Родопчанин от малко селце помага на… деца в Гана!

„Жаждата и гладът ме отведоха в Африка. От една страна жаждата и гладът, които мъчат голяма част от населението на този континент и които искам поне частично да предотвратя - било то за едно или няколко деца, било то за един или няколко дена. От друга страна жаждата и гладът на един съвременен човек, живеещ в модерния материален свят към предизвикателството „Африка“ и сбъдването на мечтата да бъде доброволец в сиропиталище там.”.

Това казва Даниел Делибашев. 37-годишният мъж е от доспатското село Црънча.  Икономист по образование. Живее в София. В продължение на 10 години е работил в банковата сфера. В момента е съдружник и партньор в компании и бизнес проекти от различни сфери. След първия си престой като доброволец в дом за сираци и изоставени деца в Гана основава фондация „Усмивка за Африка“, чрез която събира и изпраща пари за изхранване на бедстващи деца.

Родопчанинът, който заряза комфорта на една европейска столица, за да помага на деца. Децата на Африка.

Пристига в Гана за първи път преди две години. И по-конкретно-в сиропиталище в близост селцето Туту, намиращо се на 40 км северно от столицата Акра, пише actualno.com.

„Черният континент” е предизвикателство

„Предизвикателствата не спряха още от момента, в който трябваше да намеря начин да замина като доброволец. Те не започват и не завършват само с престоя ми там. Разбира се, на човек, стъпващ за първи път на този континент, му трябва време и понякога усилия да свикне с тях. Предизвикателства са не само с условията в сиропиталището, по улиците на градовете и селата, различните нрави, храната, водата, липсата на бани и тоалетни и безброй други неща, а най-вече това да се сблъскаш с личните истории и драми на хората и децата там. И да съхраниш психиката си. Не това, че понякога някои от тях нямат какво да ядат и облекат, а това, че са изоставени или че са сираци и животът им наистина е труден. Различно труден от нашия... Няма как да не се привърже човек към тези деца, няма как да остане безразличен към съдбата им. Може би това е най-голямото предизвикателство, когато човек отиде, а и се върне от там, да остане психически и емоционално стабилен”, споделя Даниел пред actualno.com.

Сиропиталището

„В сиропиталището, в което бях, постоянно живеят около 15 деца. През деня от близкото селце идват още около 70-80 деца от 3 до 15 години, които са там между 7 сутринта и 3 часа след обяд. За децата от сиропиталището ежедневието започва от ранни зори, наистина ранни. Събуждането по време на учебни дни е към 4-4,30 ч. сутринта. Предполагам за много от вас толкова ранното събуждане е шок, но той със сигурност не може да се опише с моя шок. Тъй като аз спях в обща спалня със 7-8 деца, то моето ставане също беше по това време. По предварителна информация, събуждането трябваше да става около 6-6.30 сутринта, но се оказа, че е нещата стоят другояче. Няколко минути за обличане и повечето деца изскачат на двора да се заемат с различни дейности, докато 1-2 останат да оправят леглата и изметат спалнята. Започва се (около 4,30 ч.) с пренасяне на кофи и тенджери с вода от резервоара до няколко варела и казана, от където водата се ползва за миене на съдове, къпане, готвене, пране и т.н. По мои сметки около 200-300 литра всяка сутрин. Да видиш как деца на 3-4 годинки толкова рано тичат с радост да пренасят вода с малки тенджери на главите е нещо фрапиращо за неподготвен за подобна картина човек. Никога няма да забравя тази картина. Не ми трябваше много време обаче, за да ми дойде идеята да купим маркуч, чрез който да прехвърляме водата от резервоара до самите варели и казани. Тъй като те бяха на различни нива, то наклонът беше достатъчен това да стане без нужда от помпа и налягане”, разказва Даниел.

Фондация „Усмивка за Африка“

„Идеята дойде още преди да замина. След като споделих с приятели, че тръгвам като доброволец в Африка, много от тях дариха средства за подпомагането на децата там. Няколко месеца след като се завърнах учредих фондация „Усмивка за Африка“, за да мога и официално да набирам и изпращам средства. Да спомена и защо „Усмивка“. Това е нещо, което се запечатва в съзнанието на човек, особено предвид живота и условията, в които живеят децата в Африка. Трудно ще видите подобна голяма и искрена усмивка у хората, живеещи в нормални условия в развити страни, а и дори сред хора, които са изключително добре материално обезпечени... Е, може би моята усмивка е изключение”, кзва родопчанинът.

Защо не помага на българските, а на африканските деца?

„Обикновено този въпрос не звучи като въпрос, а като укор. И в тези случаи наистина не мога да проумея защо хората го отправят. За мен доброто си е добро, без значение дали е към български, африкански, или към деца някъде другаде по света. Това е дейност, която трябва да се поощрява, а не критикува, особено когато се прави наистина от сърце и душа, а човек дава изключително много време, сили и лични средства, за да помага, без да получава никаква финансова изгода. И без скрити цели. Нуждата в различните части на света е различна, а едва ли някой има съмнение каква нуждата имат африканските деца. Подпомагал съм години наред организации и инициативи, насочени към деца в България, някои подпомагам в определена степен и сега, но особено след личната ми среща с условията в Африка, приоритетно съм се насочил натам. Никой познат или непознат, който е стъпвал вече на този континент, не ми е задавал този въпрос, защото вече знаят как стоят нещата там и как - тук. Към момента възможностите на фондацията са крайно недостатъчни да направят съществена и продължителна разлика, за където и когото и да е. А дали е „несъществена разлика“ 10, 20, 50, 100 деца да имат храна за няколко дена, или да нямат въобще какво да ядат, най-добре могат да ви отговорят те”, казва Даниел.

24smolian.com