Родопите в кръв – малкото
погубено зрънце надежда
Не искаш да си с мен, но няма да бъдеш и с никого другиго…
Странната, до перверзност, мания, която обладава съзнанието,
изнасилва чувствата. Превръща обикновени хора в зверове. Но много по-жестоки, с
умопомрачитено низки щения. Дори животните не творят подобни безумия.
„Ти ще бъдеш само моя, ако погледнеш друг мъж ще те убия, ще
те разпоря от корема до гушата“-тази закана поставя окончателна точка във
взаимоотношенията между мъж и жена в Родопите. Странна любов, превърнала се в
омраза. Заплахи, обиди, тормоз, за които дори децата не са пречка. Няма защита,
когато в душата зее бездна.
Следват обаждания, смразяваща лексика, нервен срив, присъда
за канещия се да убива защото една жена не иска да живее по този начин.
Има правосъдие, но белезите остават.
Някои от тях са под формата на надгробни плочи.
Общество, доведено до жалко съществуване, в което ревността
се превръща в кръв.
Фейк нюз за всички, които продължават с идеологемите, че
всичко е наред.
Не, не е.
Достигаме финалната точка, в която дори отнемане на
минималното „наше“ може да доведе до кръв. При положение, че другото отдавна е
погубено.
Защото, когато нямаш нищо, и малкото зрънце щастие
предизвиква зверски инстинкти за опазването му.
***
Родопите са най-спокойното място за живеене в страната.
Престъпленията-минимален брой на глава от населението, бандитите-кокошкари.
Това представлява в общи линии ежегодният криминален анализ.
Дори най-кървавите престъпления са извършени от хора, чийто
профил по никакъв начин не кореспондира със стореното деяние. Раздирането на
тишината понякога е смразяваща…
В Родопите може да има труп заради няколко квадратни метра
земя в пущинака на ръба на Европа. Старец бе убит именно поради тази причина.
Спор със съсед за нива. В един истински джендем. Следва удар с мотика в главата
на опонента и-един в гроба, друг в затвора.
В Родопите може да се извърши убийство и заради няколко
дървета. В чий парцел били? Удари, душене, напъхване на парцали в гърлото и
отнасяне на трупа в багажник на автомобил…
В Родопите обаче, най-често се убива заради страст. От
ревност. От болка от предполагаемата загуба на единственото, което си мислил,
че притежаваш-сърцето на другия. Обичаш и убиваш най-обичаното. Трудно може да
се обясни. Скотски живот, скотски разбирания, настървението на този, който все е
нямал. И пак ще остане без нищо?
Тези деяния не се вършат от програмирани убийци. Просто от
хора, които са готови да загубят всичко, но не и малкото зрънце надежда, че
животът им не е бил напразен.
Ужасяващо обяснение.
Но факт…
Тя работи, тя иска
свобода, тя… убива
Една тийнейджърка от Родопите. 19-годишно момиче, което
прохожда в живота. Работи, има си приятел. Но бившият я изнудвал. Поне така
твърди тя. Искал се*с,
за да не използва порнографски снимки с нея в социалните мрежи.
Следва наръгване с нож в сърцето и зарязване на трупа на
„изнудвача“ в горичка край областен родопски град.
Убитото момче наричали Приятеля на ангелите. Тя пък искала
приятелство със свободата.
Престъплението обаче е налице. Факт са и съкрушените мечти
на двама млади хора.
Любов, ревност и два
трупа
12 юни 2011 година. Наводнение в апартамент в Кърджали,
даван под наем, кара комшии да позвънят на спешния тел. 112. В жилището са
открити телата на 24-годишен мъж и 21-годишна жена. Дафинка лежи безжизнена на
леглото в спалнята, а тялото на Седой виси на примка в банята. Преди да се
обеси, мъжът е удушил приятелката си.
Двамата били заедно от години. Дафинка от Ардино, той от
неделинското село Кочани. Тя работила като сервитьорка, той заминал на гурбет в
Испания. Внезапно обаче решил да се прибере, разбирайки от техни приятели, че
Дафинка излиза с друг човек. Той пожелал да я изненада на работно й място,
появявайки се с огромен букет цветя. Тръгнали си заедно. Няколко часа по-късно
Дафинка била удушена в жилището, а Седой увиснал на въжето в банята.
„Глупаво е да правиш планове за цял живот, когато не си
господар дори на утрешния ден”, гласял един от любимите изрази на ревнивия
родопчанин...
Един топъл летен ден…
…накара Смолян да настръхне. 7 юни 2012 г. за 33-годишната
Гюлшен от Кърджали се оказва фатален. Срещата в смолянския хотел „Соколица” с
любимия й Младен е последна в живота й, както за нея, така и за него. Гюлшен е
намушкана с остър предмет в шията от Младен, след което той я хвърля от петия
етаж на сградата. Служител на хотела се ужасява от гледката на тялото и веднага
подава сигнал на 112. Дошлите на място полицаи отцепват района, когато
забелязват мъж на последния етаж. Това е Младен. Мъжът иска да скочи, а за
мотив посочва недоволството си от съдебната система в страната. Органите на
реда не успяват да го разубедят. Младен полита от високия прозорец.
„Заради две несправедливи присъди си отиват две влюбени
сърца”. Това пишело на последната страничка на тефтер, открит в стаята на
хотела, където са прекарали последните си мигове 33-годишната Гюлшен и
34-годишният й приятел Младен. Мъжът излежавал ефективна присъда за изнасилване
в смолянския затвор. Той е бил родом от неделинското село Диманово. В досието
му имало и условно наказание за блудство. Младен бил пуснат в 12-часов отпуск
от затворническото общежитие „Герзовица". Кратката почивка на свобода му
била необходима, за да припознае 10-месечната си дъщеричка, както и да сключи
брак с 33-годишната майка на детето.
Жената имала два несполучливи брака, но не се е предавала
пред несгодите на живота.
В момента, в който помислила, че може да има надежда, дори
тя да е в образа на затворник с много присъди…
Всичко свършва, по най-бруталния начин.
Родопска любов с 10
удара с нож
Алкохол, скандали и любов – необяснима за нормалния човешки
разум връзка между двама души.
„Обичам го, дори да ме заколи”, предсказала 46-годишната
Соня. Тя бе убита по особено жесток начин с десет удара с нож от приятеля си Мариян.
Редица драми съпътствали живота на зверски умъртвената жена.
Бившият мъж на родопчанката се самоубил преди години. Предишният й приятел пък
починал вследствие на задушаване след като заспал у дома си със запалена
цигара. Най-голямата й любов обаче се оказва фатална за Соня. В злополучния за
жената ден никой от съседите не вярвал, че ще се стигне до зверското убийство.
Те били свикнали Соня и Мариян да пият, след което да се карат, бият и вдигат
скандали. Затова и не обърнали особено внимание на поредната им свада.
Караниците продължили около половин час, след което Соня излезнала на улицата,
а приятелят й настоявал тя да се върне. Жената казала да остави ножа и едва
тогава ще се прибере, разказва племенницата на убитата Соня. След като жената
не се върнала, Мариян изскочил, настигнал я и я наръгал десет пъти в корема.
Жената се свлякла пред вратата на дома си, притискайки с ръце шуртящата от
раните й кръв. Мариян прави опит да се самоубие веднага след зверското деяние.
След като неуспял обаче, пробвал и да се обеси с връзките на обувките си, малко
преди да бъде арестуван от полицаите…
Ревност с дължина 27
сантиметра
Родопите ги събират от различни краища на България.
Природата и тишината ги успокояват. Живеят в село, чиято съдба никога не влиза
в новините. Не е в дневния ред. Живеят край кошарата. Грижат се за чуждо стадо.
Но това ги прави щастливи. Заедно са и…
„Виновен съм! Искрено съжалявам, но вече е сторено!”, това
бяха последните думи на един овчар, който закла с нож приятелката си заради…
ревност.
Петър и Милена живеят заедно в Родопите. Далеч от света,
слети с природата. Отглеждат животни в затънтено село.
Един обикновен ден овчарят пие в местното магазинче. Бъбри
си с продавачката. От дума на дума става ясно, че Милена правила ремонт. Намеци
за връзка между нея и майстора запалват искрата на подозрението на Петър.
Ревността му се засилила още повече след като обърнал три ракии по-късно. След
това хванал ножа и… нападнал Милена в една от стаите в къщата й. Наръгва я осем
пъти. Жената се опитва да се спаси, бяга, влачи се.
Полицаи я откриват в ливада. Издъхнала. Умъртвена
безжалостно с дълъг 27 сантиметра нож. 27 сантиметра хладна ревност, запалена
от три ракии и бира.
***
Никой не се ражда убиец. Огромна част от престъпленията,
извършени от страст, са от хора, за които това е първо погазване на закона.
Брутално и единствено.
Сервитьори, гурбетчии, овчари, алкохолици, млади и недотам.
Убийства, извършени от хора, които обичат. И унищожават единственото, което ги
е карало да вървят напред. Необяснимата психика, попаднала в бездната на
собствената нищета-и духовна, и физическа, и материална. Малкото зрънце, което
бедният не иска да изгуби. И така загубва всичко. Погубвайки го.
Какви хора останаха, какви хора моделира съвремието?
Жельо МИХОВ, 24smolian.com
На снимките:
-Момичето, което „искаше свобода“, но уби бившия си
-В миговете, когато е имало любов, а после-два трупа
-Овчарят, който закла единствената си надежда
Ех съдба
ОтговорИзтриване