Овца на терасата в блока, тор по улиците и градинки край реката

Ако се разходите в Смолян и кварталите ще се убедите, че селото отдавна е дошло в града. Тишината, спокойствието, както и локдауните още повече затвърждават тази констатация. Останалите много малко кореняци смолянчани споделят, че вече изключително рядко може да видят позната физиономия.

Селяните граждани

По времето на социалистическия строй насила правеха селяните граждани, а от много години вече не е така. Селата с бързи темпове се обезлюдиха, всяка година има и заличени, защото в тях няма нито един жител. Предимно възрастните хора остават, защото те са свързани здраво с корена си. Другите напускат, продават селските къщи, имотите и купуват апартаменти или къщи в Смолян. Една част пък заминават на гурбет в чужбина или в по-големите градове на страната ни. Идвайки в града обаче, те си носят колорита на селския начин на живот.

Резачки и свинарници

Отдавна свикнахме с целогодишния шум от резачки на дърва без значение в коя част от денонощието е. Свикнахме около и междублоковите пространства да бъдат складирани дърва в огромни количества. Пак между блоковете са пригодени места за варене на буркани, приготвяне на печени чушки и друга зимнина. Срещат се и градинки, пригодени с парници, където се сеят разни зеленчуци. Особено край блоковете срещу стадиона в Смолян, над реката, всяка площ е засадена с нещо, предимно с картофи и фасул. Преди доста години имаше кокошарници, гледаха се и прасета, но наводненията през годините отнесоха и животните, и кокошарниците. Сега са останали градинките.  Свинарници имаше и в жк „Прогресите“ в Устово, но отново  наводненията преди години отнесоха животинките, защото постройките бяха около реката. Много пъти, останалите живеещи в района се оплакваха от непоносима смрад, но глас в пустиня оставаха жалбите им. След наводненията общината издаде заповед да се премахнат кокошарници и свирнаци в близост до жилищни сгради.

Тераса за добитък

Имаше и случай гражданин да си гледа овца на терасата в апартамента. Той се карал със съседите си и ги съветвал да не гледат него, а тези с кучетата и котките. По-добрият вариант от това да гледаш овца на терасата е да имаш засяти домати, чушки и друг зарзават в саксии. Това поне не пречи на комшиите. Но кв.“Каптажа“ също осезаемо се чувства селският колорит. Останалите малко на брой крави и овце вървят бавно по асфалтираните улици сякаш са свещени, а автомобилите спират чинно, докато преминат рогатите. За колорит извършват и физиологичните си нужди по улиците. Стопаните складират торта, за да я използват за торене на градините. Миризмата, особено през лятото, е непоносима . Да не говорим за разпространението на гризачите, които от плевните и градините влизат в къщите. Косят се ливади, събира се сено, за да се хранят животните. И така до луксозна къща с паркиран джип лъсва плевня с тор и загрозява пейзажа.

Пълни контейнери

„Имам един съсед, който само чака хората, отговарящи за прибирането на боклуцит,е да изпразнят контейнера, който е един за няколко къщи. За отрицателно време същия го пълни с трева, тор, изгнили картофи, а сега идва ред и на останалото кисело зеле. От него не можем да се вредим да си изхвърлим битовия отпадък. Да не говорим като започнат с ремонтите – тухли, пясък, стари мебели и куп други боклуци“, споделя смолянчанин, който живее в Чилингирска махала. 

Война за вода

Ако имаш зъб на съсед, изсипваш в коритото на чешмата мръсотии и кравата му не може да се напои. Другият вариант е да спреш чешмата, защото дядо ти навремето я е правил. Истинска война се разиграва, когато трябва от тази чешма да се поливат градините – то са скандали, обиди и дебнене кога няма да има маркуч, за да се сложи друг. Независимо от тези спорове, ако съсед има нужда от помощ, всеки ще му се притече, нищо, че довчера са се карали кой и кога ще полива градината.

Изобщо мили родни картинки, описани от Елин Пелин и Йордан Йовков. Нищо не може да накара хората, дошли от селата, да променят навиците си.

Колоритни са и семейните скандали, които се водят на висок тон и без да искаш ставаш неволен свидетел с ушите си.  Ако в близост живее някой на държавна служба, той се ползва с особена почит, „учен човек”, има „висше образование”.  До него се допитват и съветват, нали работи в полицията. И ако отидат в полицията веднага ще се похвалят, че еди кой си им е съсед, познават ли го.

Искат или не искат гражданите свикнаха с този селски бит, защото хората, дошли от селата, са вече много. Все пак те с труд постигат всичко и се борят за оцеляването си. Гледат да не изпускат нишката, която ги свързва със земята и намират начин да я пригодят към градските условия на живот. Понякога даже е приятно, когато срещнеш свободни кокошки и пасящи овце и крави, неволно се връщаш в детските години при баба и дядо. На фона на обезлюдяването и на града, и това е начин да останат хората. Все пак всеки търси варианти да оцелее, труди се, гледа си градинката, прави си зимнини.   

Затова все по-често ще чуете вече репликата, че Смолян стана град от селски тип.

Николай Михайлов, 24smolian.com