Време за бесило…

Ставате на 36 години, какво ще сторите? А, когато бяхте на същата тази възраст, какво направихте?

18 921 600 минути изпълват 36 лета. Кажи-речи половин човешки живот. И много, и малко. Не е време за равносметка, не е време и за изоставяне на мечтите. Време е за… бесило.

На тази възраст Васил Левски превърна себе си в безсмъртието на мечтата. Химерата за равенството под слънцето на свободата, изгряло през мъглата в очите на роба, в сковаващия студ на шикалкавещия пред историята страхливец, из тъмата на гнусното предателство…

147 години от смъртта на Апостола. Ще премине в обичайните венци, цветя, малко речи, тишина. „И ти гарвано, птицо проклета…“.

Сълзи няма да има. Тях отдавна ги няма. Преобладават наведените глави, в които размислите са за всичко друго, но не и за мероприятието, част от програмата. Година след година, превърнало се в досада.

Едни хора застават и държат едни речи, в думите на които самите не вярват. След това по автомобилите и после пак отначало. До другата дата на героите. Идеали и герои вече са само досадни дати. 

Замисляли ли сте се защо рождението на юнаците минава скромно, с наведени глави, без помпозност, а при смъртта им се вдига гюрултия сякаш сватба?

Защото няма значение кой и кога е роден, а как е умрял. Животът е безсмислен, ако главата е склонена, ако мълчанието все е злато.

Този свят е за смелите, гордите глави, крещящите за „свобода и правда”. Тяхната смърт е кладата, на която изгаря робът, не героят. Героите не умират. Но пък са обречени да ги честват страхливци, които мълчат, когато трябва да крещят, за които наведената глава е живот.

Животът е безсмислен, ако се живее измекярски.

147 години от смъртта на Левски!

Остана само едно „Народе????”

24smolian.com/24rodopi.com