Николай Михайлов/24smolian.com/Общество/Регион/ПолитикаВече свикнахме с ненормалността в политическия живот.
Честити ни нови предсрочни парламентарни избори, четвърти поред, ако някой ги
брои. Разбира се, ако намерят и хартия за изборите.
Всеобщо е мнението на родопчани, че вървим към президентска
република, защото на всички е ясно, че едва ли и тези избори ще бъдат
определящи и ще се състави кабинет. Ясно е, че след тях ще има може би още едни
избори и ще се проведат две в едно с местните.
Популизмът е взел
връх
В кампанията пак ще потънат най-важните въпроси за нацията,
свързани с националната сигурност и с икономиката.
Идеите за референдуми са за свикване на Велико Народно
събрание за президентска република и допитване дали България да приеме еврото
като официална валута. Първата идея на ИТН, втората на „Възраждане“.
Съществена част от политическото говорене на всички
политически сили ще бъде, че хората са уморени и ще насочат говореното си към
твърдите ядра и към периферията.
В момента сме без бюджет, без пари, сред неспирни спорове
между политическите лидери, далавери, кризи, вътрешно разделение и международно
обезличаване.
Хората са безсилни да се противопоставят срещу въвеждането
на еврото, доставянето на оръжие за Украйна и го усещат. Нищо не зависи от тях,
държавата няма механизми и с хиперинфлацията да се справи, цените в магазините
всеки ден са различни и все нагоре.
Няма смисъл от избори
Родопчани са на мнение, че няма нужда от избори, защото
политиците са едни и същи и най-важното-не защитават интересите на обикновения
човек, наречен електорат. И се чудят хората, ако приемем еврото следващата
година, как ще живеят с 400-500 евро на месец, защото са убедени, че заплатите
няма да се вдигнат и просто ще се обърнат в евро по курса. Безсилие, апатия и
недоверие, злоба към управляващите, това е профилът на електоралната единица.
При тази обстановка мераклиите за народната любов ще трябва да провеждат
предизборна кампания.
Какво мислят родопчани за предстоящите предсрочни
парламентарни избори?
Ето някои мнения
„Като дойдат в нашето село на площада и почнат да лъжат и да
се правят на загрижени, направо издивявам. Няма за кого да гласувам. Едни и
същи все са кандидати и нищо не се променя, от мен нищо не зависи, дали ще
гласувам или не-няма никакво значение. Трябва да мислим за себе си как да
оцеляваме, това е”, категоричен е 34-годишен мъж от смолянско село.
„На 53 години съм, един
политик не видях да влезе в магазин да види как хората си броят
стотинките за хляб, как стоят пред цените на сиреното и се чудят дали ще имат
пари за 200 грама да си купят. Не съм видяла политик да отиде на касите в
Пощата, когато се плаща тока и да види лицата на хората в прединфарктно
състояние. За тях ние, простолюдието, сме важни само като има избори.
Популисти, оправете доходите на хората, да живеят нормално. Спрете инфлацията,
направете нещо да не бягат в чужбина. Само крадат и се уреждат, те затова
отиват в Народното събрание. Не вярвам на никого. И да гласувам и да не
гласувам, нищо няма да се промени”, гневно коментира 53-годишната жена.
„Разбира се, че ще гласувам. Това е моето право да изразя
позицията си кой искам да ме управлява”, категоричен е 40-годишен мъж. И ние
като избиратели трябва да си понесем отговорността с нашия избор, допълва той.
„Какво ме занимавате с избори? Не искам да слушам глупости.
Тук просто вегетираме и бавно се самоубиваме. Изборът си е наш. Въвличат ни във
война с Русия, санкции, ще въвеждат еврото, просто искат да ни уморят и
физически, и психически”, коментира защо няма да гласува млад родопчанин, който
има две деца, а съпругата му е без работа от две години.
Това е то – от
четирима един ще гласува
Подобни са нагласите на хората или на поне част от тях. В
тази ситуация на ненормалност ще се провеждат поредните избори, където
мераклиите за власт ще използват всякакви механизми, за да се окопитят на върха,
а хората все повече ще ги мразят и няма да им вярват, защото наистина нищо не
зависи от обикновения човек. От него е важно да си плаща данъци и сметки и да
гласува. Политик наистина стана символ на корупция и измама, а в последно време
и на тотална посредственост и липса на интелектуален капацитет.
