„Изгубеното поколение” в кенефа на… „Фейсбук”

Акаш и споделяш, уникално общуване!

„Всички вие сте едно изгубено поколение”, пише Хемингуей, когато „И изгрява слънце” постила началото на „безкрайния празник”. Слага думите в устата на Гъртруд Стайн, които тя е произнесла в един гараж, към едни автомонтьори. Или историята е по-различна…

Но, майната им на предисловията. Така, по фейсбукарски, би се залепила плесница на всякакви литературно-исторически понятия, които объркват равнословието и равномислието на съвремието, в което кликът е като удар с чук. Тук плъзгащият пръст по екрана прелиства тонове страници история с мнение за всяка от всякакви чеда на „намереното поколение” в онлайн режим.

„Изгубеното” се отнасяше за едни уникални творци, които паузата между две войни превърна в истински. За които мъжеството бе юмрукът, красотата-в чаша вино на залез, истината-в битката между живота и смъртта под сведените рога на бика по време на корида…

„Намереното” се преоткри в социалните мрежи, във властващия тотален либерализъм, който диктаторски не позволява друга реч, освен установената. Който наказва с „временно лишаване от коментари във фейсбук”.

Никога не пишете срещу „жените” с бради или педалите в профила си. Веднага ще получите онлайн плесничката на глобалния деспотстващ либерализъм. Доказано! Юмруците са минало, виното е отрова, залезите над целите са просто част от денонощието, романтизмът е в шаренията на гей парадите, а човешките взаимоотношения са достояние на милиони, със забележката, че могат да бъдат блокирани.

Добре дошли в ерата на социалните мрежи! Уелкам срещу единствения ви събеседник-дисплеят. „Изгубените” почувстваха живота с истинската горчилка, „намерените” усетиха блокирането на жалните си вопли за реалност.

Бездната на взаимоотношенията, с разгърнати мрежи за улов на пропадащите. Мрежи. Социални.

Търгуващият с емоции бизнес за милиарди

Сравняване на снимки на студенти в търсене на по-привлекателния. Изпит по история на изкуството в Харвард и качване на 500 фотоса, под които всеки може да коментира…

Така започва историята на Фейсбук, индустрия за милиарди долари, която реално не произвежда нищо, освен… междуличностни емоции. Търговия, на чиято везна се теглят лайкове. „Кило” хейт срещу „тон” сърчица, палци и други „икони” на човешките чувства. Социалните мрежи запратиха човешките взаимоотношения в бездната на един нов свят. В него „бушон” на окото след спор с кофти събеседник е заменен най-много със снимка на неприличен жест. Срамна болест е изключена, но пък хвалбата с „бройките гаджета” носи някаква чутовна наслада, до перверзност. Езикът е освободен от норми, а колкото по-дивашки, толкова по-разбираем за аверите. Клик и вече можеш да мразиш, харесваш, обичаш, любопитстваш, гледаш, чувстваш, мислиш. Клик, за да се почувстваш човек в джунглата на милиардите подобни.

Всичко започва в тоалетната…

Огромен процент от хората по света, ползващи социалните мрежи признават едно-джиткането им започва рано сутрин още докато са в усамотението на тоалетната. Значи, стоят си те и напъват физиологичността си, а ръцете шарят по дисплея на телефона и взирайки се разучават кой какво е направил, измислил, копирал, постнал и т.н. неща в мрежите. Следва лайкване, хейтване и други тем подобни чуждици, неизменна част от съвременната лексика.

Напъвайте, че след това започва работният ден…

Бачкане и фейс…

Друго изследване анализира интересни данни. Много им е кеф на хората да се вмъкват в социалните мрежи докато са на работа. Ей така просто. По-яко им било дори от обедната почивка, в която може да разменят по няколко думи с колеги. Фраскат размисли за работния ден, плюват някого, обменят идеи как и къде да почиват, изтръгват се от досадната действителност на работния процес.

Бачкане във фейс. Ако даваха пари за това…

Като посещение в бардак, ама…

Социалните мрежи могат да разпалят страстите подобно на посещение в… бардак. Претворяват се в най-краткия път от общуването към леглото. Поне според опита на някои от верните на общуването онлайн потребители.

„Въпрос първи-„Как си?”. Втори-„На колко години си?”. Трети-„Обичаш ли секса?”. Това е най-кратката прелюдия към споделяне на мерака, която съм получавала. Неведнъж. Свързват се хора, чиято снимка на профила е със съпругите им, но няма значение. Въпросът е да стане някаква игра”, споделя потребителка с малко по-„атрактивна” снимка на профила си.

Търсачи на ласки никак не липсват в мрежите. Атакува се директно, „време няма”. Бърз отскок от сайтовете за запознанства, превърнали се в онлайн бардаци, към „голямата говорилня”, пък някоя може да върже.

Тормозът в интернет може да доведе до реални психични увреждания, особено сред подрастващите, казват специалисти. Най-прекият път за влизане „под кожата” на набелязаните са именно социалните мрежи. Най-податливи са лицата под 20-годишна възраст.

Статистиката означава само едно-интернет е изместил физическото общуване до голяма степен сред младите. Реалностите „Всеки с GSM става фотограф” гарнира лексиката и с „подходящи” снимки. Тийнейджърите се надпреварват във все по-разгонени пози, парапетът на покрива на многоетажен блок пък измества пейката в парка. Всичко се прави с изкривеното съзнание, че в обществото се „класират” хората с повече „лайкове”. Безумна логика, създадена във виртуалния свят на общуването.

„Прекасно е да си част от…”

„Животът вече е такъв, че все по-малко време остава за контакти с приятели, близки. Още повече за създаването на други. Това е хубавото на социалните мрежи. Там лесно може да се намерят хора със сходни интереси. Общуването става по всяко време. Забавата е пълна. Денят ми започва с преглед на посланията. Смях от сърце още в тоалетната. Преливащ хумор и забава. За да го изпиташ физически трябва време, място и пространство, за да се събереш с толкова много хора-напълно изключено. Но контактът става за минути при една „пълна зала с твои хора” онлайн. Общуването по този начин ежедневно спомага за положителните емоции”, категоричен е нон-стоп потребител в социалните мрежи и деен участник в няколко групи от любители на автомобили, разнообразен и количествено съизмерим с чувствата алкохол, шкембе чорба и други подобни. От Родопите е. Демек, наш човек, но с огромен ареал на действие.

Смелостта на клавиатурата

Социалните мрежи се единствената трибуна за общественото недоволство. Протест в България никога не може да бутне правителство (с изключение на два примера, в които обаче се прокраднаха едни пари и един по-особен интерес за ново начало). В родината е по-лесно се правят лайкове и хейт в нета (как само са яки тези думички), отколкото някой смелчага да развее знамето на недоволството си срещу всички „шитове”, които му се случват с чужда помощ. Звучи ли като юмрука по масата в механата на Ботев? Същото е. Само с алкохол и клавиатура нас*ан може да стане аслан. Това е дереджето, от Ботев, че до Зукърбърг

***

Социалните мрежи са арена и на много положителни емоции. На среща с любими хора от други кътчета на земята, на споделяне на опит, на намиране на нови приятели, на…, на… Поколението, което се намира в социалните мрежи. Изгубеното се търсеше в ресторантите, където можеше да се предложи брак, влюбени да празнуват романтична годишнина, но можеше и да стане страшен пиянски въргал. А усещанията да са истински. Животът да гледаш право в очите. Любов и омраза на живо. Не онлайн.

Та такива ми ти работи. От утре, пак в кенефа с телефона в ръка…

Жельо МИХОВ, 24smolian.com