Мечки край селата, нападения над домашни животни, разбутани контейнери около туристически обекти и все по-чести срещи между хора и диви животни. За жителите на част от населените места в община Борино това не е сюжет от документален филм, а реалност, с която живеят. Сега именно този район на Смолянско е на път да се превърне в първото място в България, в което ще се изгради общност за мирно съжителство с мечки по модела на т.нар. bear-smart communities.
Първите конкретни стъпки вече са обсъдени. На 22 юли в
Борино представители на WWF България, местната общност, институции, горски
стопанства и ловци седнаха на една маса, за да потърсят решение на един от
най-чувствителните проблеми за района – как хората да защитят себе си,
животните и имуществото си, без това да се превръща във война с кафявата мечка,
която е защитен вид.
В срещата са участвали кметовете на Борино, Буйново и
Ягодина, представители на Община Борино, РИОСВ – Смолян, Южноцентралното
държавно предприятие, държавни горски стопанства, ловната дружинка в Борино,
както и местни жители, които вече са претърпели щети от мечки.
Срещата е организирана от WWF България в рамките на проекта
„Заедно за природата – граждани за зелено бъдеще“ с помощта на
Швейцарско-българската програма за сътрудничество.
Задачата обаче не е просто да се проведе поредната дискусия.
Идеята е проблемите да бъдат установени на място, а след това да бъдат
приложени конкретни мерки там, където рискът е най-голям.
Изборът на община Борино не е случаен. Районът е сред
местата, в които мечки сравнително често се приближават до населени места, а
срещите им с хората понякога завършват с щети върху домашни животни, пчелини и
селскостопанско имущество.
За местните жители присъствието на мечката не е нещо
необичайно. Ловци, гъбари и пчелари я срещат или забелязват следите ѝ в
планината. Проблемът възниква тогава, когато дивото животно напусне
естествената си среда и започне да търси храна непосредствено около къщи, стопанства
и туристически обекти.
Сред причините за това е недостигът на естествена храна в
гората.
Ранните слани например могат да унищожат плодовете, с които
мечките се хранят. Ако годината е слаба и за жълъдите, ситуацията се усложнява
допълнително. Именно такава е била 2025 година.
Към това се добавят и по-топлите зими. При благоприятно
време мечките могат да останат активни и да продължат да търсят храна вместо да
изпаднат в обичайния зимен покой.
А около населените места храната често се оказва значително
по-лесна за намиране.
Контейнери с хранителни отпадъци, овощни дървета, пчелини,
домашни животни, както и царевица в хранилки за сърни и диви прасета могат да
се превърнат в силен притегателен фактор.
Така границата между гората и селото постепенно се размива.
По време на срещата местните жители са посочили, че
най-много щети върху домашни животни в общината има в районите на Буйново и
Кожари.
Нападенията се наблюдават основно през есента и най-често са
засегнати говеда. Има обаче и случаи на поражения върху пчелини.
Това поставя стопаните в особено трудна ситуация. От едната
страна е необходимостта да защитят животните и поминъка си, а от другата –
фактът, че кафявата мечка е защитен от българското законодателство вид.
Затова търсеното решение е не премахване на мечките от
района, а ограничаване на причините те да приближават човешките имоти.
Проблемът вече засяга и места с интензивен туристически
поток.
Около Ягодинската пещера понякога са забелязвани контейнери
за отпадъци, разбутани от мечка. Остатъците от човешка храна могат бързо да
научат дивото животно, че посещението около туристически обекти носи лесна
награда.
А веднъж създала подобен навик, мечката може да се връща
отново.
Затова кметът на Ягодина е изразил желание в района да бъдат
поставени специално обезопасени контейнери с механизъм, който не позволява
отварянето им от мечки.
Обсъжда се и поставянето на информационни табели по
туристическите маршрути, които да обясняват на посетителите как трябва да се
държат при движение в район, обитаван от мечки.
Мярката има двойна цел – да се намали достъпът на животните
до човешка храна и едновременно с това туристите да бъдат по-добре подготвени
за евентуална среща с тях.
Следващата стъпка вече е набелязана – монтиране на камери
около имотите на животновъди и пчелари, които са претърпели щети.
Целта е да не се действа на случаен принцип, а да се
установи откъде преминават животните и кои са местата с най-голям риск.
Получената информация трябва да помогне при избора на
точните места за електропастири и други защитни съоръжения.
Така вместо електропастири да се поставят механично
навсякъде, мерките ще могат да бъдат концентрирани около най-уязвимите
стопанства и маршрути на животните.
Една от основните мерки, които ще бъдат използвани, са
електропастирите.
Според посочените от WWF проучвания правилното им използване
може да намали загубите за стопаните с между 80 и 100 процента.
Те могат да бъдат използвани за защита на домашни животни,
пчелини и овощни градини – три от местата, които най-силно привличат мечките
около човешките имоти.
Предстои да бъдат тествани и други средства.
Сред тях са светлинни и звукови устройства за прогонване на
животните. Част от системите например възпроизвеждат кучешки лай, като идеята е
мечката да бъде обезпокоена и да се отдалечи, преди да достигне до
стопанството.
Един от основните акценти в бъдещата работа ще бъде
сметосъбирането.
Причината е проста – неправилно съхраняваните хранителни
отпадъци са сред най-силните фактори, които могат да привлекат мечките към
населените места.
За едно диво животно контейнер, пълен с остатъци от храна,
представлява източник на леснодостъпни калории. Ако мечката веднъж установи
това, вероятността да се върне на същото място се увеличава.
Затова ще се събира подробна информация за организацията на
сметосъбирането и сметоизвозването в района.
Ще се търсят местата, в които отпадъците могат да останат
достъпни за животните, както и възможностите за тяхното по-добро обезопасяване.
Друг потенциален магнит за мечките са овощните дървета.
Предвижда се да бъдат картографирани овощни градини и
изоставени махали, където неприбраните плодове могат да осигуряват лесна храна.
Това е особено важно в Родопите, където обезлюдяването е
оставило редица имоти и махали с плодни дървета, за които вече няма кой да се
грижи постоянно.
Пчелините също ще бъдат включени сред рисковите точки.
Така постепенно трябва да бъде създадена своеобразна карта
на местата, които привличат мечките и увеличават вероятността животните да се
приближат до хората.
Концепцията bear-smart communities, или общности за мирно
съжителство с мечки, не започва от България.
Подходът възниква в канадската провинция Британска Колумбия
през 90-те години, след което постепенно започва да се прилага и на други места
по света, където хора и мечки споделят една и съща територия.
Подобни практики вече намират приложение и в европейски
държави като Италия, Румъния и Гърция.
Основният принцип е, че няма една-единствена мярка, която да
реши проблема.
Електропастирът може да защити пчелина, но няма да реши
проблема с отворения контейнер за отпадъци. Обезопасените кофи могат да спрат
достъпа до боклука, но няма да защитят стадото. Информационната табела може да
подготви туриста, но няма да премахне хранителните източници, които привличат
животното.
Затова подходът комбинира различни решения според
конкретната ситуация – електропастири, защитени контейнери, информационни
табели, наблюдение, обучения и работа с местното население.
Една от съществените идеи на инициативата е, че
предотвратяването на конфликтите не може да се основава единствено на реакция
след появата на мечка.
Необходимо е да се намалят предпоставките животното изобщо
да бъде привлечено към населеното място.
Това означава правилно съхраняване на отпадъците, защита на
пчелини и домашни животни, ограничаване на достъпа до други източници на храна
и по-добра информираност на хората.
Именно местните жители имат централна роля в този модел. Те
познават терена, знаят къде се появяват мечките, кои стопанства са нападани и в
кои периоди рискът е най-голям.
Затова решенията няма да бъдат определяни единствено от
експерти извън района, а трябва да бъдат съобразени с реалността в Борино,
Буйново, Ягодина и останалите населени места.
Работата няма да приключи с техническите мерки.
През есента WWF планира серия от образователни дейности за
ученици от община Борино. Идеята е още от ранна възраст децата да познават
поведението на мечката, причините тя да приближава населените места и правилата
за безопасност.
Това е и една от дългосрочните цели на инициативата –
отношението към дивите животни да не се основава единствено на страх или на
реакция след поредния нанесен ущърб.
Ако моделът заработи, случващото се в Борино може да има
значение далеч отвъд границите на общината.
Проблемът със срещите между хора и мечки не е характерен
само за едно родопско село. Подобни ситуации възникват и в други планински
райони, особено когато естествената храна намалява, зимите са по-топли, а
човешките отпадъци предоставят лесен източник на храна.
Затова първата българска общност за мирно съжителство с
мечки може да се превърне и в своеобразен практически тест – кои мерки
действително работят в българските условия, колко могат да бъдат намалени
щетите и възможно ли е конфликтът да бъде предотвратяван, вместо да се търси
решение едва след поредното нападение.
За хората в Борино въпросът обаче е далеч по-практичен.
Те искат да могат да отглеждат животните си, да пазят
пчелините и имотите си и да се движат спокойно в района. В същото време мечката
е естествен обитател на Родопите и защитен вид.
Именно между тези две реалности трябва да бъде намерен
балансът. В Борино сега ще опитат да го направят не чрез противопоставяне между
човек и мечка, а като променят средата така, че срещите между тях да стават
по-редки, а конфликтите – предотвратими.
