Мутри, токсичност… Грозни думи в първия работен ден на новия български
парламент.
Очите на някои проблясваха с
пламъка на новия революционер, но в мнозинството от тези 240 народни
представители талантлив би открил пресечната точка на спокойно пасящата в
Алпите крава и вечно притеснения за заплатата си балкански субект.
Случи се очакваното – всички се
нахвърлиха върху Бойко Борисов, който обаче си остана у дома.
Дори мисирките (журналистите,
най-вече „-итките“, по бойкоборисовски) са някакси като на 9 септември. На
уместната вметка „Честита свобода, държачи на микрофони!“, някои се врътват
обидено: „Ама, моля ви се, аз не съм му пипала мускула на Бойко Борисов! Други
бяха“.
*
Вай, анам! Приемат гласовете на ДПС, ама и се тревожат, че прегръдката
с партията на Доган е отровна.
С „Вай, анам“ бай Мехмед,
пенсиониран хлебопроизводител и дисциплиниран избирател, изразява емоцията си
от нещо нечувано, невиждано, като например падналия в родното му село
30-сантиметров сняг на 8 април. „Вай, анам“ може да се приеме и като турски
еквивалент на „Маайкооо, да не чуват“ на избирателката баба Райна с
„разкритията й“ за „13 миляр парите, първо взема проститутката, тва-онва“ и
колко много „боклук“ има в партийните листи.
*
Едно време Доган, за да оправдае пред избирателите – 99% етнически
турци, прегръдката с БСП – наследница на извършителите на „Възродителния
процес“, разви тезата за малката и голямата змия. Т. е. СДС хапе смъртоносно,
докато „змията“ БСП може да си я пуснеш в пазвата.
Следвайки логиката на събитията от
последните 30 години, от видимото и невидимото за българския преход - от
тоталитаризъм към демокрация и от татова икономика до див капитализъм, но с
преференциален достъп до обществените пари и европейските фондове, новият №1 в
българската политика май трябва да избира – Бойко Борисов или Ахмед Доган!?
Има ли средно положение за лидера
на „Има такъв народ“? Може ли Слави да си позволи да бъде само Слави!?
Това са фундаменталните въпроси в
началото на 45-тия парламент, от които зависи дали това лято пак ще има
парламентарни избори в България или на тази територия ще видим още невиждани
неща.
А бай Мехмед ще възкликне „Вай,
анам, какво се случи!“.
Колкото до „мисирките“, те не са
важни – ще се умилкват около Слави Трифонов като пред Борисов в силните му дни
и седмици. Дни и седмици, защото на Трифонов не му се полага кредит на доверие
от 10-ина години! Времетраенето зависи единствено и само от него.
*
Ако сте нетърпеливи за това, което
ще се случи в българската политика, един жокер от колегите от 24rodopi.com –
следете онези национални медии, които до вчера еднакво обичаха и Борисов, и
Доган. И чиито собственици не са тези, които се водят на книга.
И когато очаквате отговори на
важните въпроси, никога не забравяйте, че винаги става дума за пари, за много
пари.
24smolian.com
