„Брюкселските“ въстаници: Боят настана…, евро не остана

„Боят настана, тупат сърца ни…“.

Това са едни въстаници. Панагюрските. Не се знае дали са тръгвали с тази песен на уста, но поне е увековечено от Вазов.

ЧРД на патриарха на литературата за 170-ти път. Колко хора се сетиха за годишнината впрочем? Из Родопите поне малко. Съдейки по цветята на паметника му в Кърджали.

Както и да е. Принципът е: За мъртвите или добро, или нищо. По-вероятно нищо. Защото съдбата на държавата е вече в плен на Еврозоната. Там всички са равни, всичко е едно евро.

Ама не.

Защото там и тук са диаметрално различни понятия.

Тъмнината

В началото на 90-те години из Отечеството избягаха хората, които най-искаха промяна. Какво се случи с тях? Бяха „престъпниците“, прегазвайки границите, бяха мразените.

Успяха по един или друг начин.

Икономическите бежанци. Като онези, с лодките от Африка, но не съвсем.

Бягаха от тъмнината.

Светлината

Никой не бяга от добро. Това може да го каже всеки емигрант от Родината. Всеки един има поне един трикольор, пред който се просълзява вечер. В състоянията на безумно самовглъбение. Тогава, когато, той изтисква от сърцето си това, което не му е позволявало да замине. Но сега не го пуска да се върне.

Самота и сълзи. Тези баири са далеч. Тук не е като там.

Но има и една светлина. В края на тунела.

Завръщането

Да се върнат назад. Към родните места. Размисли и евро. Пари в джобовете и неща, които глождят съзнанието. Дали, заслужава ли си?

Тежките въпроси на съвремието. Обладаващи нашенците, които са на хиляди километри. Които са народът на гурбета. За които всяка една сълза е кинжал в сърцето. Които държат трикольорите в домовете си там, на хиляди километри, и гледат всяка вечер случващото се у дома.

Надеждата

„Светлината в края на тунела-да се върнат хората от Запад“, споделя един гурбетчия. Това е мнението на хиляди. Един ден да се завърнат. Но какво ще заварят по родните си места?

Знаете ли какво е „непременна” инвестиция в родопски град? Това е да се вдигне нов жилищен блок върху зелената площ между две други кооперации. В подобно строителство е заключен пределът, дотам достига творческият потенциал на местния бизнес. И това се вижда навред. Видимите резултати на една съсипия.

Какво са еврофондовете? „Едни пари, за които първо ти изкарват душата с документи, въртят те като панаирджийска мечка из разни институции, а накрая чакаш. И като дойдат, след време могат да си ги приберат”, обяснява родопчанин, имащ дълъг стаж с администрации и чиновници.

Какво представлява прекрасно ремонтирана и дори надградена къща в затънтено село, отстоящо на около 2 300 километра от Брюксел? Едни чудесно похарчени европейски пари. Само, че те не са даром от Европа. Спечелени са с много труд, пот и стискане на зъби.

Огромен процент от гурбетчиите ни инвестират в селата. В своите, тези, които са зад храстите на лъскавата и почти по арабски вече „приказна” Европа.

„Най-освобождаваният народ“

Така е рекъл Станислав Стратиев. За срам на „освободените“.

Все разчитаме на помощ отвън. Дали царства, дали гурбетчии.

Господ обича смелите. Но когато се примиряваш, значи си наред, добре си. Всичко с картинките е ОК, с доставките на суджуци също. Толкова сме Шест, че и калинките с чиновнически служби в Брюксел гледат първо да си сменят фамилиите с чужди. Така, по мъж..

„Два милиона избягаха, най-вече от срам, че нищо не зависи от тях Тук – Там все пак имат някаква цена, макар и да е цената на роби“-Кеворк Кеворкян.

***

ЧРД на Вазов. 170 години.

„Панагюрските въстаници“: Боят настана…, нашата десница Бог ще подкрепи…

Жельо МИХОВ, 24smolian.com

На снимките:

-„Свобода или…“

- Бира и следене на новини

-А у дома