Маскарите по стълбата

„О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!“, „О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!“.

Два цитата от едно култово произведение в българската литература, започващо с грозотата и завършващо с красотата. Но не буквално. За света на грозната истина и онзи далечен свят на красивата лъжа. Светът на обикновените хора и онзи, далечния на политиците. И да, цитатите са именно от познатото ни произведение „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски. Той, който е видял и прозрял толкова отдавна пролуките в нашето общество. Пролуки, които с годините са се превърнали в бездна. Една бездънна пропаст, разделила човека и онзи на последното стъпало. Думи от миналото с отражение в бъдещето. Актуални и до днес, набъбнали в особено големи размери. Поуката е ясна, но не и приложима.

Политиците отдавна не са синоним на държавничество и дипломация. В света на хората, те са маскари, особено след поредния „гейт“. Онези долу, въпреки, че са далече, съзират в света на властелините - суетата, фалша и охолството. Онези, в облаците, обаче явно са твърде високо и живеят в свят, в който разстоянието е пречка да виждат и чуват нискостоящите. Даам, пропастта е огромна. Разделя бедни на богати, гладни на сити, болни на здрави, добри на лоши, грозни на красиви, глупави на умни и така до безкрай… Ноо… От едната страна е съвестта, от другата, тя отдавна е отстъпила място на лукавата предвидливост и алчността. Няма шанс или поне няма изглед за такъв. Или има, но той отново е в полза на имащите, на страната на онези на най-високото стъпало, но и даден им, от онези под стълбата. Тези, които ги обличат във власт и ги издигат до небесата.  И така до безкрайност. Песимизъм или просто тревожен оптимизъм е това?! А може би и двете. Може би бездната не е толкова дълбока?!

Едва ли.

Мария КАЛОЯНОВА, 24smolian.com