Дейв vs. Йълмаз –крал срещу господар на… тишината

Уикенд по нашенски. Край Дамбалъ, край беседката, но с палатки.

Родопчани дават тон на доброто настроение извън населените места.

„Скара, пържоли върху нея, нощ под звездите“, казват хората.

Не ти трябва QR код и висене на граничните пунктове. Не ти трябват и изявленията на НОЩ. В града има маски, там болести няма!

Тук, в мистичните Родопи, има хора, които са чужди на градската суета. Чисти, добродушни, весели, свирукащи на воля и разхождащи се боси из трънливите поляни мъже и жени, чиито единствени спътници са животните и тишината.

„Няма ги хората, отидоха в градовете, в Германия, Белгия, Холандия, София, младите бягат, все бягат“, изрича един от последните пазители на едно село в планината.

Едва трима души са останали. Имат животни, нямат „живот“.

Не и в общоприетото подобие. Те са извън рамките на това съществуване, което съвременният свят налага.

Наслаждавай се на тишината

Наслади се на тишината. Това пее Дейв Геън в най-емблематичното парче на „Депеш мод“.

Превръща групата в още по-големи милионери. Но не това е темата.

Тя е за смисъла на битието.

Тишината като законодател на душевността. Дори самият клип предполага философски размисли. Вокалистът е облечен като крал, но тронът му е на баира. Неговото кралство е без люде, в планината. Той е сам. И „кралства“ над тишината.

Всеки един човек е като детайл от смисъла на живота. Съграждащ всеобщата картина.

Една песен, много моменти. Тишината, в коята душата пее. Царството на планината, в която няма жива душа. Намек? Едва ли Дейвид го осъзнава, едва ли някой човек го мисли. Но с тези малки фрагменти той легитимира живота. Дава смисъла му.

Баири, тишина, кралство без поданици.

Да. Защо не?

QR кодът на същността

Всеки човек го притежава. Това е QR кодът. Дори да не го осъзнава. Предава го, развива го, осмисля го. От най-бедния до най-богатия. Така се формира всеобщата картина на обществото, на света, на смисъла на съществуването. Стига да го разбере същото това общество, оплодено от идеите за богатство.

Код на човещината. Няма митници, през които той да бъде осмислен.

Други са.

Живеем заради парите

Това може да чуете от болшинството неразбрали картината. Красивият автомобил е просто тенекии, книжката и парите са само хартия.

Но са важни. Може би най-много.

Те са инструмент за благата. Които трябва да заместят бурканите със зимнина от мазето с други.

 „Аз съм сам, с кучето, овцете, кравите.

Щастлив съм, тук има чист въздух, в града има болест, слагат маски. Тук няма, само чист въздух. Аз за три месеца два пъти съм напускал селото“, казва един родопчанин.

Йълмаз живее в едно село, в което той, двама старци и няколко глави добитък са единствените обитатели. Никой не ходи там. И не иска.

За любителите на красивите кътчета из Родопите, маршрутът е готин. Тук сетивата ще се изпълнят с красоти, които после не ще се забравят…

Жителите са избягали. От Англия до Индия се простира маршрутната мрежа на тези чеда на планината.

Те няма да се върнат, убеден е местният „младеж“, останал там.

Казва да се внимава с минаването покрай старите постройки. Имало пепелянки.

Сякаш и селото не ще да върне избягалите, пъди ги с отрова.

Тишината, която остана неразбрана

Усещане за край. Усещане за траур.

Това навяват едни от най-прекрасните села из Родопите. В тях животът замира. А ако Дейв Геън ги бе зърнал, щеше с право да снима там клипа към най-милионерската песен на „Депешките“.

И вероятно щеше да си купи имот на същото място.

 „Трудно се живее, но хората са свикнали на трудното, обичат трудното. Това е Родина, това е Отечество, ние сме го изградили. Длъжни сме да живеем и да го пазим“.

Това казват последните, които живеят по тези баири. Пари не ги блазнят, не можеш да ги купиш, те няма къде да ги изхарчат. Те летят и са господари на пленителната планина. Те се наслаждават на тишината. Не са и чували за „Депеш мод“.

Не им и трябва.

24rodopi.com/24smolian.com

На под снимките:

-„Кралят“ и Господарят на планината

-Изоставено, разрушено и пленителна гледка