Маршът на „мизерниците” и събуждането на властта

Външно се „навътри” от БГ реалностите - добро начало!

„Българите, които са отишли там, не са отишли от добро, а са търсели работа. Това, което аз научих за начина, по който те са стигнали и по който са платили, за да стигнат, ме кара да ми настръхва косата”. Думите са изречени от външния министър Николай Младенов по повод измамените стотици български граждани в Швеция. Те пристигнали в кралството с обещание за работа, договори и подслон, но се оказали на улицата. Част от излъганите окупирали посолството ни в Швеция.

Един министър поне прозря, че сънародниците му не ходят из Европа от добро. Имаше един виц за адвокатите. Какво представляват двама на дъното на океана? Едно добро начало. С лека промяна на сюжетната линия можем да се зарадваме от настръхването косите на министъра. Това не би променило особено дереджето, но всичко все пак е един виц. За операцията по транспортирането им обратно са необходими 150 хил. лева. В момента продължават анализите, от които да се прецени как да се действа и начините за транспортиране, за да са максимално икономически изгодни за страната, коментираха от Външно. И вътре, и навън едно и също. Чакане за помощи, работа за жълти пари и накрая-хак, пак в батака заради някоя измамна агенция. Баси и карък! Държавата тъкмо отдъхне, че се е оттървала от няколко стотици гладни гърла, част от които склонни и към престъпления у дома и… пак „вътрешно” по прибирането им. В БГ също не е розово. Щом осъзна и министърът, а той е от друго тесто и не може да речем, че в биографията му има потливи моменти по къра. Това е да си роден на кофти място, в кофти време. Не за министъра става дума разбира се.
У дома. Шивашка фирма в Родопите. Инвеститорът, дошъл от нейде си, на 100% обаче е посрещнат като месия. И се почва филмът. Безкрайна и тягостна сага. Заплати на прага на оцеляването и пълната бедност, бавене на възнагражденията, измисляне на всякакви похвати при същото-20 чифта чорапи и 10 фланелки наместо аванс и т.н. Работното време е разтегливо понятие и нито една дефиниция не може да го вкара в рамки. „Работим за 120 лева. Но това в началото, сега ни ги вдигнаха на 180”, преди години така ми говореше една женица в бранша. Чорбаджията дори ги замаявал с цифрите. Това е, викал, с 50 на сто увеличение на заплатата. Егаси геният, феноменален е! После, предполагам, отпрашва с джипа.
Та тази женица работи там. Ще изкара и до пенсия, но децата и са далеч. Едното в чужбина, другото в София. На нея не й пука, та ако ще и за купа ориз да бачка. Децата са добре, на хубави служби. Не се оплаква. Децата се обаждали, от време на време, този зад граница и пари изпращал. Тя ще продължава докато цехът не затвори. Ама децата нали са добре. И това при късмет зад граница.

Хиляди нови бегълци чакат своя шанс

В Родопите имало над 42 000 души до 18-годишна възраст. Част от тях ще изземат функциите на родителите в завода, цеха, нивата, фирмата, а другата част ще стегнат куфарите и през ум няма да им мине да погледнат назад, камо ли да се върнат. За всички тях едно ще бъде сигурното-42 000 ще пробват изпървом някъде далеч. Въпреки всичко това, който има желание да се труди би успял при всякакви условия, а оценката за труда му ще дойде неминуемо. Щом не се получи на едното място, ще дойде на следващото. Като не е в родния град, ще стане в друг. Като не е в държавата, ще бъде зад граница. Фатката е в упоритостта и трудолюбието. Най-противопоказни са примерите от дребен еснафско-битов характер в частта: „Чу ли ма, комшийската щерка се оженила в чужбина. Много е преуспяла. Късмет. Сега само от социалните помощи взема 1000 евро на месец…”. Уф, отвратителен междуетажен мохабет, дори само да го слушаш. Манталитет марка „Махалата”.

Черногледството стана черта на характера

С годините черногледството заприлича на черта в характера, но и прекомерният оптимизъм е неуместен. Няма лесно нито в родния вилает, нито в София, Рим, Берлин или Париж. В борбата за хляб и достоен стандарт, не трябва да се пропуска и правенето на деца за следващия отчет на статистиците. В противен случай на следващото преброяване след десет години ще се събудим с по трима роми и двама пенсионери на врата, които ще трябва да издържаме, за да може любимата партия и нейните разклонения, загубили окончателно всякакъв цвят, да продължават да ни водят към светлото бъдеще. Защото един ден, когато децата станат студенти и поемат своята част от борбата, родителите-успели или не-ще си направят равносметка отново. Тя ще отрази истинското положение на нещата в държавата. Сегашното е ясно, дори отчетите от преброяването го казаха индиректно. Много планове за просперитет чрез образованост, упоритост, инициативност заминаха в канализацията на един преход. Борбата продължава, без значение на кое далечно от родния край поле се води битката и по какъв начин. Без значение дали е на нивата, в тузарския офис или на палатка пред посолството за подаяния.

На един министър му настръхнали косите. Пак е нещо, но доста късно.

От редакцията