Кашлицата е грях, бедността е зараза!

Мерки и престъпления, мълчание и доносничество

Мъж излиза на терасата си и пали цигара. Закашля се силно и… Съседи от балконите го чуват. Инак, нищо интересно за тях, но моментът на кашлицата не е подходящ. Веднага сигнализират на 112. Пристига екип на Спешна помощ с подозрение за пациент с коронавирус. Следва ужасена физиономия на човека по халат, застанал на вратата и гледащ маскираните медици. Малко обяснения и всичко приключва.

История от столицата за наблюдателни и съвестни граждани.

Страхът инжектира ентусиазъм в обществото. За да бъде на мястото си и да съблюдава правила и мерки.

Защото до този момент просто бе… умряло.

Баща изнасилва щерка си, всички мълчат…

Страховете възкресяват обществото. Поради праисторическата причина, втъкана в ДНК-то на хората-ужасът за съдбата на собствените им задници. Прощавайте за израза, но си е точно така.

Защото когато баща месеци наред изнасилвал щерка си в Родопите, която идвала да си вземе на ръка издръжката, всички съседи в блока поназнайвали, че нещо нередно се случва, но си мълчали. Като пръдня под юрган. Тиха, но смъртоносна. И докато детето не изревало, не се стигнало до възмездие. Ама като няма извънредно положение, положението е “Какво става извън моята врата не ме интересува“. Собственият задник не е застрашен.

Примери, които обрисуват общество, картина, морал, съвест. Както и мълчание, тогава, когато трябва да се крещи.

Не играй карти, вече има общество

Беседка край блока, хора играят карти. Нейде из Кърджали. Нищо необичайно, освен ако не беше някой си и кусур ден от началото на извънредното положение в страната.

Мерки, забрани, глоби и… стотици подобни снимки вече обикалят социалните мрежи.

Кризата, свързана с пандемията, отприщи една нова форма на „Държавна сигурност“, в частта за дебненето и доносниченето.

Дали предизвикана „Защо аз съм вкъщи, а други не?!“, дали защото страхът от заразата вече е взел всякакъв връх над чувства и възприятия, са въпроси от друга област.

Ново проявление на обществото. Мотивът-така се прави, в Западна Европа, по този начин се ловят престъпници.

С тази разлика, че бандитизмът из Родопите е сведен до кокошкарски порядки, за разлика от лицемерието, което катери връх след връх.

Сигнали, да видиш

И като заваляха едни сигнали за нарушаване на мерките. „Деца карат колела!“, „Пенсионер влезе в магазина в 10,35 часа!“. За последното-забрана няма за възрастни хора да пазаруват след този час. Тя важи за хора под 60 години за влизане преди 10,30 часа в обекти за търговия с храни. Ама кой да разбере, кой да осмисли? Важно е соченето с пръст.

Нашенци започнаха да се гледат като прокажени при среща. Да сочат кой е с маска и кой без. Кой излязъл на паркинга със съседа. Превръщаме се в общество с потенциално чумави. Всеки виновен, заразен, до доказване на противното. Липсват само жълти звезди на ревера на далите положителни проби. COVID-19 се превръща в „Ко Виде?“, нарушител има ли?

А как мразиха Държавна сигурност!

Времето започва да прилича на онова, мразеното. Когато Държавна сигурност- първо бе наистина сигурност, второ-мразена неистово заради мрежата от доносници. Някои от които просто топеха съседите си заради наличието на един буркан повече лютеница в мазето или по-красивата жена.

Сега усещането е за що-годе същото. А и всеки разполага със снимков материал. Бюро за доносите-социални мрежи и медии.

Хак да са ви глобите!

Разделяй и владей

Политиката в страната през последните години е като синдром на самоунищожението на народа. Разделяй и… остани на власт. Политика на противопоставянето.

Майки на деца с увреждания излизат на протест, а бизнесмен, редом до държавните първенци, заплашва да вади 20 000 свои служители в контрапротест на 30 изстрадали жени. Дамите срещу яростта на бизнесмена с държавен привкус.

Полицаи се противопоставят на недоволни.

Лекари на протестиращи медицински сестри.

Дори министри в кабинета.

Всеки срещу всеки, за да оцелеят важните.

Шантава работа.

Време разделно

В момента обществото също е в същата позиция. Два щаба „Коронавирус“. Няколко мнения. А-ха някой да изповяда нещо и бива прекъснат. Такива брифинги и в Ботсвана не се правят.

Ама инак всеки ден, по няколко пъти. Казионните медии следват съдбата си на използвана тоалетна хартия и…

Два щаба, много мнения, много обърсани полит имиджи и две общества.

Едното иска прекратяване на извънредното положение, мерки за защита на попадналите в икономическата бездна най-уязвими нашенци.

Другото настоява, че трябва да си стоим у дома. Животът е най-важен!

За едните живот без работа няма. За другите-има.

Граждански конфликт, който тепърва ще ескалира. Защото опашките пред бюрата за труда вече се вият. Скоро и защитниците на всякакви ограничения на свободата ще останат без пари.

Засега време разделно. Скоро-време гладно.

За мишките и прилепите

Главният рече, че репортерките са мисирки. Естествено-никаква реакция. „Ами мисирки сме, бе, Сашо!“, продума една, на`ам как се казваше, пред Сашо Диков в свое оправдание. Не смее да опровергае Главния дори в своя собствена защита. Себеоценка близка до точка на замръзване.

„За мишките и хората“, е написал Джон Стайнбек. Нещо от сорта как умствено недоразвит показва истинска човещина и е готов да я брани с цената на всичко. Срещу тълпата и мнението на разярените, уж развити интелектуално. Из нашенско мишките се мислят за прилепи. Демек, мишки, които могат да летят.

Жалка работа.

Та още за мисирките

Като заговорихме за мисирки. Малко заглавия от ежедневието. „Страшни разкрития за пораженията от коронавирус“, „Корабът-ковчег край Пирея“, „В Швеция стана страшно“, „Шествието на смъртта в САЩ“.

Заглавия, а в основното инфо-корабът бил със 121 заразени в началото на дописката, в края-с 20. Но инак ковчег. В Швеция вече не се събирали на обществени места, но забрани няма за това. Иначе страшно. В САЩ загинали 20 000 на 300 000 000 население. Но процентите не са важни. Миналата година обаче починали 80 000 от грип.

И те така. Мисирска работа, но когато комшиите бай Иван и Мехмед видят тези послания…

За чесънчето и скандалите с жената

И като ги видят, отиват до градинката. Късат марули и чесън, за да се лекуват, защото другото е скъпо. „У дома само генерали гледам, със съпругата се караме, гюрултия, ужас е просто“, изрича пенсионерът от Родопите. С малка торбичка лични продоволствия от градинката.

Ужас има, ама не в Швеция, а зад стените на жилищата в Родопите.

„Ще се самоубия!“

Така рече една от десетките вече безработни по ежедневните опашки пред бюрата по труда. Няма препитание, няма пари, гладът е изписан дори по тапетите у дома. Но пък има безлихвени кредити.

Стокхолмски синдром

Това е феномен на психиката. Породил се е когато заложник започва да изпитва привързаност към похитителя си. Идентифицира се с него, симпатизира му, чувства го близък, възприятията му са изцяло пленени от неговата същност. И не желае да се раздели със статуквото.

Много откачено, но факт.

Дали пък няма след края на всичко, болшинството да изреве: „Не искаме навън, тук ни е добре. Удължете, кажете как да дишаме, да си бършем задните части, не можем навън!“

Едва ли. Прекалено хубаво. Утопия за всяка една власт из света, че тя е неразривно свързана с добруването на обществото.

Защото преди синдромът ще е влагата по лицата

Сълзите от очите могат да пречистят душата, да опростят греховете. Единствената и истинска индулгенция, всеопрощаваща. Ако са истински.

Когато си пресъхнал, но погледнеш през човешката сълза на този отсреща, какво ще видиш?

Сълзите вече започват…

Жельо МИХОВ, 24smolian.com

На снимките:

-На беседката, снимка от комшията

- Народът е подлуден-найлонова торбичка вместо маска, но срещу глоби. Осъзнахте ли колко страшни са мерките?

-Пазаруване по време на криза