24smolian.com/ОбществоЖивот на село и безработица. Скука и… „Що не запаля
бавареца?!“
Обиколка из улиците в града. Засилване на усещанията с дрога
преди това.
Кокаин през носа и газ към града…
Този сюжет не е останал някъде в миналото. Четири години
след един от тревожните анализи на Института за пътна безопасност статистиката
продължава да разкрива мащабите на шофирането след употреба на алкохол и
наркотици.
Близо 6800
регистрирани престъпления за година
През 2014 година осъдените водачи за управление след
употреба на наркотици и алкохол с концентрация над 1,2 промила са били 3957
души. През 2016-а те вече са 5764.
Още през 2022 година от Института за пътна безопасност
предупредиха, че законодателните промени и недостатъчният контрол не постигат
желания превантивен ефект. В тогавашния си анализ експертите отчетоха
увеличение на риска от смърт вследствие на произшествие с дрогиран водач с
200%.
Четири години
по-късно проблемът продължава да бъде болезнен.
Според данните на МВР, публикувани от Националния фокусен
център за наркотици и наркомании, през 2025 година в страната са регистрирани
3999 случая на управление на автомобил с концентрация на алкохол над 1,2
промила. Случаите на шофиране след употреба на наркотични вещества са 2799.
Общо 6798 регистрирани престъпления само по тези две
направления. Или средно над 18 случая дневно.
Това са единствено регистрираните от органите на реда
случаи. Колко са онези, които не са попаднали на проверка, статистиката не може
да покаже.
На този фон през 2025 година по пътищата на България са
станали 6655 тежки катастрофи. Загинали са 456 души, а други 8295 са ранени. В
сравнение с предходната година жертвите намаляват с 22, но числата остават
стряскащи.
Това не означава, че всички тези произшествия са причинени
от употребили алкохол или наркотици водачи. Означава, че проблемът с
безопасността на пътя продължава да взема стотици човешки животи всяка година.
Затвор, глоба, а вече
и автомобилът отива в полза на държавата
Законодателството също претърпя съществени промени.
Управлението след употреба на наркотични вещества,
установена по надлежния ред, е престъпление по Наказателния кодекс. Същото важи
и за шофирането с концентрация на алкохол над 1,2 промила.
Освен предвидените наказания законът вече допуска и отнемане
на автомобила в полза на държавата, а когато той не е собственост на виновния
водач, се присъжда неговата равностойност.
Така към заплахата от затвор се добавя и сериозна
имуществена санкция.
Но дали страхът от загубата на автомобила е достатъчен, за
да спре човек, който вече е решил, че правилата не се отнасят за него?
Практиката показва, че условните присъди продължават да
бъдат широко прилагани.
Все повече случаи на дрогирани водачи попадат и в
криминалните хроники от Родопите. Естествено, любителите на чашката и волана
също не са изчезнали.
Едното е въпрос на планински модернизъм от последните
десетилетия, другото – битие от векове. Само дето в зората на второто не е
имало КАТ, пък и конят и магарето са си знаели пътя.
Шофиране с алкохол –
затвор. След употреба на дрога – отново затвор. Зад волана без книжка – пак
решетки.
Наглед странно изглеждат случаите, при които за тежки пътни
инциденти се постановяват условни присъди, а системни нарушители попадат
ефективно зад решетките за поредното си провинение.
Разликата често се крие в рецидива, конкретните
обстоятелства и натрупаните осъждания.
Един път спипан с алкохол зад волана, после без книжка.
Следват наказания. Отново сядане зад волана, нова проверка, ново дело.
Като плаващи пясъци.
Попаднал веднъж в тях, следва само затъване.
„Хващат те пиян, но не можеш без автомобил. Караш без
книжка, но отново си спипан. Пак сядаш зад волана, защото се налага. И отново,
и отново те хващат, а наказанията стават все по-сериозни.“
Това е може би най-елементарното обяснение на подобно
поведение. Освен ако просто не става въпрос за изключителна ненавист към
правилата, наложени за съществуването на едно нормално общество.
Проблемът започва далеч преди тежката катастрофа. С първото
дребно нарушение, с първото демонстративно незачитане на закона, с убеждението,
че автомобилът е доказателство за превъзходство, а правилата са написани за
останалите.
„Той си беше просто
момче и такъв ще си остане“
„Поработи малко извън страната и после се върна. Реши да
харчи пари, като смяташе, че това ще го направи по-сложен за околните.
Парадираше с някакво шантаво разбиране за охолство. Втора ръка автомобил БМВ,
кокаин и по цял ден заведения в града. После се връща на село и на другия ден
същата програма.
До обед в местната кръчма, дзвери се в телефона, говори на
висок глас, да го чуват всички. Нахлузил анцуга и после се чуди що не го
пускали в бара в града. Пък сетне казва, че „това струва много пари“, тия от
охраната не разбирали.
Това е то. Малко по строителството в Германия, после няколко
месеца надрусан гащник из село и града. След това присъда за употреба на
наркотици зад волана.“
Така описваха един ден на един лентяй в едно родопско село
още преди години.
И този образ, колкото и карикатурен да изглежда, продължава
да бъде разпознаваем.
Променили са се законите, наказанията са по-сурови,
държавата вече може да отнеме и автомобила. Само че манталитетът трудно се
конфискува.
А докато едни измерват успеха си с конските сили под капака,
други продължават да измерват загубата с години без близък човек.
Черните хроники описват следствията от подобно поведение.
Остават паметните плочи край пътищата, сълзите и безсилният
гняв.
И въпросът колко още наказания трябва да бъдат написани в
закона, за да започне той да действа и в главите на хората.
.jpg)
.jpg)
