Залезът над родопския път…

Разходка с децата в родопския град. Приятен, слънчев пролетен ден. Татко се е върнал от чужбина и семейството отново е заедно. Магазини, парк, заведения.

Всички са щастливи.

После се качват в автомобила и потеглят за село. Трябва да изминат около тридесет километра по един от най-напрегнатите пътни участъци по това време на годината. Пътят за Гърция, през Кърджали и „Маказа”.

Половината разстояние е изминато. И тогава…

Тогава следва сблъсъкът. Автомобилът се забива в друг, влизащ в кръстовище. Превозното средство изхвърча от удара извън пътното платно. Търкаля се в дерето.

Има жертва. Бебе умира на място.

Разходката в парка окончава до траурна процесия до гробището.

Семейството вече не е същото. Усмивките са си тръгнали ведно със залеза над Родопите. Изгревът не ги възвръща. Връща оцелелите единствено на… гробищата, където поставят цветя всеки ден.

Това е мъката, която спохожда нашенци почти през ден, може би и всеки ден.

Войната, по пътищата..

Четете темата на 24smolian.com:

-Кръвта по педалаговори, но труповете не чуват…

-Хора няма, коли бол– паркиране „по моите правила”