Самуил Крумов/24smolian.com/Общество/Коментари
Франция отпадна на Световното навръх националния си празник.
14 юли, La chute de la Bastille, падането на Бастилията,
началото на Френската революция. Търкаляне на глави, реки от кръв. По-късно
екзекуторите също са на гилотината.
Това е общо взето.
Румен Радев отиде на парада във Франция барабар гвардейска
част, която да марширува. Бившият му съветник Калоян Методиев оприличи
мероприятието на „африкански вожд си закара войниците да крачат“. Като някакво
подмазване на управляващия колонията.
Това настрана. За друго иде реч.
Като заговорихме за реките от кръв, цяла Западна Европа се е
формирала от чутовно насилие. Само след малко повече от месец може да се
отбележи и годишнина от Вартоломеевата нощ. Когато за една нощ са избити хиляди
хугеноти (протестанти) в Париж и други градове. Под одобряващия поглед на
кралица Катерина, от династията на Медичите. Както и с благословията на Папата.
Колени, бесени по дървета, хвърляни от прозорци на сгради, обезглавявани по
улиците. Общо взето такава е била картината. Та чак свирепият руски цар по
онова време Иван Грозни праща послание към Франция, нещо от сорта, „Абе, какви
кръволоци сте там?!“.
За инквизицията да не говорим, за колониите. Изобщо кръв,
нечовешко насилие и ценности.
Но ние си напираме натам. Като Радев с гвардейците.
Разни НПО учени тук от Атлантически съвети, клубове, мазета
ни обясняват каква възвишеност било това. Толкова пари са прибрали от грантове,
че утре и ценностите на пингвините по ледовете ще възприемат.
Пингвинска работа.
Пък ние сме различни. Кога е имало такова нещо у нас?! При
нас е само любов и вино. Така де, да сте чули нашенец да не е най-големият
„е*ач и пияч“? Не, няма такива. Противоположностите са на София прайд.
Ето, днес малко преди обед хванали шофьор в Бистрица с 4,60
промила. Странно карал, местните го скъсали от псуване (различни сексуални неща
с роднините му), подали сигнал и го пипнали. Любов и ин вино веритас.
Ще му повдигат обвинение в „екстремно пиянство“.
Няма изтрезняване в тази държава. Барабар с грантаджиите,
които все си мислят, че ще станат като господарите си. Ама няма. Няма случай в
историята властелинът да пусне на софрата слугата.
Просто бъди себе си, просто се развивай към по-добро. Прост
извод, но не е за прости хора. Стига натискане, подмазване, мерак за
„приличане“. Защото векове наред „формиране на ценности“ по гореизброените
начини не е работа.
На снимката:
Фрагмент от клането - „Една сутрин пред вратата на Лувъра“, худ. Едуар
Деба-Понсан. Фигурата в черно е на Катерина Медичи.




























