4 евро за лютеница, 30 за бидон кисело зеле… в гурбетчийските бусове

Всяка седмица курсове с късче от дома

„Караме всичко, изпълняваме поръчки, носим българска стока за нашенци, освен багаж от близки. Разчитаме на съвестта на хората, които ни дават чантите, защото никога не знаем със сигурност какво се праща и при проверка може да стане страшно за нас”, твърди шофьор на едно от десетките бусчета, извършващи курсове от Родопите към Западна Европа. Мъжът е с дългогодишен стаж зад волана по дестинации на стотици километри. Собственик е на превозното средство, има си обаче и помощник. По думите му на курс се вадят чисто по около 1000 лева. Всяка седмица е на път. Бусът е пълен със стока от България, багаж и пътници. Билетът обикновено е около 100-120 евро в зависимост от крайната точка. За чантите се плаща според големината им-10-15-20 евро, твърдят негови колеги. Зареждат се стекове с лютеница, бира, вестници, туршии в буркани, дори и бидони с кисело зеле. Разпродават се на момента на посрещачите. Обикновено надценката е с около лев-два. Рядко обаче се рискува с цигари. Шофьори твърдят, че гледат да спазват правилата и количествата не са повече от стек на човек. Купуват се обикновено преди граничния пункт край Сандански, ако пътят ще преминава през Гърция и оттам с ферибот към Италия. Цигарите се разпределят в багажа на пътниците, но всъщност са собственост на водача. Цената на най-търсените марки ще стигне до 3,50-4 евро при поне 6 в съответната държава. Бурканче лютеница, примерно за 2 лева, след няколкостотин километра става 2 евро. И всичко свършва на момента. За гурбетчиите цените не са проблем. Важно е че отново ще сложат нещо нашенско на софрата…

Ударът от данъчните

Сигнали за над 100 превозни средства, които осъществяват нерегламентиран превоз в страната и чужбина без да отчитат приходите си, има постъпили в НАП, обявиха от Приходната агенция след акция в Източните Родопи. 5 микробуса, превозващи нелегално пътници към Западна Европа бяха проверени от инспектори от Фискален контрол на НАП в Кърджали. Всички без изключение извършват нерегламентиран превоз и не издават никакви фискални документи за парите, които получават от пътниците, стана ясно по време на проверките.

Паралелно с проверките на пътя започват и инспекции за съответствие на имущество и доходи на 172 собственици на микробуси в цялата страна, които системно преминават през ГКПП. Информация за потенциално нерегламентирани превози е подадена в НАП от „Гранична полиция“, като има физически лица, притежаващи десетки микробуси, движещи се към Западна Европа поне веднъж седмично. Някои от собствениците не са декларирали никакви доходи в последните 5 години, а притежават солиден автопарк и недвижими имоти. Недекларираните доходи ще бъдат обложени с данък, заедно с изтеклите лихви, допълват от НАП…

Кара се лютеница и кисело зеле, връща се плазмен телевизор

„Возих до Рим бидон с кисело зеле. Струваше 30 евро на човека, който дойде да си го вземе. Уговорката беше да ни чака на спирка в централната част. Плати си, грабна бидона, вдигна го на рамо и си тръгна с него. Без да се притеснява нито от миризмата, нито от това как изглеждаше-като съвременен бай Ганьо. Носили сме от чорапи и фланелки, през кафе-машини до огромни плазмени телевизори, които гурбетчиите пращат към България. А колко хора у дома разчитат единствено на пратките, там е тъжната истина, там е разковничето на българското оцеляване, това е слабият лъч надежда в тъмния тунел. Угасне ли и той, не ми се мисли…”, разказва шофьор, специализиран в превозите до Италия.

„Караме и коли. Поставяме платформа за буса и газ. Почти всички колеги си имаме координатите. Особено с тези, които обслужват близките или районите, които и ние”, разказва друг шофьор.

„Носим стекове буркани, вестници… какво ли не. Българите си търсят нашенското, в която и точка на Европа да се намират. Естествено на по-висока цена. Всички са доволни. Те ни чакат като топъл хляб, ние си изкарваме хляба благодарение на тях. Те са гурбетчии, а ние-не знам, как трябва да се наречем. Постоянно сме на път. Малко сме си вкъщи, малко навън. Всъщност, къде е вече „у дома”?”, споделя друг шофьор на стотиците бусове, които свързват страната ни с българите в чужбина.

Рушветите на границите са в порядъка на 20-50 евро

Почти всички дават рушвети „спокойствие” на границите, твърдят водачи. Здрависване с митничаря върви между 20 и 50 евро. Банкнотите се предават, за да не се улисва прекалено много при проверката и преминаването да става бързо. Пътниците пък са просто „приятели, с които си делят разходите за бензин”.

„Свързваме хората, а това е трогателно”

„Всяка седмица приятелят ми кара бус към Германия. Разведен е, аз също. Живеем заедно. Рядко го придружавам в курсовете”, разказа жена, чийто мъж е един от многото шофьори на микробуси, които кръстосват Европа.

„Когато пътуваме заедно, се разчувствам най-много от сълзите в очите на хората, които се събират след дългия път. Всеки от тях има своята съдба, своето минало, болки, радости. Пътуват тихо в буса. Не приказват много. Отвсякъде са. От юг, север. От Родопите, от Балкана, морето. Питат постоянно само кога ще пристигнем, особено хората, които не са пътували. Всички шофьори отговарят винаги с „Когато стигнем, ще ти кажа”. Минаваме граници, маршрутът е стотици километри. Най-важно е да стигнем живи и здрави, да закараме хората и багажите. Прегръдката с близкия им в края на пътуването е повече от трогателна. Толкова много хора живеем разделени. Само заради уж по-добрия начин на живот. Карали сме с километри встрани от последната ни точка, за да закараме малка чантичка до жена, работеща в малко градче. Първото нещо, което направи тя бе да прерови и намери снимки на внучето си, родено в България. В този момент чувстваме, че това не е само работа. Ние събираме хората, радостни сме, че поне и за част от секундата споделяме с тях от щастието им. За този кратък отрязък от време забравяме всички перипетии по пътя”, разказва жената.

***

Всяка седмица гурбетчия разтваря страниците на донесените му с малките бусчета вестници, хвърля жаден поглед по първите страници и чете за силикона на еди кой си, за хотела на този и апартамента на друг, за пенсията на онзи, за убития в резултат на същата тази пенсия. Цъка с език и меракът за завръщане у дома се охлажда. До следващата пратка с бус, от която ще презареди лютеници и ракия, ще вземе и някой и друг вестник, за да си поцъка отново.

24smolian.com

На снимките:

- Акцията на НАП в Кърджали

-Нашенци са стегнали багажите и чакат