Честита Баба Марта! Червеният цвят предпазва от уроки, белият носи здраве и щастие.

Първи март е празникът на Баба Марта, образ от български фолклор, който води началото си от езическата история на Балканите. В усуканите бели и червени конци се крият елински и тракийски традиции.
Мартениците са предвестници на пролетта. Носят се, докато видиш първия щъркел, първото цъфнало дърво или до настъпването на пролетта. След това се връзва на плодоносно дръвче или се оставя под камък. В някои краища я хвърлят в река за да им върви по вода.
Има поверие, че ако под камъка, където е оставена мартеница, има мравки - годината ще бъде богата. Ако има едри буболечки - ще има голям приплод от едър рогат добитък. Ако има червеи - ще се въдят много коне.
В някои краища я вързват на плодоносно дръвче или я хвърлят в река за да им върви по вода. За да разберат каква ще е годината им хората са си намисляли един ден от 1-ви до 22-и март и по него гадаели. Ако денят е слънчев - годината ще е успешна. Ако вали или времето е лошо - ще има трудности.
Мартениците се носят за здраве и против уроки. Червеният цвят предпазва от уроки, белият носи здраве и щастие. Най-възрастната жена в къщата закичва децата с усукани бели и червени конци, най-често от вълна. В някои райони на България освен бял и червен конец се слага и син, а в други се наблюдават и повече цветове.
Мартениците са балканска традиция. Освен в България с мартеници се закичват в съседна Румъния (украшението се нарича мърцишор), Молдова, Албания, Македония, някои части на Северна Гърция и Западните покрайнини.
Ето и една старобългарска легенда:
Хан Кубрат имал петима сина и една дъщеря – Хуба. Той им завещал повелята да не се разделят и да пазят България. След смъртта на баща си синовете бързо забравили мъдрия бащин съвет и били победени от предводителя на хуните Хан Ашина. Той заграбил владенията им и отвел в плен Хуба. Братята тръгнали да търсят нова земя, а сестра им зачакала новини от тях. И добрата вест пристигнала с разпукването на пролетта, донесена от сокол. В писмото Аспарух съобщавал, че е намерил чудно кътче на юг от река Дунав и ще се заселят там. Хуба избягала, водена от сокола, на чието краче завързала бяла копринена нишка. Птицата я отвела до новата земя, но точно в този момент вражеска стрела я пронизала, а кръвта й обагрила конеца.
След като получил скъпата вест, че сестра му е при него, Аспарух започнал да късал конци от бяло-червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял: “Нишката, която ни свързва, да не се прекъсва никога. Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме българи… Бил ден първи, март, лето 681".
От тогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно:
Да сме здрави, силни и щастливи.
От „Къщите“

24smolian.com