Какъвто бизнесът, такива му и… кадрите!

„Ние се правим, че работим, те се правят, че ни плащат”, нов прочит

„Ние се правим, че работим, те се правят, че ни плащат”. Помните ли я? Старата ъндърграунд дефиниция за размаха на икономиката в соца.

И сега съвременният вариант.

„Виждам, че у работодателите няма грам разбиране, че това става техен проблем. Не можеш от позицията на притежател на десет „майбаха“, „бентли“ и т.н. да обясняваш на едни хора, които карат 20-годишни бараки, че те не разбират пазарната икономика, поради което ще трябва да получават 500 лв. заплата.

Първо, нашите капиталисти в една голяма част са назначени. Назначаването на капиталистите има за последица и това, че те нямат уменията на истински капиталисти. Тук някой получава 500 лв. заплата, защото му казват, че е нископроизводителен и нискоквалифициран, но като отиде в друга държава на Запад, започва да получава други пари. Без да е изоставащ и без някой да му казва, че е мързелив и нискоквалифициран”.

Думите са на ексчервеното „острие” Татяна Дончева. Засягат историята на бизнеса в България.

Нека и малко данни.

Всеки родопчанин годишно заработва по 58 530 лева средно за бизнеса.

Това сочи простата аритметика на база данните на Националната статистика за област Смолян.

Нетните приходи от продажби за предприятията в нефинансовия сектор са 1 800 000 000 лева. В тях пък са ангажирани 30 753-ма жители на областта.

147 000 000 лева е реализираната чиста печалба за бизнеса в Смолянско. Тя е генерирани от общо 5 181 предприятия в нефинансовата сфера, посочват статистиците след анализа на дейността на фирмите за 2017 година.

Реализираната крайна печалба за разглеждания период е над два пъти повече в сравнение с предходната 2016-та година.

Микропредприятията, с до 9 заети лица, са с най-голям относителен дял в областната икономика - 91.8% от всички предприятия. Малките, от 10 до 49 заети, са 6.7%, средните предприятия, от 50 до 249 заети- 1.3% и големите с 250 и повече заети - 0.2%.

Фирмите, приключили финансовата година с печалба, са 3 590, със загуба са 950 и с нулев финансов резултат са 641 предприятия. С най-голям положителен финансов резултат е групата на средните предприятия  - 48 млн. лв. и големите предприятия  - 45 млн. лева. Малките завършват с печалба от 29 млн. лв., а микропредприятията  -  с печалба от 25 млн. лева.

Произведената продукция в област Смолян е с увеличение от 10.4%.

Заклинанието „чужди инвестиции”

Словосъчетанието „търсене на чужди инвеститори” е като някакво заклинание. Мантра, влязла в употреба през последните 15 години и чест гост в речетатива на всякаква порода политици. Дотолкова използвана, клиширана, че чак похабена. Иде да рече, че някакси с магическа пръчка нещата ще потръгнат в Родопите като цъфнат та вържат „чуждите инвеститори”. Пък и да не са чужди, нашенски да са, но да ги има. Да поникнат в региона като гъби из баирите. Само дето последните наистина носят пряка печалба за джоба на отрудения и навикнал на всичко нашенец.

Проблемът в това заклинание се нарича кадри. Кадри няма. Дори Доналд Тръмп да си зареже президенстването и да премести целия си бизнес в Родопите, персонал трудно ще се намери. Хората просто ги няма. Те си тръгнаха. Една голяма част от най-добрите, кадърни люде на планината избраха другия свят.

Силата на партиите в началото на новия век бе в обещанията и назначенията. И те вече са безсилни. Малцина са тези, които чакат на полит лакардии за голямо добруване. Манталитетът на Работодателя в тази част на страната също не се промени.

Един пример. Обява за работа. Половин страница изисквания към мераклията, заплата-560 лева. Сори, ама с толкова умения човекът може да спечели Нобелова награда, която върви с чек за милион долара.

На ти 100 лева, доведи нов работник!

Та, идва инвеститор, строи цеха, а персонал няма. Излишно е да споменаваме, че причина №1 да стъпи в планината е евтината работна ръка. Тя обаче вече се е „изучила” и знае цената на труда си.

Ръководството на едно от големите предприятия в Източните Родопи дори реши да внесе бонус разнообразия спрямо подчинените си и обяви „Доведи нов работник, спечели 100 лева към заплатата”. Забележете, не да се увеличи възнаграждението, а да се получи еднократно. Година след обявената тарифа, май нито един служител не е грабнал финансовия приз. Защото подусловието било новият да се задържи поне 6 месеца. Да, ама те си тръгват на третия.

Работещи предприятия, с износ в цяла Европа, но заплатите ниски, та ниски. „И го играят на бонусчета”, както коментират служители.

„Скоро ще си работят сами…”

Имаше един виц, роден, разбира се, от родната действителност. Пенсионерите ще получават по 2000 лева месечно. Когато останат живи около 5-6 000.

Черен хумор.

„Ние не знаем какво е това 13 заплата. Не знаем какво е бонуси, дори само коледни или новогодишни. Последният декември получихме плик с картичка с пожелание от ръководството. Това е. 670 лева заплата и гледай семейство с тях. Скоро няма да остане никой, който да им работи. С огромно удоволствие ще ги наблюдавам какво ще правят”, чертае бъдещите си планове бивш металург, бивш шофьор в голяма фирма, в момента оператор на металорежеща машина.

Кратко, точно и ясно.

Младите и тегобите за бизнеса

„Основно предизвикателство в момента е младите хора да бъдат мотивирани към избор на професионално образование. Това ще бъде фактор за осигуряването на балансирано регионално развитие. Преориентирането към обучение в технически, математически, инженерни дисциплини и природни науки, обединени в общото название STEM, е цел и на новия план-прием. Тези специалности е очакван недостиг на кадри в следващите години и те гарантират в най-голяма степен регионално приложение и намаляване на емиграцията на младите хора”. Това обяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев само преди дни в Родопите.

Сега, нека уведомим министъра за нещо.

Деветокласници в родопска професионална гимназия са били изпитвани за отлични оценки по математика върху… таблицата за умножение. Това разкритие правят самите ученици, за които дори писането е изключително трудоемко. В края на срока учителският дневник бил с впечатляващи оценки, а знанията всъщност-на елементарно ниво.

Образованието е в колапс. От около 20 години. Демек, каруцата е отдавна обърната. Делегираните бюджети превърнаха учениците в торби с пари. А в същото време даскалите пишат като изоглавени проекти по европейски програми.

Чакай, ти, нещо…

Тенденцията: Учи до 7-ми клас, после… гурбетчия!

Учат до седми клас, а после… зад граница. Това е тъжната тенденция в Родопите. Планината отглежда гурбетчии.

Основно предизвикателство за област Смолян остават тревожните демографски тенденции, водещи до намаляване броя на учениците. Това е и основната причина план-приемът за 2018-2019 година да бъде изпълнен на 79%, тъй като учениците, завършващи седми клас, намаляват, а част от тях напускат региона.

Това бе фрапиращата констатация за региона, акцент в заседанието на местната Комисия по заетостта.

С 33-ма по-малко са седмокласниците през настоящата учебна година в сравнение с предходната. Тревожните демографски тенденции през следващите години пък са броят на учениците да продължи да намалява. Завършващите седми клас в Смолянско през т.г. са 768, докато през предходната те са били 801.

България на две скорости

Софиянци живеят два пъти по-добре от варненци и пловдивчани и цели 4 пъти по-добре от хората в Кърджали. Това показа проучване на Националния статистически институт (НСИ), което сравнява данните за брутния вътрешен продукт на човек от населението. В столицата той е 30 295 лева. Спрямо бедната Кърджалийска област, благосъстоянието в столицата е 4,047 пъти по-високо.

Кърджали е на опашката по размер на брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението - едва 7 485 лева. По-зле са само живеещите в Силистра, Сливен и Видин.

След столицата, на второ място по размер на БВП на човек от населението нарежда Стара Загора - със 17 550 лв. На трето място София-област с 15 527 лева. Варна са 4-ти, следват Габрово, Бургас и Пловдив. В Топ 6 попадат градове където безработицата е ниска, а трудово ангажираните получават високи заплати. Освен това към тези градове има засилен инвеститорски интерес.

„Печеля-печелиш”

Дефиницията на вицепрезидента на „Дънди Прешъс Металс”. Компанията, която показа истинската Европа след като стъпи в Източните Родопи. И като условия на труд, и като заплащане, и като отношение. Компанията, която съживи почти издъхналия икономически Крумовград. „Печеля-печелиш” може би трябва да се превърне във философия на всеки голям инвеститор, и на сега действащите такива.

Много просто, в парите е ключът. Заплатите трябва да се вдигнат. От пръдня боя не става. В противен случай, „какъвто бизнесът, такива и кадрите”.

Жельо МИХОВ, 24smolian.com

На снимките:

-Работа в завода…

-…бачкане на строежа

-Кандидати за работа на трудова борса в Родопите