24smolian.com/Общество
Какви конкретни резултати в борбата с контрабандните
мрежи на мигранти ще бъдат постигнати до края на 2026 година? Как ще се
преодолеят пропуските на Пакта за миграция, защото България и други държави
членки по външните граници на ЕС продължават да се сблъскват с трафик на хора?
Тези въпроси отправи евродепутатът Елена Йончева,
избрана с листата на ДПС, член на групата на ЕКР, към министъра на
правосъдието, вътрешните работи и миграцията на Ирландия Джим О’Калахан. Той
беше изслушан в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
(LIBE) като представител на държавата, която председателства Съвета на ЕС.
Как ирландското председателство възнамерява да
преодолее разминаването между правната рамка, предвидена в Пакта, и реалността
по външните граници, ефективното прилагане на правилата за връщане и
продължаващата дейност на мрежите за контрабанда на мигранти, обърна се Елена
Йончева към него.
Това е доходоносен бизнес за престъпните мрежи, чийто
оборот се оценява на милиарди евро. Наясно съм, че контрабандистите използват
външните граници и сухопътни, морски и въздушни маршрути, за да улесняват
незаконната миграция, каза в отговор министърът на правосъдието на Ирландия.
Той припомни, че през 2023 г. Европейската комисия
представи пакет за борба с контрабандата на мигранти, който включва предложение
за директива с цел ясно да се определи и ефективно да се санкционира
престъплението „контрабанда на мигранти“, както и предложение за регламент,
насочен към подобряване на сътрудничеството между правоприлагащите органи и
засилване на работата на Европол.
Знам, че съзаконодателите постигнаха споразумение по
регламента, с който се укрепва капацитетът на Европол, както и на държавите
членки в областта на борбата с контрабандата на мигранти, каза още министър
Джим О’Калахан. За директивата, Съветът изчаква Европейският парламент да
представи своята позиция, за да започнат преговори. Като представител на
ирландското председателство, министърът каза, че се надява това да стане бързо.
В отговор на въпросите на Елена Йончева, той открои
още една конкретна инициатива на Европейската комисия. През юли тя предложи
режим на санкции, насочен срещу тежки незаконни дейности, произхождащи извън
ЕС. Разглеждаме това като важен нов инструмент в набора от средства за борба
със сериозните заплахи, пред които е изправен Съюзът – тежката престъпност и
престъпните мрежи, които произхождат извън ЕС и действат далеч извън обсега на
нашите системи за наказателно правосъдие, заяви министърът на правосъдието на
Ирландия.
През 2025
г. Елена Йончева организира международна конференция, посветена на борбата с
организираните мрежи за контрабанда на мигранти. Пред форума директорът на ГД
„Гранична полиция“ главен комисар д-р Антон Златанов съобщи, че около 15% от
незаконните мигранти в ЕС минават по маршрута през България. Заради засиления
контрол, цената за прекарване на един мигрант се е повишила до около 5 000
евро. През 2024 г. българските служби са неутрализирали 12 организирани
престъпни мрежи за трафик на мигранти, каза още той
България
като външна граница на ЕС попада в маршрутите на организираните мрежи за
контрабанда на мигранти. Много често участниците в тях са от различни държави,
някои от които извън Съюза. Само преди десетина дни МВР залови гражданин на
Грузия, който превозвал 24 души, преминали незаконно българо-турската граница.
По данни
на МВР и прокуратурата през август 2026 г. са задържани 101 души във връзка с
престъпления, свързани с незаконно превеждане през границата и противозаконно
подпомагане на чужди граждани да пребивават или преминават в страната. В
предходния месец са арестувани 67 души за това.
Миналата седмица Софийската градска прокуратура внесе
обвинителен акт в съда срещу шестима души за организирана престъпна група,
свързана с нелегален трафик на мигранти. Групата е действала на територията на
страната в периода от лятото на 2017 г. до април 2022 г. Посочва се, че един от
участниците – сирийски гражданин с бежански статут, отговарял за набирането на
мигрантите и създаването на организация за преминаване през България в посока
Германия. Задачите на останалите участници били разпределени в поемане на
изпратените от Турция мигранти, настаняване, осигуряване на храна, превоз през
Сърбия и Румъния за Германия, осигуряване на бусове, камиони и други превозни
средства. Контактите помежду си осъществявали през мобилни приложения. В
България ползвали български телефонни номера, а в Турция - иракски.