След 183 години… Народът узря и сам поиска "Чиста и свята Република"

Вероятно сме единствените на света, които празнуват смъртта на героите си, а не раждането им. Може би защото сме устроени така - юначеството изисква доказателства. А безсмъртието минава единствено и само през саможертвата. Няма значение кога си се родил, а как си живял и загинал.

183 години от рождението на Васил Левски. Заря няма да има, цветя - който се сети. Някои ги поднесоха и ден по-рано. Защото датата се пада в събота и нали разбирате - работните ангажименти свършват.

Но това няма значение.

183 години по-късно народът е по улиците и иска промяна. Жадува „Мафията вън!“. Едната страна на барикадата. От другата са политици, с платените им социолози, анализатори и прочие „ози“-та и „ори“-та, барабар с личните им астролози. Едните наричат другите мутри, вторите отвръщат с „платени“.

183 години по-късно протестиращият народ провеси бесило на улицата (може би е грешка!? може би е измерение на отчаянието!? може би...), в „сърцето“ на властта. 183 години по-късно народът узря, за да поиска „Чиста и свята Република“.

Героите се познават по делата. Саможертвата е единственият техен орден. Всичко останало - лицемерие в преписваните речи на хората с охрана пред паметниците…

Вярно, на площадите има и политика, и провокатори, и политици и олигарси зад кадър с пъклени планове, но младите хора, които не искат нито един от политиците от дата 10 ноември 1989 година до дата 18 юли 2020 година, са много, много, много повече.

Уважавайте правото на протест на младите хора, тяхното виждане за по-добра България, за да я… има България!

От колегите от 24rodopi.com