря ми беше на една годинка и след две години се роди и сина ни..”, разказва спомените си родопчанка…

Времената на бригадите, на почивките, на миналото, което остана далеч, за да се превърне в мерна единица на бъдещето.

24smolian.com