От 17 евродепутати, двама ще са от Родопите! Владимир Уручев - вътре, Емине Гюлестан - на крачка

Листата и шумата, износени водачи и новите надежди

Шумят листа, сякаш е есен. Но най си е пролет, а звукът не е предизвикан от нападалата шума на оределите дървета, а от листи за евродепутати. Някои партии вече ги съчиниха, други ги сглобяват „по лъжичка" на седмица, трети чакат последния момент.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов посочи водача си първи. Бившият министър по еврофондовете Томислав Дончев логично зае място №1 в листата на партията. На три места под него пък застана досегашният депутат от Европейския парламент-родопчанинът Владимир Уручев.

БСП посочи председателя си Сергей Станишев за водач, явно търсейки пряк сблъсък на лидери или просто като зов на безпомощност, предвид „контузията на титуляр в последния момент". Бившият кандидат за президент на левицата Ивайло Калфин избяга в другия отбор и постави столетницата в „осакатен" състав.

Другият голям играч за вота на избирателя тепърва ще реди тима си. Местните структури на ДПС в Източните Родопи предложиха листа от 11 кандидати, четири от които от региона. Опонентите им играят насигурно, но ДПС може да търси изненада. Срещу „старите муцуни" Движението вероятно ще изправи съвсем нов играч. Това е печелившата тактика. Ако ли пък се подведе по състава на противника, то отново Ахмед Доган ще трябва да се превърне във фигурата обединител за електората на ДПС. Това разбира се ще означава заден ход, предвид отказването на доскорошния лидер и сигнал за отчаяние пред противника (апропо, партньорите от БСП вече го сториха). Когото и да хвърлят в атака, едно е сигурно-трябват им нови лица. Такива пък бяха посочени в предложенията на най-голямата организация на Движението в страната-тази в Кърджали. Сред тях са и две имена от региона-на Емине Гюлестан и Мустафа Ахмед. Първата-съветник във Външно министерство, вторият-народен представител. От друга страна лидерът на ДПС Лютви Местан поиска увеличаване на изборния резултат от предходния евровот, който бе малко над 364 000 гласа през 2009 г. Тогава пред урните за парламентарните избори за Движението гласуваха пък близо 593 000 души. С други думи-вотът за Брюксел бе пренебрегнат.

Същата бе ситуацията и с останалите водещи партии. Със сигурност сега няма да е същото в Габрово и в… Кандидатурата на Томислав Дончев ще закара пред урните целия град на хумора, за да подкрепи бившия си кмет. Левицата ще разчита на най-върлия си електорат за Станишев, а Родопите освен Уручев, ще чакат да видят в листите и свои хора. Защото болшинството от нашенци дори не подозират как изглежда сградата на Европейския парламент, нито пък какво точно вършат нашите 17 представители там, но пък отлично знаят, че винаги, ама винаги е добре при големите шефове да имат свой човек, пък били те и „господарите" на Европа.

24smolian.com

Уручев – вътре, Емине Гюлестан – на крачка

От 17 евродепутати, 2-ма ще са от Родопите

Владимир Уручев е сигурен евродепутат, което означава, че от 17-те представители на България в Европейския парламент един със сигурност ще бъде от Родопите. Роденият на 1 октомври 1954 година в маданското село Бурево, което е на границата на областите Смолян и Кърджали, Уручев е на 4-то място в листата на ГЕРБ с кандидати за Европарламента, което му гарантира влизането в институцията за още един мандат.

Родопите вероятно ще имат още един представител, защото на избираема позиция ще бъде и номиниран от регион Кърджали за листата на ДПС, разкриха за „Родопи войс" от централата на движението. Най-вероятно това ще бъде 28-годишната Емине Гюлестан. Сред фаворитите за поста са и джебелчанинът Неджми Али, зам.-министър на отбраната, както и депутатът Делян Пеевски. Последният е номиниран и от областите Пазарджик и Стара Загора.

С указ от 20 март президентът Росен Плевнелиев насрочи за 25 май изборите за членове на Европейския парламент /ЕП/ от България. Българите ще гласуват за 17 членове на Европейския парламент, а избраните евродепутати ще бъдат с петгодишен мандат. Броят на мандатите, които се полагат на всяка страна член на ЕС, е определен според броя на населението на съответната държава.След като Хърватия се присъединява към ЕС на 1 юли 2013 г., броят на  членовете на Европейския парламент, които за мандат 2009 - 2014 г.  са 766, е предвидено да бъде намален на 751 членове за мандат 2014 - 2019 г., като ще остане на това равнище и в бъдеще.

Първите български евродепутати са избрани през 2005 г. от Народното събрание.

Година и половина преди България и Румъния да се присъединят официално към Европейския съюз, на 7 юли 2005 г. на завършилата в Страсбург, Франция, пленарна сесия Европейският парламент одобрява резолюция за приемането на депутати-наблюдатели от двете страни - 18 от България и 35 от Румъния. Те имат правото да се изказват в парламентарните комисии и да участват в работата на политическите групи, към които са прикрепени. Целта е определените от двете бъдещи страни членки на ЕС наблюдатели да се включат в работата на парламента на 26 септември 2005 г., когато започва неговата втора пленарна сесия.

На 26 август 2005 г. Народното събрание избира 18 депутати измежду своя състав за наблюдатели от България в Европейския парламент на квотен принцип в зависимост от представените в Народното събрание политически партии и коалиции - 6 от Парламентарната група /ПГ/ на "Коалиция за България", 4 от ПГ на партията "Национално движение "Симеон Втори" /НДСВ/, 3 от ПГ на партията "Движение за права и свободи /ДПС/, 2 от ПГ на коалицията "Обединени демократични сили" /ОДС/ и по 1 - от ПГ на коалицията "Атака", ПГ на партията "Демократи за силна България" /ДСБ/ и от ПГ на коалицията "Български народен съюз" /БНС/. Техният мандат започва на 26 септември 2005 г. и завършва с присъединяването на България към ЕС.

След официалното присъединяване на България към ЕС на 1 януари 2007 г. 18-те наблюдатели на страната в Европейския парламент стават негови пълноправни членове. Те са избрани от Народното събрание на 20 декември 2006 г. за членове на Европейския парламент за мандата 2004-2009 година. Изборът им е на основание на Временните разпоредби в Протокола и Акта за присъединяване, с който се уреждат промените в институциите на Европейския съюз. С присъединяването на България и Румъния в състава на Европейския парламент влизат 35 депутати от Румъния и 18 от България, с което евродепутатите, които до този момент са 732, стават 785.

През 2007 година са избрани български евродепутати на първия пряк вот.

Първите избори в България за членове на Европейския парламент са произведени на 20 май 2007 г., като мандатът им е до 2009 г., когато в целия Европейски съюз се произвеждат избори за Европейски парламент с мандат 2009-2014 година. Изборите у нас са организирани на основание на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, приет от 40-ото Народно събрание на 22 февруари 2007 г., по пропорционална избирателна система с национални изборни листи на политически партии, коалиции на политически партии и независими кандидати чрез преференциално гласуване. Преференциалните гласове, подадени за отделните кандидати, се вземат предвид, ако броят на гласовете, получени за кандидата, възлиза най-малко на 15 на сто от действителните гласове, подадени за съответната кандидатска листа. Територията на страната е разделена на 31 избирателни района, които съвпадат с избирателните райони за последните избори за народни представители.

За изборите за Европейски парламент България, включително секциите извън границите й, представлява един многомандатен избирателен район. За участие в изборите са регистрирани 11 партии, 3 коалиции и 2 независими кандидати. От имащите право на глас 6 691 080 са гласували 1 955 296 души, а избирателната активност е 28,69 процента. Според окончателните резултати партията ГЕРБ печели 21,68 процента /5 мандата/, коалицията "Платформа европейски социалисти" /Българска социалистическа партия и Движение за социален хуманизъм - БСП и ДСХ/ - 21,41 процента /5 мандата/, Движението за права и свободи /ДПС/ - 20,26 процента /4 мандата/, "Атака" - 14,20 процента /3 мандата/ и партията НДСВ - 6,7 процента /1 мандат/. Няма избран независим кандидат за член на Европейския парламент.

За работата си в Европейския парламент депутатите са организирани не по национални, а по политически групи според политическата си принадлежност. Членовете на Европейския парламент от ГЕРБ участват в Групата на Европейската народна партия /християндемократи/ и Европейските демократи, членовете от коалицията "Платформа европейски социалисти" /БСП и ДСХ/ - в Групата на социалистите, членовете от ДПС и НДСВ - в Групата на Алианса на либерали и демократи за Европа, членовете от "Атака" - в Групата "Идентичност, традиция, суверенитет".

През 2011 г. България получи още едно депутатско място по силата на Лисабонския договор.

Според Договора от Ница на Европейския съюз /подписан на 11 декември 2000 г., влязъл в сила на 1 февруари 2003 г./ за мандата на Европейския парламент 2009-2014 г. на България са отредени 17 места. Вторите избори за членове на Европейския парламент от България за мандат 2009-2014 г. са произведени на 7 юни 2009 година. За участие в изборите са регистрирани 10 партии, 3 коалиции и 1 независим кандидат. От имащите право на глас 6 672 274 са гласували 2 601 677 души, а избирателната активност е 38,9 процента.

Окончателните резултати сочат, че партията ГЕРБ печели 24,36 процента /5 мандата/, "Коалиция за България" - 18,50 процента /4 мандата/, ДПС - 14,14 процента /3 мандата/, партията "Атака" - 11,96 процента /2 мандата/, партията НДСВ - 7,96 процента /2 мандата/, коалиция "Синята коалиция" - 7,95 процента /1 мандат/. Членовете на Европейския парламент от партията ГЕРБ и от "Синята коалиция" участват в Групата на Европейската народна партия /християндемократи/, членовете от "Коалиция за България" - в Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите, членовете от партиите ДПС и НДСВ - в Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, членовете от партия "Атака" - в Групата на независимите членове и в Групата "Европа на свободата и демокрацията".