Ако БКП беше раздала на куфарчетата с милиони на умни хора, патриоти… сега щеше да има друга България

На 10 ноември 1989 година е започнала демокрацията в България, след 45-те години тоталитарна власт. Има нещо вярно, ама не съвсем.

На 10 ноември „перестройчиците“ в Българската комунистическа партия (БКП) свалили от власт Тодор Живков. Глупости, нито една голяма промяна в България не е зависела от България – и през 1989-та беше така, и през 2019-та пак ще е така. Преди 29 години сценарият беше московски, от СССР, а изпълнителите - „верните другари на Тато“, и то под наблюдението на съветското посолство. Москва реши да махне Живков, а важните в оня момент в София го формулираха като „оттегляне на другаря Живков в заслужен отдих“.

Мишките от Политбюро и Централния комитет на БКП – може би така след време е наричал бившият Първи „създадените от него партийни кадри“ участници в „червения“ преврат. Не е сред живите Тодор Живков, за да го питаме, но не е бил много прав.

Тези, които бяха с Тато и се облажваха до 10 ноември, а после останаха на властови позиции, бяха избрани от Москва. По-вярното е: Избрани от КПСС! А останалите ниско йерархични партийци просто се равняваха по избраните. За да развият перестойката… За да остане България зависима от същите.

На 10 ноември започна опитът за дирижирана демокрация, контролиране на процесите от онези, които са от котилото на БКП, но с други имена и визия…

И това не се случи. Наследилите Живков не случиха в избора на партийни другари, които трябваше да оперират с милионите. Чурук се оказаха назначените милионери – и в зората на демокрацията, и сега. България не видя файда от куфарчетата с милионите. Само с пари не става, трябва и акъл – колко банално, но и колко вярно за българския преход и раждането на новите капиталисти!

Казват, че не всички назначени за милионери били толкова алчни, но системата ги променила - комисионните били артък много, размерът им достигат измерения а ла „бананова държава“.

„Диригентите на демокрация“ не случиха нито с партиите, създадени само и само да „късат“ от реалните демократични сили, нито с назначените „демократи“ в тези формации на промяната. Защото, въпреки всичко, първият демократично избран президент беше истински демократ – Жельо Желев, а се стигна и до правителството на демократа Филип Димитров.

Но България не случи и на демократи. Кабинетът „Филип Димитров“ падна бързо, а демократи искаха да разкъсат демократа Желев…

И на наследници на Тодор Живков не случихме - спомни си Виденов, не забравяй Станишев!

И с царя не случихме - дойде, излъга, взе си горите и дим да го няма. Народът прецакан, той - хленчещ.

И на мутри не случихме - казват, че само Георги Илиев бил на ниво, даже имал харизмата партия да поведе, ама го гръмнаха.

И на етнически партии на случихме, и на аграрна реформа, и на приватизация, и на медийна среда…

Към днешна дата категорично можем да кажем: И на олигарси не случихме!

*

Мнозина, най-вече тези с постоянен адрес във Фейсбук, биха реагирали: Просто хубавата България не е случила с народ!? Българите били роби, защото не излизали на улицата да протестират при всеки зов,… набран на компютъра.

Ако същите тези, недоволните и раздаващи на килограм квалификации в социалните мрежи, бяха излезли да протестират поне днес срещу високите цени на горивата, утре България щеше да е друга. Достатъчно голяма армия за промяна са даващите акъл зад компютъра.

Иначе, народът, работещата част от народа, грешка няма. Питайте работодателите в Западна Европа за бачкаторите от България!

И не забравяйте официалната статистика за последните години: Най-големият инвеститор в България е българският гурбетчия!

И признайте две неща. Ако БКП не беше дирижирала демокрацията с „калпави музиканти“ и, ако беше раздала куфарчетата с милиони на умни хора, на патриоти… България щеше да е друга. Ако пък над милион нашенци не работеха извън страната, сега цели региони щяха да бъдат само бели петна върху картата на България.

Въобще, 10 ноември не е повод за гордост! Снимка: "Съпротива"

24rodopi.com