Стигнахме ли дъното?! And the winner is*… Svetnik iskam Ot sega!

След изборите едно ще е сигурно. Ще има хора, кючеци и всички ще са победители. До такава степен достоверна прогноза, че достига на 99,99 на сто приказката за  безкрайността на вселената. Която, винаги, ама винаги, върви и с безграничната човешка глупост.

Учени, анализатори на щат и същите социолози с пълни джобове, никак не са необходими, когато тайнството на отговора просто се корени в историческата му съдба. Няма губещи на избори. Виждали сме го и ще го наблюдаваме отново. Всеки ще се надпреварва да изтъква „колко е дръпнал, откъснал, изпъплил, вкарал, изкарал, умножил, утроил, разделил“. Какви пробиви, разливи, отливи, слънчеви затъмнения е предизвикал с появата си. Изчисления разни, чиято аритметика никога не се прави от губещи. Не щат и не желаят да приемат истината. Но за нея малко по-късно.

Общо взето всеки е напипал сърцето на дадена група електорат, докоснал, помилвал, избърсал сълзите им, разнасял мечтите им, и…, сиреч, няма как да е изгубил. Това е много интересно явление в политическия живот на бедната ни, изпосталяла откъм чада, скрупули, морал и всичко, което се сетите, родина.

Ако има някои невярващи, то нека изчакат до 28-ми или поне до 30-ти и ще го чуят.

„Значи, кат` взема една сопа и кат` ги почна, ама върти, върти…“

Много е яко да се направи един каталог. Някакъв регистър, нещо асорти на най-яките прякори, срещани по селата из Родопите. Ще се превърне в бестрийдър в социалните мрежи (щото само ще се чете, няма да се продава). Без съмнение попаденията ще са топ. И без тази трудоемка задача, можем смело да твърдим, че почти няма населено място в нашата чудна планина, в което да няма поне един, на когото „партизанското“ име е… Политиката. Профилът е неизградим. Той може да е местния кръчмар, магазинер, пъдар, кмет, даскал, клюкар, ветеринар, екс тютюнджия (че не останаха), келеш, лентяй, пияница и т.н. Челяк за едното красно име живее, рекъл Рачко Пръдлето. Та прякорът на местния най-сведущ в родното и международно отношение му е лепнат по възможности. Политиката знае всичко и анализира всичко. От джибри до най-добрия кандидат за нещо си.

Има ги  и са много, Политиките.

„Сега, да ви кажа нещо. Оня, дето е там, последната къща. Та той иска нещо да става първи. Демек, хъка-мъка, наврял се в листата. Така, ако знаете що за такова е. Нямам думи. Тя, жена му що избяга, а? Ей тоя, въри ми обяснява така и така, тези наши, онези ваши. Преди две години плюеше тия, сега с тях срещу другите. Ами, не става така тая работа. Тц! Абе, аптал, къде си тръгнал ти на мен да ми ги говориш. Толкова завъртигьотове съм видял аз, знаеш ли? Значи, да взема една сопа и кат`ги почна-върти, върти…“. Това казва собственик на малко магазинче, по съвместимост и кръчма, в едно средно голямо родопско село. 68-годишен мъж, а познайте как му викат!

Няма вече „наши, ваши“, всичко е общо

Какво иде да рече възмущението на този планински пич, който никога няма да зърнете в някое телевизионно студио, за жалост. Времената на „наши и ваши, мой и твой“ отдавна са погребани. Изчезнали като БГ земеделие в кулоар на Европарламента. Всичко е общо. Който е с отстранен тумор на моралните задръжки може да докопа де що свари, ако може де. Трансферният прозорец в политиката е винаги отворен и всеки отбор приема ли приема. Даже има недостиг. Това пък ще е тема на други писания-барабар кадри, и пишман политици вече трудно се намират.

Няма значение в какъв цвят си се обагрил, само да си близо, до политическата кьорсофра. И как Х, по-известен като Политиката, го е разбрал! Еваларка!

Идеалът е за глупаците, Мамонът е господар

„Не може да служите на Бога и на Мамона“. Евангелие на Матея, 6:24.

В политиката може. Дори е задължително, иначе може да си тръгнеш като единствения беден будала. Ще ги видите първи в храмовете и първи на опашката за вписване в листите. Първи и на калабалъка за снимките за пред електората.

Посланията? Айде бе, чак дотам.

„Идеали няма. Идеалистите умряха заедно с тях. Всичко е пари и жажда. Устните пресъхват и искат да се навлажнят, после да дадат живителна сила на организма. Политиката носи пари и то много. Властта е пари, нищо друго. Няма беден политик. В цял свят. Дори когато вече разполагат със средства за три поколения, пак се бутат. И знаете ли защо? Защото и мангизите без власт са нищо. Защото властта отваря всички врати преди да си почукал. А някои порти и кинтите не могат да отворят, защото не са достатъчно много без власт“. Думи на екс партиец. От „погребаните“ идеалисти. Разочарован, угнетен, мразещ, отвратен.

Защо „всички са маскари“?

Всички са маскари, каза бай Ганьо, а книга по-късно стана политик. Прозрението на Алеко. Нашенецът мрази политиците и властта, когато не е част от тях.

„Знаете ли що всички са батак? Защото читавите хора не се занимават с политика. Те са намерили своята реализация в живота и се отдръпват от партиите като от досег с чумав. Това е истината. Добрите хора са извън това“, споделя философията си за Прехода бивш даскал от Родопите. Понастоящем предводител на стадо от няколко овце. Гледа ги в кошара в родното си село. Избягал от града след пенсионирането, за да потърси спокойствието и душевния мир. С усмивка казва, че понякога нарича овцете си с имена на политици. Ей така, за да почувства, поне из баирите, че и народът може да ги води. Политиците де.

Те искат властта…

Комично и трагично е. В същото време сериозно. По избори изпълзяват всякакви кандидати за всичко-за власт, за пари, дори и за плакатна слава със срок на годност от един месец. Всякакви, а по-страшното е, че „znam che go moga“.

„kato Kandidat Opshtinski Svetnik iskam Ot sega da Blagodarq na Potkrepvaşhtite Hora Znam Chesim silen Ot Vsicki opshtinski svetnici kadidati znam che go moga“. Това написа на „маймуница“ към избирателите кандидат за общински съветник в един родопски град. Кандидат за кмет пък не прави разлика между „мажоретен“ и „мажоритарен“.

Подробности някакви, от пейзажа. А той изобилства от такива. Стигнахме ли дъното, е основният въпрос. Що за хора искат да управляват? Дори овчедушието, в което е изпаднал електоратът.

Един оптимист винаги би рекъл, че може и още. Още по-надолу.

Винаги ще им утре, винаги ще има избори

Слънцето ще изгрее и на нашата/вашата улица. Лъчите му винаги достигат и се разливат като протяжна прозявка, която обаче топли. Ценното е то да бъде видяно. Вярата започва от първата крачка към светлината. Винаги е за добро. Колкото и „svetnici“ да има, слънцето ще бъде пак там, стига да бъде забелязано и да се тръгне в правилната посока-към светлината. „Светниците“ идват с мерака за вот и си тръгват с него. Избори винаги ще има, както и слънце.

Избирате вие. Светлината достатъчно добре огрява правилния път.

Жельо МИХОВ, 24smolian.com

На снимките:

-Пътят към секциите

- Преди и след вота-нова спирка и отломки, чакалня и обезлюдяване

-Тук няма нищо политическо, просто стадото мръхти

*“И победителят е…“, емблематичната фраза при връчването на Оскарите