Шум в ДОСТ-Смолян: „Лютви Местан: Ако не беше Хафъзов, аз нямаше и да си помисля дори да правя нова партия“!

Странен човек е Лютви Местан. Величаеше Доган години наред, после се оказа, че го величаел от страх, това твърди Исмаил Юмер

Шокиращи разкрития за случвалото се в партия ДОСТ и за председателя Лютви Местан прави бившият шеф на партията в Руен Исмаил Юмер. Обръщението му е публикувано на Фейсбук страницата на ДОСТ-Смолян.

ДОСТ - от прогрес към регрес

Прогресa го дължим на единици хора, прозрели и измислили нещо ново, което за всички останали е над силите ни, но с охота се възползваме от смелостта на откривателя да надскочи нормалното.

Такива хора са Томас Едисън, Александър Бел, Алберт Айнщайн, Никола Тесла и още ред други.

Те са ни отворили очите за стотици изобретения, а ние само може да се радваме, че сме се родили след тях. Едисън има над 1000 патента. А без телефона, изобретен от Бел, колко ли щуро щяхме да се чувстваме в днешния свят. И т.н., и т.н.

Защо написах горния увод ли?!

Ами, защото срещу неправдата не трябва да се мълчи и когато някой се опита да открадне чужда заслуга, то трябва да реагираме и да покажем, че почитта ни е към истинския носител на новото, а не към крадеца.

Нещо подобно се случи и с ДОСТ. ДОСТ се учреди благодарение на доверието, което хората имаха към Хюсеин Хафъзов. Той беше лицето на надеждата. В него хората виждаха бореца за права и свободи. Но и тук се намеси крадец. Крадец на доверие. Лютви Местан използва Хафъзов, Шабанали и Айдоан, като ракета носител. Той много добре знаеше какво прави. Много добре разчиташе ситуацията. И знаеше, че без тях е обречен и няма никакъв шанс да получи електорална подкрепа.

Категоричен съм в думите си, защото самият Лютви Местан каза тези истини пред колектива на Бургаския областен съвет на ДОСТ само месец преди последните парламентарни избори. Бяхме пет човека:

Д-р Бирджан Йозтюрк – областен председател на ДОСТ Бургас

Исмаил Юмер – общински председател на ДОСТ Руен

Нури Метин – общински председател на ДОСТ Айтос

Нури Рамадан – общински председател на ДОСТ Карнобат и Сунгурларе

Инж. Салих Метраш – общински съветник в Айтос

Пред всички нас Г-н Лютви Местан каза:

Ако не беше Хафъзов, аз нямаше и да си помисля дори да правя нова партия;

Немислимо е да чакам какъвто и да е успех, ако Хафъзов не е до мен.

Хафъзов е емблемата на ДОСТ;

Хафъзов е душата на Партията;

Г-н Хюсеин Хафъзов е ново явление в политиката на страната;

Хафъзов е феномен и няма кой да му противостои;

Хюсеин Хафъзов е с гарантирано присъствие на политическата сцена;

И още какви ли не суперлативи, които ще си спестя да цитирам за да не остане читателя с впечатление, че преувеличавам и си добавям неизказани от Местан думи. Точно заради това изредих всички присъствали на тази среща с Г-н Местан. Среща, състояла се в ресторант Хепи на 118-ти км. на автомагистрала Тракия 35 дена преди изборите. Това бе един откровен разговор, който впрочем беше изстрадан от нас петимата. Изстрадан защото г-н Местан доста ни разигра него ден. Като Областен съвет му поискахме среща. Отначало той се опита да ни откаже такава. Но тъй като бяхме настоятелни и решени, той ни каза да идем в кърджалийското село Комунига , понеже там щял да участва в партийно събрание. Даде ни час за среща. И ние с две коли се грабнахме от Бургас до Кърджали. Бързане, бързане... да сме навреме там. Разбира се – сварихме да стигнем 10 минути преди уреченият час. И какво ..., оказа се, че г-н Местан си е тръгнал за София 5 минути преди това. Хората от събранието още бяха на мегдана. Някои дори не бяха излезли от залата. Но Големият лидер си е тръгнал. Събранието приключило по-рано от предвиденото и той без да ни се обади да разбере дали ще стигнем на време решил и си тръгнал... дим да го няма.

Това нямаше как да не ни изнерви. Нима ще работим за партия, чийто лидер за пореден път не си държи на думата?! Но решихме нервите да ги оставим настрани, сега беше време за действие. И тъй като беше си тръгнал преди не повече от пет минути решихме да му се обадим и да го помолим да спре по път на някое заведение или бензиностанция и да ни изчака. Но уви... г-н Местан не си вдигаше телефона.

Бяхме много огорчени. Да бързаме ние 300 км и накрая да се окаже, че на оня не му дреме! Пихме по една студена вода и решихме да се приберем, да се успокоим и да мислим каква санкция да наложим на председателя. Той все още караше по стария начин. Недостъпен. Високомерен. Незаменим. Това негово поведение не кореспондираше с идейния замисъл на този нов проект ДОСТ.

Обадихме се на зам. председателите да ги уведомим за пренебрежителното отношение на председателя към целия колектив на Бургаския областен съвет и че това му деяние е преляло чашата и че ще има вътрешно партийни последствия за него.

В този момент ни се обажда г-н Местан, правейки се на приятно разсеян и ни казва, че бързал и затова не ни изчакал. Да сме били продължили и ние за София. Там да проведем срещата. Казахме му, че това е подло разиграване и че няма да идем. Затворихме му телефона и се качихме по колите да се прибираме към Бургас. Но още не излезли от селото, дойде второ обаждане от Председателя, извини се и ни помоли да се видим на Хепи на Автомагистралата. Приехме този вариант. В края на краищата за нас бе важно той да разбере, че няма да е на неговото. Няма да му угодим да идем до София. Не че, приемайки варианта да идем на Хепи не е компромис от наша страна. Но все пак, второ на второ, другия вариант беше да му откажем и да вдигнем вътрешно партиен скандал. А това щеше да доведе до голям смут в новата партия още в самото начало. Така че, приехме и отидохме. Така се стигна до тази среща на Хепи на 118 км. на автомагистрала Тракия.

С риск да е досадна цялата тази история, позволих си да я опиша, за да разберете що за манталитет има Лютви Местан. Той се мисли едва ли не, че е незаменим, че е велик, че е господар . Но не е. Колкото и да го мечтае. А мечтите, казват, са сънищата на будните.

Странен човек е Лютви Местан. Величаеше Доган години наред, после се оказа, че го величаел от страх, защото заяви, че с изгонването му от ДПС се почувствал “свободен”. Това автоматично ни разкрива, че там е трябвало да търпи. А човек търпи само тогава, когато го е страх.

После Хафъзов, Айдоан Али и Шабанали Ахмед застанаха до него, но не заради него, а поради други причини и обстоятелства наложили им да постъпят по този начин. Така те реабилитираха Местан като политик. Той почна да ги величае и тях. Да ги хвали за проявеното достойно поведение от тяхна страна. А пред нас – колектива на областния съвет Бургас – издигна образа на Хафъзов в кумир.

Велича ги. Велича ги! Че сетне реши да снеме политическото доверие от тях. Пак го стори от страх. Недвусмислено от страх.

Страх, че няма да може да надделее над тях и да ги подчини. Точно това е причината, подтикнала го към тази грозна постъпка.

За да съм по конкретен от къде стигнах до това заключение ще ви напомня мотива с който Г-н Местан сне политическото доверие от пет човека от 11 членния Изпълнителен съвет на партията. А мотива беше, че те не взимали участие на организираните от него партийни мероприятия.

Ами, дами и господа, това на езика на дипломацията нали значи, че тези хора са снели политическото доверие от Г-н Местан (много преди той да го стори спрямо тях). А той е стар и вещ в политиката. Разбира този език на дипломацията много добре. Това го е страхувало. Разбрал е също, че губи доверие и от мнозинството в 59 членния Национален съвет, тъй като трудно успяваше да си осигури кворум. И сега вече страхът прераства в паника. Паниката, че няма да може да наложи авторитарно и еднолично управление в ДОСТ. В такова състояние на паническо разстройство, няма как човек да действа разумно. По време на страх и паника се включват други механизми на работа на човешкия мозък. Включва се нещо, като автопилот. В такова състояние инстинкта за оцеляване кара да функционира най-външната част на мозъка, тъй като няма време за мислене и за прецизиране на ситуацията в центъра на мозъка. А Г-н Местан е преди всичко човек. И няма как да избегне този еволюционен ефект – инстинкта за оцеляване. При него – оцеляването на авторитаризма.

В ДПС не му излязаха сметките.

С наличието на ДОСТойни хора, като Хафъзов, Айдоан, Шабанали, Мехмед Хаджи, Рашид Куру и др. му стана ясно, че и в новата партия сметките няма да излязат. И направи грешката да се дистанцира от тези хора, непокорни да му се подчинят. А той какво е очаквал, че като са непокорни в ДПС, какво, ще са покорни пред него ли!? Не. Те показаха, че се водят само от истината. Защото само Истината може да накара такива искрени хора да се съобразят с нея. Не да се подчинят, а да се съобразят. И винаги ще са на страната на истината. Затова те винаги ще са силни. А Местан ще губи все повече доверие.

Силата е в истината!

А истината е, че Хафъзов беше обновлението в ДПС и традиционния избирател на ДПС видя в него новата надежда. За тези, които си мислят, че му правя просто PR, нека видят как бяха паднали изборните резултати на ДПС в Бургас преди Хафъзов и как с неговото влизане в политиката те тръгнаха стъпаловидно нагоре, стигайки ръст над 30%.

Истина още е, че Хафъзов беше лицето на ДОСТ. Заради него хората видяха в ДОСТ алтернатива на статичното статукво и зациклилата политическа парализа на елита.

Но най-голямата истина е, че с напускането на ДОСТ, Хафъзов и компания ни доказаха, че са точните хора. Че са лидери, които няма да се подчинят на страхуване и схеми. Че те имат една цел – да са в полза на народа. И когато им се пречи да са от полза, те няма да се преструват и да имитират политика, а достойно ще напуснат. С напускането на ДОСТ показаха, че за тях политиката не е самоцел, не е за лично облагодетелстване. С тези си постъпки, те дадоха урок на целия български народ. Урок на достойното поведение.

Затова в заключение ще кажа и заключителната истина, а именно:

Хафъзов беше новата надежда в ДПС, беше и надеждата в новата партия ДОСТ, но най-важното е, че дори в момента да е извън политическата сцена той продължава да е нашата надежда. Просто той няма алтернатива. Всички други са много пеша.

Не че съм безгрешен, но за това не греша.

Исмаил Юмер, бивш координатор на ПП ДОСТ в община Руен

24smolian.com