-Аре, маа, ногите ми се надуха. Ай, че ми се пие тука в т`ва!
Тъй крещи един мъж на жена си. В мола. Събота ден. Раб`та
няма. Има шопинг. Лечение за душата, джоба, себедоказване и себепоказване. В
цялата прелест на съвременните човешки категории. От село в града и обратно. В
средата, поочовечени и поомаймунчени. Асорти манталитет, карашък концепции за
животосподелянето.
Чудни гледки.
***
По селата се случват разни неща, но невинаги от човешки
билогични единици. Което не пречи да се чака бюлетина и от там. Едната реалност
просто не може да проумее другата. Камо ли да я достигне и да осъзнае истината.
София не вярва на селата. Селата не вярват на София. „Два свята“ в нов вариант.
Един излишен и един необходим. Кой кой е всеки сам преценя.
От единия свят хората се преместиха в другия. Болшинството.
Осъзналите се пък драпат за „назад към природата“. И са готови дори голи ръце
да заровят в земята, за да я почувстват така, както трябва. Пък и може би да
свикнат, че рано или късно всичко свършва там. „Пръст при пръстта“.
Но преди това…
***
Така бе дори из големите градове на страната.
После всичко се концентрира в големите търговски центрове.
Лъскаво, готино, място за срещи, покупки, ама пак със същите персонажи.
***
По рекламите може да се съди за нуждите, потребностите и състоянието на едно общество. Из нашенско-жажда, много евтина храна, вагинален дискомфорт, дългове.
Тоест-промоции по чуждите вериги, фирми за кредити, болести,
алкохол.
„Какво му трябва друго на човек?!“, би се провикнал някой
паветен аристократ. Но родната бохема си знае промоциите. И тя от селото се озова
в… моловете.
***
Пълно пустеещи земи из страната. Как да се върнат хората по
тях? Отговор-като се издигнат там молове.
Рецептата е на един нашенец.
„Ние не произвеждаме почти нищо. В сферата на услугите сме.
По-конкретно в западна посока. Натам пращаме хора, да са в услуга на развиващия
се свят. У дома-плевели и разруха. Почти не строим заводи, концентрирали сме се
главно в молове. Да харчат пара гастарбайтерите и тук останалите. Много е яко в
мола. Особено през уикенда. Пълно народ. Един заголил шкембе и бъркащ си
усилено в пъпа. Тениската доволно до гърдите. Жена му шамаросва децата.
Диалектите може и да са от различни области на страната, ама плесниците все
едни и същи. Универсалният жестомимичен подход във възпитанието. Думите са
излишни.
Навсякъде като заря от светкавици. Телефоните са в режим
„Фото“. Селфита навред. Сякаш не са в магазин, а под Айфеловата кула.
Спорове в заведение. Млад мъж и гаджето му се карат. „Ти ли
мъъъ?“, вика напереният и… забива главата на момичето в масата. После бързо се
изтегля. За момент стъписване от околните, ама после всичко си продължава
постарому.
Пълно народ, ей. Алеко ако бе, щеше да забрави Чикаго и
„подемната машина“. През уикенда такива подемници има из търговските центрове,
че свят ще ви се завие. И всеки помъкнал със себе си същината на собствения
успех. А той е в освободеността в порядките. Няма по-голяма мечта на нашенския
селяк, освен тази, да посети мол. И да се фръцне с обособените си разбирания за
всичко из галактиката…“.
Анализ на чест гост в център за търговия, зяпане, селфита,
породили опустелите села.
***
В същото време по селата кипи от живот. Но от друга категория граждани. Тези, решили да се сливат с природата. Израстнали по градовете, но в един момент разбрали, че спокойствието е нейде другаде.
Как се случиха нещата…
Държава с близо 70-80 процента селско население. Влюбено в
земята. Огромни фамилии. Деца се раждат, защото трябва да се обработват
площите. И всеки е ангажиран в дейността.
Пристигат обаче мераклиите за „равенство и пролетариат“ и се
започва отселячването. Земята се отнема принудително, дори брутално. Строят се
заводи и хората тръгват към градовете. Най-големият грабеж на нацията. Дори
по-голям от приватизацията на онзи марксистски икономист, който реши да си
създаде капиталистически елит и всякакви комсомолци станаха несметно богати.
Раждат се по-малко деца, защото няма нужда от работна ръка
за собствената земя. Пък и квадратурата на панелката не позволява.
Впоследствие времената се променят и земята се връща. „Ама
не мож` ма върна на село повече“. В града също тегоба. Масова емиграция. И
така.
Пустеещи земи, разруха и молове.
***
Това пък споделя един човек, дето му е през крачола за
молове и гащи, сандалки, селфита и прочие. Каква кола имаш, кой измисленяк ти е
решил модела на тениската, кое поколение телефон си бутнал в окъсаните дънки, е
без значение. Някой отгоре гледа обаче и искренно се забавлява от щенията на
примитивите долу.
Бъдете сигурни.
Защото не дишате лапнали ауспуси, нито пък ядете смартфони.
Тоалетната в мола може да не прилича на външния клозет в двора на село, но
поема същите неща, със същата миризма. Там няма пролет.
***
Все по-малко остават обработваемите земи. Европа отвори
фондовете, но отвори и границите. И не останаха хора за нивите. За които се
отделя най-голям ресурс. Но пък има далавера. Солунска митница няма, има
Еврофонд. Има и вериги. С промоции с щампа „Родна ферма“ и ситен надпис
„Отгледано, заклано и доставено от Белгия“.
Вериги и самота. Гащи и суета. Едните в града, другите по
селата.
Селяци по манталитет напълниха градовете, градски пък
мечтаят за селата.
Ха, разбери!
Жельо МИХОВ, 24smolian.com
На снимките:
-Преди време-на входа на мола първо посрещаха билетчетата
-На пазар по селата
-И "градско" бачкане през уикенда на село
Браво! Много яко написано и много вярно! СУПЕР!!!
ОтговорИзтриване