Чък Норис налапа кебапче и се хлъзна на Пампорово…

Родопите са интересен политически ареал, че и обществен. Поставянето на маска се възприема като някакъв ритуал, сходен на този на самурай преди битка. Само, че се вадят гумени мечове. Щото ситуацията е хем на война, ама хем да не нараним опонента, че утре може да дойде на власт…

И това отприщва едни семейни пропълзновения към всяка политическа сила. Да не остане фамилията валат. Мъжът от едните, съпругата от другите, сестрата от третите, и все зарад… някакъв келепир. Социалните мрежи са мегдан на смелостта, а реалността окончава „черешовото топче“ с газоотделяне под родопското одеяло. В плик, че да не боцка.

Примери много. Като един, дето си турнал снимка на Чък Норис и се заинатил що нямало имена под медийни публикации? Сякаш прави списък, пък скрил лицето си зад Чък Норис, който „изрита комунизма“, появявайки се от екрана на нелегалните видеокасетофони и пиратските касети с филми.

Друг един пък плю, плю държавните служби заради безсмислеността им, а после с охота се намести в държавен кабинет, заоправдавайки се, че трябвало да се работи. Ами как ще е другояче, като отговорът дойде от публичната му имотна декларация. То заеми, заеми… Нейсе.

В Родопите е като „Parla piu piano“. Хитът на Джани Моранди, една сицилианска любовна песен, влязла в саундтрака на „Кръстникът“ и станала емблема за мафията. „Говори ми тихо“. В Родопите все се говори тихо, за всичко. Като онзи случай за изнасилваното с месеци дете от баща му отпреди години. Когато всички съседи поназнайвали, ама си мълчали. Докато грозната истина не излезе.

„Говорете тихо“. Но в социалните мрежи са само Чък Норис, Рамбо, Роки, Шварценегер. Дори вездесъщият и непобедим Чък би се хлъзнал на Пампорово с политическо кебапче в устата.

Джон Рамбо

24smolian.com