Бизнес състрадание: Две лепти за Рая и 40 лева за хотела

Подава премръзнала ръка, след което опитва да я стопли в пластмасовата чашка за кафе, която държи в другата. Лека усмивка се появява на лицето, когато питаме за възрастта й. Казва, че е още млада. Напук на бръчките по лицето. Очите й се пълнят със сълзи. „Не искам да говоря. Много малко време мина. Мъжът ми е там. Едва се свързвам с него“, изрича една жена, пристигнала от Украйна. Заедно с двете си деца.

Докосва с ръка сърцето си, очите й отново се пълнят със сълзи.

Тръгнала е към България, напускайки малко населено място край Одеса.

„Чу се взрив, когато тръгнахме. Мъжът ми остана. Не е мобилизиран, но не може да дойде. Тежко ни е. Искам да започна работа, но чакам документите. Децата трябва да ходят на училище“, казва жената.

Не желае да говори повече…

Държавата обяви, че ще отпуска по 40 лева на ден на украинците със статут на бежанци. Парите обаче са за хотелиерите, настанили ги…

 

„Лявата ръка да не знае какво прави дясната…“

 

Цитат от Новия завет. Думи на Христос. Тоест, да не се парадира с даването на подаяния. Този, който трябва да види, вече го е направил. Но не, съвременният дарител иска камери, духова музика.

Болшинството поне. Все още има, слава Богу, анонимни.

Политици ходят в храмове с фотограф. Да ги снима как палят свещи, целуват икони, кланят се доземи в джамията, за да види електоратът колко са вярващи.

Молитвата е общуване с Бог, не е за масова употреба, не е за гледаемост, за рейтинг.

Няма как чугунени глави да го разберат.

 

Две лепти

 

Двете лепти на старицата са забравени. Защото тя дава повече от всички богаташи. Защо? Защото принася всичко, което има, без да стои на първите редове в храма.

Четете, Библията, настоящи, бъдещи и всякаква друга „спяща клетка“ политици.

Парадирането отвращава.

 

„Тръгваме с бусовете…“

 

Една местна структура на партия в Родопите обяви инициатива „Два буса“. Толкова тръгвали, за да спасяват украински бежанци. Широко прокламирано в социалните мрежи. Активистът потегля; после спира за снимки; после продължава-пак снимки; следват фотоси от границата; после как обядват в ресторант жените и децата…

Кому е нужно?

Накрая ги настанява в хотела на.... Снимките приключват. Защото ще свържат комплекса с някого. Готви нов поход с автобус към границата и още бежанци към хотела.

 

40 лева

 

Толкова отпуска правителството на всеки бежанец. Но това не са пари за самия човечец, а за консумативите му в хотела, къщата за гости и т.н.

И бизнесът видя нов хоризонт. В гадните месеци между два сезона да презареди.

12 000 лева на месец струват 10 украинци в хотела. Ами ако са 50 души?

Един храноден по програмата „Топъл обяд“ на общините е няколко жалки левчета.

Правете си сметка.

 

Политика, бизнес, състрадание

 

Политиката по ген е лишена от състрадание. Когато видите просълзени активисти на партия към дадена кауза, нещо не е наред. Особено и гарнирано със снимки и послания.

Шибаното е, че властта се използва за правене и на бизнес.

Ако тези 40 лева се даваха на ръка на бежанец, дали щеше да има толкова напористи хотелиери?!

Ами партийци?!

Помнете двете лепти на старицата, която няма нищо.

Жельо МИХОВ, 24smolian.com

На снимката:

-По родните села и на границата