Калкулация на Соца: Евтинията победи лагерите, баничката - демокрацията

Напоследък усилено се наблюдава една носталгия по соца въпреки тоталирното управление, репресиите, забраната да се пътува и т.н. Най-интересното е, че хората коментират всичко, пречупено през призмата на битовото ни оцеляване, както и с известна доза спомени. Точно тези спомени са свързани с евтините цени на стоките, ходенето на почивка по два пъти и спокойният живот. Явно хората стигнаха дотам, че покрай битовото си оцеляване забравиха за Държавна сигурност, за лагерите, за невъзможността спокойно да изповядват вярата си и невъзможността на пътуват в страните от „загниващия капитализъм”.

Сега единствено се помни евтинията.

„За месото точно не помня, за млякото помня, че при 80 лв. заплата беше 0,16 лв., после стана 0,23 лв. Килограм типов хляб беше 0,15 лв., а „Добруджа” 0,26 лв. Кашкавалът „Витоша” беше 2,60 лв. Сега е 16 лв. и повече. Имаше наденица за около 1 лв., много вкусна, и червено вино за 0,80 лв. Храната сега е ужасно скъпа и още по-ужасно вредна, некачествена и безвкусна. За ток през зимата сме плащали около 2 лв. Не гледайте учудено, да - 2 лв. Със заплата около 120-150 лева можеше да се живее много нормално. Баничката беше 10-12 стотинки, сега е лев или 1.50 лв. Сега има хора, които живеят много добре и те са в правото си да пишат, че сега е добре, но те са много малко - 10-15% от българите. И знаем повечето от тях кои и какви са. Останалата част живее в мизерия, ако няма член от семейството да вади пари от гурбет”, спомня си наистина с носталгия по онова време 74 –годишната Вера.

Почивките и посе*ичите, мъжете не ставаха жени

„Лично на мен ми харесваше онова време, защото ходих на почивка по два пъти, а сега от 30 години не съм ходила нито веднъж”, коментира 63-годишната Павлина. „Носталгията не е по соца, а по държавността и социалната политика към хората, но промитите мозъци трудно го схващат. Най-много се забавлявам, когато някой посе*ич, роден след 1990 г. ми обяснява колко лошо съм живял при социализма”, допълва 70-годишният Румен. 

„Живеехме спокойно имаше работа за всички, мъжете не ставаха жени. Завършиш ли средно образование веднага започваш работа ако не продължиш висше да учиш. Нямаше просяци и шляещи се хора. А сега хората отиват да слугуват в чужбина, защото не могат да оцеляват тук”, припомня си Димитър.

По един от ДС на трима души, то всичко е точно

„Добре си бяхме. Вярно е, че на всеки двама-трима един беше агент на ДС. То и сега е така, ама не им обръщаме внимание. Тогава беше с едната ръка на устата, а другата отзад. Малки заплати, ама винаги е имало в джоба ти 10-20 лева. С толкова пари правиш чудеса – можеш да нахраниш цяла маса хора. Ето сега в Смолян  има много магазини, но ако 20-така не е в ръката ми няма смисъл да влизаш. А в село хорицата още по-зле я карат, ако нямат крава, козичка или кокошки”, изказа мнение по темата 64-годишният Сотир.

Не се плащаше при лекар и зъболекар

„Беше весело, смеехме се, бяхме щастливи. Никой не говореше за безпаричие, за болести, нямаше страх за утрешния ден. Не се плащаше нито при лекаря, нито при зъболекаря”, спомня си 54-годишната Донка.

Други пък си спомнят като деца как са ходили на летни лагери за 2,50 лв. на ден – спане и храна, както и на училищни екскурзии в края на учебната година по за 10 лв., три дни и по места исторически, знакови за България.

Ниските доходи явно връщат хората към времето на соца и те забравят за другите му негативи. 

Сега не чакаме по пет години за чисто нова руска кола и да дойде ред да си купиш апартамент. Не търсиш начини да си купиш дънки от „Кореком” или да търсиш връзки за цветен телевизор „Велико Търново”.

Сега сме граждани на света. Можем да пътуваме в чужбина свободно, да работим, да изразяваме мнението си, да живеем в онлайн пространството, да изповядваме вярата си без притеснения.

Лека-полека и спомените от соца ще изчезнат с поколенията от това време, а може би и ако се увеличат доходите на хората това ще стане още по-бързо.

Николай МИХАЙЛОВ, 24smolian.com

На снимките: Някога, истински хляб и кисело мляко