24smolian.com/Коментари/ПолитикаРафтове от времето на Тато. Много шкафове, малко стока –
фиде, брашно, захар, фасул. Склад няма, всичко е наредено пред очите на
клиентите. И пак е празно.
На една от лавиците има само солети, най-купуваната стока.
На излизане си казах: Щандът на спасението!
И за продавача, и за купувача.
Магазинерът се радва на оборот (малко пресилено звучи),
благодарение на най-евтиното пшеничено изделие. 100-тината социални аутсайдери
на селото пък осмислят ежедневието на „и ние за нещо харчим пари“, броейки
стотинки за хрус-хрус пръчици.
Има такива села, има и такива продавници (някога хоремаг,
после магазинче). Има ги щандовете с
една стока, която някак си осмисля и съществуването на търговския обект, и
продължителността на живота на отиващото си село.
Има ги най-вече в Северозападна(ла) България.
Какво има в градовете? Промоция в чуждата верига, но всичко
останало-по-скъпо от Нидерландия и Германия. Мълчание и пазаруване. 10 процента
намаление на ученически пособия, ако купиш поне три артикула. Това е
най-вървежно винаги преди първия учебен ден. Една раница за дете гони 100 лева.
Магазините в момента са пълни, само пари да имаш. Има и
банани целогодишно. Не както преди, само по Нова година…
***
Българската политика е като претрупан магазин. Артък излишни
артикули се предлагат, някои на промоция.
В момента върви експеримент за разчистване на лавица
„Месии“. Президентът Румен Радев е във вихъра си да изтощи всички основни
политически играчи и тогава да обяви пропрезидентския си политически проект,
който да превземе Щанда на спасението. И нещата му се получават. Частично,
разбира се. Защото и читавите хора като основен ресурс вече са кът. А, как да
правиш партия без хора?
В парламентарната република България, с ясно изразено
разделение на властите, реално чрез служебните кабинети на Румен Радев се случи
и полупрезидентско управление.
Всъщност, какво трябва да се направи за преобразуването на
България в президентска република. Теоретично – никакъв проблем. Нужно е
търпение за сериозни политически, обществени и законодателни промени. Такъв
преход би могъл да включва:
Конституционни промени: За да се премине от парламентарна
към президентска република, трябва да се преработи Конституцията. Това включва
промени в структурата на държавните институции, правомощията на президента и
парламента.
Вероятност – почти нулева. В 51-ото Народно събрание няма мнозинство
хем за конституционни промени, хем да подкрепя Румен Радев, хем дори
председател да се избере.
Политическа воля: Необходимо е значително политическо
единство и обществена подкрепа за такова начинание. Политическите партии и
лидерите ще трябва да разработят и подкрепят нова политическа визия.
Вероятност: максимум 20%. Толкова подкрепа от партиите може
да събере президентът за промяната.
Обществени дебати: Обществеността трябва да бъде информирана
и участва в дебатите относно ползите и рисковете от подобна промяна.
Общественото мнение е критично важно в демократичния процес.
Вероятност: 20%+, има толкова българи, които приемат
първосигнално всякакви тестове в политиката „за да се оправим“;
Референдум: Възможно е организиране на референдум, на който
гражданите да гласуват за или против промяната в управляващата система.
Вероятност: 20%. Това, че българите гласуват все по-рядко не
е проблем само на политическите партии, вина носи и президентската институция и
съотносимите към нея служебни кабинети със съответните скандали.
***
Въобще, преходът е толкова труден, особено в българските
условия, че на президента ще му е по-лесно да се пробва с пропрезидентска
партия, за да остане актуален и след края на втория си мандат.
Освен това, къде е гаранцията, че дори да се стигне до нова
форма на управление, от това няма да се възползва одобрен от Радев авторитет, а
опонентът Бойко Борисов.
Затова, нека очакваме през пролетта на 2025 година „партията
на президента“. Пък било с лидер Илияна Йотова или Крум Зарков, това е друга
тема. За дефицита на харизматични лица около държавния глава, и разбира се,
подобни типажи и по региони, защото без структури една партия я очаква съдбата
на ПП и ИТН, например – веднъж на върха, но после бавно-бавно надолу към
критичните 4 процента.
Всъщност, най-коректно и многообещаващо ще бъде, ако
президентът си развали рахата и прекъсне президентския мандат, и сам излезе на
терена – „Това е моята партия, аз искам да спечеля следващите парламентарни
избори“.
Но дали ще му стигне кураж за подобно начинание, това е
съвсем друга тема. И най-вероятно едва ли ще стане. Защото на терен тепърваще
трябва да обяснява за много лица в сянка зад себе си и защо тръгна това „Мистър
Кеш“. А, той даде да се разбере, че не обича неудобни въпроси. Както и друго,
така и не даде отговор „кой го подведе“ с Кирил Петков и Асен Василев, както
сам каза. Защото първо бяха №1, после станаха „шарлатани“…
Основната тема е тази-последен опит за „месия“, защото и
„месианството“ вече се изчерпа, а примерите бяха много. Рано или късно
промоцията и в магазина свършва.
