Бомби вместо вик

Бомби гърмят. От някакво странно разбиране за радост. Така изпращаме всяка година и посрещаме новата. С гърмежи и мирис на сяра. Избухване на душите, гръм и трясък за мечтите. Дали сбъднати или не, осъществени или не, няма значение. Гърмът е важен, за да почувстват околните трепетите на собственото съзнание. „Дум“ и включени аларми на автомобилите. Вой на сирени на изпроводяк.

Тежки софри и много питиета. Сякаш за последно. Да се препълнят сетивата, че знае ли се. Гърмежи вместо вик „Още сме живи, ей!“. Пълни маси „Можем го още, ей“…

Следват новите крачки в новата година. По старите пътища, но с неугасващата надежда. Че всяка една дупка ще бъде запълнена, че пътят все пак ще е малко по-прав, че зад завоя няма да последва поредното препятствие. Че околните ще бъдат по-добри, че лошото ще е по-малко горчиво. Без усет за балансираното в битието. Което е асорти. Има от всичко. Нов хоризонт, неосъзнат. Че миналото всъщност винаги е пред очите ни. Защото когато осмислим едното, другото ще бъде по-лесно преодолимо.

24smolian.com

Четете по-късно темата на 24smolian.com:

Без грим: Комар, алкохол, гурбет, любов, рекет и лихви