Михаела Илиева/24smolian.com/Общество/РегионНай-рисковият период за възникване на горски пожари в
Смолянска област тепърва предстои. Предупреждението идва в момент, в който за
мнозина лятото вече върви към края си, но в Родопите опасността не е отминала.
Директорът на Регионалната дирекция по горите инж. Георги Кисьов предупреждава,
че заради климатичните особености на планината растителността изсъхва по-късно
и рискът традиционно се увеличава към края на август и през есента.
Най-голямото притеснение остава човешката небрежност - незагасени цигари,
небрежно боравене с открит огън и палене на сухи треви и растителни отпадъци в
близост до горските територии.
Статистиката към средата на август изглежда сравнително
спокойна. В обхвата на РДГ-Смолян през 2026 г. са регистрирани три пожара,
докато през 2025 г. те са 21 и са засегнали общо 145 декара. Но малкият брой до
определена дата не е гаранция за лек сезон. Един пожар, спрян в първите минути,
може да остане почти незабелязан. Друг, попаднал в труднодостъпна гора и развил
се при неблагоприятни условия, може да изисква дни работа, десетки или стотици
хора, тежка техника и авиация. В Родопите към температурата, влагата и вятъра
се добавя още един решаващ фактор - теренът.
Именно затова Гьоврен и Хвойна са два особено показателни
примера. И двете села вече са виждали голям горски пожар достатъчно близо, за
да знаят, че планината може да бъде толкова сериозен противник, колкото и
самите пламъци. При Гьоврен през 2022 г. основният проблем е достигането до
огъня. При Хвойна през 2023 г. пожарът се разраства до 1700 декара и за
овладяването му са мобилизирани пожарникари, горски, доброволци, тежка техника
и военна авиация. Двата случая са различни, но поставят един и същи въпрос –
какво е променено между последния и следващия пожар?
В Гьоврен най-голямото изпитание остава достъпът. От
кметството посочват, че след пожара хората следят много по-внимателно какво се
случва около селото, но природните особености няма как да бъдат променени.
„Най-големият ни проблем е теренът. Има места, до които
пожарната техника трудно може да стигне и там много се разчита на горските и на
хората, които познават района. При пожар всяка минута има значение - сигналът
трябва да бъде подаден веднага, а връзката между кметството, общината,
пожарната и горските трябва да работи без забавяне. Всяка година напомняме на
хората да не палят сухи треви и отпадъци и да бъдат особено внимателни с огъня
около гората“, посочват от кметството.
За местните пожарите остават като ориентир в паметта на
селото – кой склон е горял, откъде е идвал димът, къде е било трудно да се
стигне и колко време е продължило гасенето. Особено ярък е споменът от 2022 г.,
когато още в първите часове става ясно, че до огнището се достига трудно. За
хората моментът, в който в гасенето се включва хеликоптер, е бил границата
между усещането за „пожар някъде в гората“ и осъзнаването, че ситуацията е
сериозна.
Но при подобни ситуации огънят не е единственият източник на
напрежение. Другият е информацията. Когато над гората се появи дим, новината в
малко населено място се разпространява за минути, но заедно с нея тръгват и
различни версии. Затова хората в Гьоврен посочват, че при пожар една от
най-важните задачи е официалната информация да стигне до тях бързо, ясно и от
един източник.
При пожара край Хвойна пък още същия ден е поискана помощ от
въздуха. Два военни хеликоптера се включват в гасенето, докато на земята
работят пожарникари, горски служители и доброволци. Огънят се разраства бързо.
Тежки верижни машини и багер пък разчистват и прокарват достъп към засегнатите
зони. Обявено е частично бедствено положение за Хвойна и Студенец.
Припомняме, че след окончателното обследване лесоинженерите
установяват периметър от 1700 декара. Пострадалите насаждения са от черен бор
със средна възраст между 80 и 100 години. Огънят преминава за дни през гора,
която е растяла почти цял човешки живот.
Три години по-късно следите от него все още не са изчезнали.
Кметът на Хвойна Елена Сивакова посочва, че засегнатият терен продължава да се
почиства, а горските го подготвят за последващо залесяване. Но според нея един
от най-сериозните рискове днес не е дълбоко в гората, а вътре в самото населено
място - около изоставените къщи и дворове, обрасли с храсти и суха растителност.
„Рискът е голям, защото в Хвойна има доста изоставени имоти
и дворове, които са обрасли. Нямаме достатъчно основание, на което просто да
стъпим и да накараме собствениците да ги почистят. А при пожар точно тази
растителност може да се превърне в гориво. За мен най-големият проблем е
безотговорността - понякога един незагасен фас е достатъчен. Ако всеки пази,
рискът е по-малък“, казва Сивакова.
Според нея достъп до терените има, но в планината това не
означава, че до всяко място може да стигне обикновена техника.
„До терените се стига, но често по горски пътища и със
специализирани машини. И точно тук стигаме до другия голям проблем - липсата на
хора. Не навсякъде техниката може да свърши работата сама. Има места, на които
трябва човешка сила. А местните сме все по-малко, населението е предимно
възрастно и при голям пожар разчитаме доброволци да идват и от други места.“
До евакуация на Хвойна през 2023 г. не се стига, но подобен
пожар неизбежно поставя и този сценарий на масата. Сивакова посочва, че при
опасност хората могат да бъдат предупредени чрез сирена, а при нужда и с
камбаната на църквата. Малкият размер на селото има едно важно предимство -
хората се познават и знаят кои съседи биха имали нужда от помощ.
По отношение на водоснабдяването кметът посочва, че в селото
има водоизточници и хидранти. През летните месеци понякога има недостиг на
вода, но се реализира нов проект, който трябва да подобри водоснабдяването.
„Малко сме останали, но стане ли пожар, всеки гледа да
помогне. Само че при голям пожар не можем сами - трябва техника, пожарна,
горски и ясна организация. Големи обучения не сме имали, но всяко лято ни
напомнят да не палим огън навън, да внимаваме със сухата трева и веднага да
сигнализираме, ако видим дим.“, споделят местните.
Климатичните наблюдения също дават основание опасността да
не бъде подценявана. Анализ, представен на научна конференция на НИМХ,
установява за Южна България рязко увеличение на засегнатите от горски и полски
пожари площи и на продължителността на горенето през последните две години.
Като ключови фактори на т.нар. „пожарно време“ специалистите посочват високите
температури, ниската относителна влажност и продължителните периоди без валежи.
За Смолянско има и още една особеност - продължителната
топла есен. Растителността тук изсъхва по-късно, което обяснява защо краят на
август не означава край на пожарната опасност и защо предупреждението, че
най-рисковите седмици тепърва предстоят, трябва да бъде приемано сериозно.
Гьоврен и Хвойна очертават две различни слабости на една и
съща система. В Гьоврен въпросът е как да се стигне до огъня. В Хвойна – какво
се прави, когато той вече е станал огромен. Между тези две крайности стои
всичко останало - превенцията, ранният сигнал, водата, достъпът, доброволците,
техниката, авиацията, комуникацията и защитата на населението.
Затова готовността за следващия пожар започва много преди
първия сигнал на 112. Тя е в почистения двор, в проходния горски път, в
свободния хидрант, в човека, който знае кого да потърси, и в системата, която
може да заработи още в първите минути. Тя е и в отговорността да не оставиш
сухата трева да се превърне в гориво.
