Контрол чрез страх или как с маската ставаш безсмъртен

Жельо МИХОВ/24smolian.com/Общество

Облечен е с официалните си дрехи. На нозете си е обул гумени галоши. Нагоре-панталон, сако. Презрамките на чанта връз рамото. Лявата ръка подпира тялото с бастун.

Той пресича улицата там, където не трябва.

Дреме му.

Възрастният мъж няма страхове от автомобили.

Може да стане беля, но бастунчето потропва по асфалта.

Напряко е.

Това е водещото. Да пресече по най-краткия път. Майната й на безопасността.

Но пък маска затуля брадичката на мъжа.

Не се плаши от автомобили, но от вируси го е шубе.

Носът му е открит. Явно през него опасност няма.

 

Прекъсване на емисията

 

„Говори главният експерт по вируси, по…“

Прекъсване на предаването, за да застанат Генералът, Премиерът…, кой ли не, за да обясняват как ще умрете.

Това бяха националните телевизии по време на корона истерията.

Та морги ли не щеш, та камиони за трупове, та детски площадки с мъртъвци, та КПП-та…

Нищо от това не се случи.

Отнеха ви пейките в парковете. За да не сядате. Забранено бе едва ли не да дишате.

И това бяха мерките!

После ви казаха да се дупчите, иначе да не излизате.

„Ваксините не са тествани за това дали имунизирани могат да разпространяват вируса“, казаха от една от компаниите.

Въпреки това за ненадупчените нямаше поне едно „Извинете“, че „Не ви пускахме никъде“.

Здравите се оказаха заразни.

Имунизираните-болни.

 

Те заразяваха.

 

С нещо, което уж не се лекува, но пък има препарат против него?!

Как да се разбира това?

Едно изпитание за цялото човечество, дали може да се подчини. На пропагандата, без нито едно логично обяснение.

Всъщност, имаше едно. „Ама, хората умират, не виждате ли?!“.

Сякаш преди това бяха безсмъртни. Сякаш човек на 85 години е щял да живее до 185.

Никъде в етикета на ваксините не пишеше-„Вдъхновени от Фридрих Ницше“. Философът, създал теорията за свръхчовека.

Няма такива. Няма и да има.

Единственото, което остана е една икономическа криза, превъртели хора, засилване на оборотите на домашното насилие, и едни старци. Които не ги е страх да пресичат там, където не трябва, но пък са турили маските на устите. Дишайки вируси свободно с носовете.

Човечество в оковите на простотията.