Михаела Илиева/24smolian.com/ОбществоГодина и половина след случая в девинското село Брезе, при
който линейка не успя да достигне до дома на пациент заради липса на път,
проблемът все още не е затворена страница. Има ремонт, но частичен. Има
предприети мерки, но и останал участък, който линейката и днес не може да
премине. А когато тръгнем по следите на този един случай, се оказва, че Брезе е
само началото на един доста по-голям разговор за Спешната помощ в Родопите.
Разговор, който този път може да бъде воден не с предположения, а с числа - 8
минути средно за достигане до пациент в Девин, 40 до Триград, 50 до Кестен и
Селча, 60 до Осиково и Чуреково. И един регистриран случай от 66 минути. Към
тях се добавят три екипа, три линейки, пет незаети медицински места и хиляди
сигнали годишно. Така въпросът вече не е само какво се случило в Брезе миналата
година, а колко близо всъщност е Спешната помощ до хората, които живеят в
малките и отдалечени села в планината.
Припомняме, историята в Брезе, която започва със сигнал в
11:23 часа. В същата минута е изпратен и медицинският екип. Двадесет и пет
минути по-късно, в 11:48 часа, линейката достига до най-близката възможна точка
до пациента. Проблемът обаче идва след това. Автомобилът не може да продължи до
дома. Причината, посочена от ЦСМП - Смолян, е пределно конкретна - липса на
път, по който линейката да достигне до пациента. След това екипът моментално
тръгва пеша, като медиците пренасят необходимата медицинска апаратура
собственоръчно. След като достигат до пациента, идва и обратният проблем - той
трябва да бъде отведен до мястото, до което е успяла да стигне линейката. Това
се случва с помощта на местни хора. По наличните данни пациентът е настанен в
автомобила около един час след контакта на медицинския екип с него.
Накратко - този случай не разказва обикновена история за
линейка, която е тръгнала късно. Разказва нещо друго, далеч по-неудобно - какво
се случва, когато Спешната помощ реагира, но инфраструктурата постави физическа
граница пред нея. Къде свършва медицинският проблем и къде започва
отговорността за пътя? Колко струват последните метри до един пациент, когато
трябва да бъдат извървени пеша с медицинска апаратура? И най-вече - какво се
промени след публичността около случая?
Година и половина по-късно отговорът е някъде по средата.
Пътят в същия район на Брезе е частично ремонтиран, но и към днешна дата все
още има участък, до който медицинският екип трябва да достига пеша.
Оказа се, че в град Девин средното време за достигане на
екип до адрес е 8 минути. До Грохотно са 10, до Беден и Тешел - по 18, до Брезе
- 21, до Гьоврен и Лясково - по 25, до Борино - 27, до Михалково - 28, а до
Ягодина - 35 минути. След това числата започват да растат още и още. До
Триград, Буйново, Кожари и Чала средното време е 40 минути, до Жребово и
Стоманово - 45, до Водни пад - 48, до
Кестен и Селча - 50, а до Осиково и Чуреково - цял час.
За 24smolian.com от ЦСМП - Смолян съобщиха, че на 31 март
2025 година е регистрирано време от 66 минути за достигане до пациент в село
Осиково. И ако при едно обикновено пътуване тези числа могат да бъдат просто
километри и време зад волана, при повикване на Спешна помощ тяхното значение е
съвсем различно. Никой не избира кога ще получи криза, кога ще падне, кога ще
му прилошее или кога ще се случи инцидент. Но мястото, на което се случва това,
очевидно има огромно значение за времето, необходимо помощта да достигне до
него.
С други думи, трудният достъп не е малка червена точка върху
картата, която може да бъде оградена и обявена за изключение. Той е
характеристика на значителна част от територията, която тези екипи трябва да
обслужват.
И тогава идва логичният въпрос - с какъв ресурс се обслужва
тази карта? Във Филиала за спешна медицинска помощ в Девин са обособени три
екипа, които разполагат с три линейки. На пръв поглед числото е ясно. Само че
до него стои друго - незаети са три лекарски и две фелдшерски места. Общо пет
свободни медицински позиции.
А срещу тях стоят хиляди сигнали. През 2024 година са
обслужени 4001 повиквания, през 2025 година - 3834, а от началото на 2026-а до
момента - още 2247.
Освен това има и още един интересен сценарий - линейката
стига до селото, но не и до пациента. Тогава чрез 112 се информират пожарната,
полицията и общината, които могат да окажат съдействие. Екипите разполагат с
необходимото оборудване за оказване на медицинска помощ извън автомобила.
Когато и обаче такава помощ да е била необходима, съответните институции и
хората на място са се отзовавали.
И тук започват въпросите, за които нито една справка не може
да даде готов отговор. Достатъчни ли са три екипа за район с подобни разстояния
и хиляди сигнали? Как се компенсира кадровият недостиг от трима лекари и двама
фелдшери? Какво се случва, когато един екип е на далечен адрес, а в същия
момент дойде друг спешен сигнал? Как се съкращават 50 или 60 минути в район, в
който географията не може да бъде променена? И кой трябва да гарантира, че
когато линейката най-накрая стигне до селото, пред нея няма да има последен
участък, който може да бъде преминат само пеша?
Затова големият въпрос вече не е дали има Спешна помощ в
Девин. Има - неоспорим факт. Не е и дали линейките тръгват - в Брезе
конкретният екип е тръгнал веднага. Въпросът е докъде може да стигне тази помощ
и за колко време.
Защото в такива случаи „на живот и смърт“, адресът не би
трябвало да бъде диагноза. Но в Родопите той понякога се оказва неоспорим
фактор - дали помощта ще бъде на осем минути, на час път или ще спре там,
където свършва асфалтът.
