Настане зима, сняг
запръска, а духът излиза от бутилки и буркани
Никой не може да вземе на родопчанина духа, който е
консервиран в бурканите и в бутилките домашна ракия. Той ще си отделя от
залъка, но ще си направи зимнината и ще си свари ракията, напук на политиците и
големците, напук и на мизерията. Така и кризата по-лесно се преживява, стискаш
зъби и продължаваш.
За зелето в бидоните е още рано, но пък за ракийката, виното
и другата зимнина времето е дошло.
Ракия се вари по
селата, там има казани и майстори
Мъжете се кооперират и е цял ритуал приготвянето й. Други си
купуват грозде от Пазарджишко и Пловдивско и си
правят вино по гаражите. „Около два тона грозде си купуваме с моя комшия
и си правим вино, рецептата няма да издаваме”, шегува се 48-годишният Младен от
кв.”Каптажа”. Той казва, че се е отказал от ракията и е минал на вино.
„Има един неописуем уют вкъщи, но най-много се усеща като
завали един хубав сняг. Сядаме с комшията у тях или у нас, жените ни нарязват
туршийка, сипваме си домашна ракийка, а пържолите се пекат във фурната. Пускаме
си и музичка и купонът е на шест. Не ни трябват кръчми и заведения.
Като се напием си
лягаме, и си спим спокойно.
Човек има нужда да разпусне от този напрегнат и безпаричен
живот”, споделя житейската си мъдрост 52-годишният Радко.
Зимнината и ракията се оказват начин на оцеляване,
разтоварване, удоволствие. Може би затова родопчани усърдно и с желание я
приготвят. Събират се съседи, комшии, помагат си. При други обстоятелства
комшиите не могат да се понасят, но щом става въпрос за ракийка и зимнина,
дружбата е вечна.
„Първата ракия я усещаш като зехтин по трахеите, облива с
топлина цялото ти тяло, чак до краката. След втората ракия се отпускаш на стола
– отначало с притеснение, а после с цялата си тежест. Дотогава си седял
прегърбен напред, стегнат като пружина, готов всеки момент да скочиш и да
забиеш юмрук в лицето на някой големец, да докажеш на друг колко си прав. А
след втората ракия, буцата в гърлото се стапя, почваш да чувстваш тялото си
леко. Разтягаш рамене, наместваш кокалите, вдишваш с пълни гърди, усещаш как
животът бавно се завръща в теб”, споделя възрастен мъж, който сам приготвя
ракията си.
Истината е, че ракията води до чувство за еуфория, сила,
липса на комплекси, липса на пари и бори вирусите.
Не ги плаши цироза,
все от нещо ще се мре
Ракиджиите не искат да повдигат темата за ментетата. „То
целият ни живот е менте, ама ние си правим хубава ракия”, казват майсторите на
питието, без което не може на нито една трапеза. Не се впечатляват и от
евентуална цироза на черния дроб или други болести от злоупотреба с алкохол.
Простият им отговор е, че все от нещо ще се мре.
Ракията не е просто ракия, а за повечето хора бягство от
тази реалност, която те скапва. Начин да се разтовариш, дори и на сутринта да
те боли главата от махмурлук и да продължиш до следващата вечер и до следващата
ракия …
„Ще си сложим зеле, 60-бутилки имам домашна ракия, ще
заколим и прасето към Коледа. Ще оцелеем до пролетта и като се оправи времето
ще пеем песента: „Пролет пукна, ни не”. Така се шегува с бита си Райчо.
Времето застудя и наближават празници. Какво по-хубаво от
това вечер да седнеш край масата и жената да ти сервира туршийка с домашна
ракийка? Замезваш си, пийваш, гледаш
телевизия и псуваш на воля политиците. Сега ти се е паднало, цял ден бачкаш, чудиш
се как да вържеш двата края, но идва и твоят момент –вечер пред телевизора.
Псувай на воля, тропай по масата и се напий, така до следващата вечер.
Николай Михайлов, 24smolian.com
На снимките:
-Бурканите са готови, една стая е станала склад и….
- … и Наздраве!
