Аве, вирусе! Отиващите на смърт те поздравяват…

Живот в спринцовка: Броихме заразени, сега броим ваксинирани

В началото бе… пренебрежението. Скромно на прага на „ужасяващата пандемия“. Тръгна тихо и далечно, по китайски. След това сполетя Европа, а от март се настани и в страната ни. Първо като грипче, после като чудовище. Помните какво рекоха от Световната здравна организация, помните думите и на родните щабни експерти. Мийте ръцете, грип Б, Ц, Д бил по-зловещ. В един момент сякаш пандемията им хареса и започна ужасът, обилно помпан и от медиите. СЗО пък изведнъж изкреща за злата участ, която ни чака. Родните експерти пък заиграха по нервите с КПП-та за лов на вируси, чували с трупове, детски площадки превърнати в морги и… Прекъсване на телевизионни програми, за да изчетат зловещите прогнози траурните физиономии.

Затворени хора в плен на страховете си

Хората бяха затворени, остана им единственото право да се страхуват. Кой не се страхува е някакъв тулуп, неверник, измекярин неден. Помните, нали? Разделение на вярващи и невярващи. Сякаш трябваше всите до един да турим на стената снимка на вируса и да му се кланяме, палим свещи и речем „Вярваме в теб, о вирусе, подмини ни“.

Безумията на едно общество, стигнало до дъното на безумствата си. Няколко века по-назад във времето и сигурно щяха да се палят клади и изгарят неверниците, които отказват да се страхуват. Светът помни какви ли не страшни неща, преживял е войни и чуми, масов мор. Но ковидът бе обявен за най-зловещ. Милиони излекувани от нелечимия вирус. Всяка смърт пък бе издигана в култ срещу неверниците. Сякаш хората спряха да умират от още 9999 други болести. Спряха катастрофите, инфарктите, ракът.

Нормално е да си избереш пол сред 189 „съществуващи в каталога“, но не бе нормално да не се страхуваш. Спазваш мерки, но не е достатъчно. Трябва да трепериш.

Маските паднаха

Хората бяха на косъм да тръгнат с чували на главите. Сложихме маските, но те всъщност паднаха. В режим на масов „мор и страх“ всеки разбра ценни неща за себе си, прецени и околните. На кого може да се осланя и кой се страхува дори от сянката си.

Преживяхме безумието да не ни допускат до парковете, да вдигнат пейките, че да не се сяда на тях. Вирусът прониква през гащите? Преживяхме забраната да се стъпва в горите, разходки в планината. Безумието на борците срещу невидими врагове.

Смелчаци и доносници

Хора пренебрегваха мерките, а други пък доносничеха. Смелчаци и порти. Заваляха сигнали от сорта „Тия тримата играят карти на беседката. Не ги е срам, вземете мерки“. Трябваше да бъдат линчувани, разстрелвани на място?. След донос на комшията.

Заваляха едни глоби, присъди. Някои падаха в съда, други бяха потвърждавани.

Дарения и аплодисменти

Заваляха и дарения към болниците. Деца се разделяха със стипендиите си в помощ на медиците. Пращаха ли пращаха. Излизаха по балконите и пляскаха. Когато имаше малко заразени. Като станаха повече, на някои дечица дядовци и баби умираха по стълбите на лечебните заведения, за които са давали и пляскали. Един медик дори се изрепчи във фейсбук. „Ще ми ръкопляскате не само с ръце, но и с уши, ако трябва. Днес съм прегледал 12 души…“.

Без коментар. Статус под снимка на починал мъж пред входа на болницата, в която работи. Трупът на стол и покрит с чаршаф.

Лечение, ама…

Здравеопазването мина на „ало-режим“. По телефона.

Един пример. Разговор с джипи:

-Може ли да доведа детето, кашля от дни, просто да му прослушате гърдите?

-Първо да отиде да си направи ПСР.

Без коментар.

„Високата смъртност в региона се дължи на огромния процент застаряващо население, придружаващите заболявания и самолечението, късно потърсена лекарска помощ. Предписват се по телефона антибиотици без преглед. Това е немислимо“-думи на лекар от Родопите, който просто описа истината за високата смъртност в страната като цяло.

Жестоката истина, която лъсна дори предпазена с маска. Десетилетия разбиване на здравната система. Избягали в чужбина лекари. Всички превърнати в търговци с бели престилки. Болка, от която се умира.

Тестове и оборот

Огромен брой тестове и логично-огромен брой заразени. По 100 лева средна цена на изследване. По 12 000 теста на ден. Как издържаха лабораториите, една голяма загадка. Маските скочиха от 15 стотинки до 3 лева. Плодовете поскъпнаха. Пир по време на чума.

Чума, която поразява избирателно

Човечеството помни изключително свирепи пандемии. Тази не е от тях. Признаха го преди дни дори и тези завъртизадници от СЗО. Чуми, покосявали наред-млади и стари, болни и здрави.

80 на сто от заразените с Ковид-19 го прекарват на крак. Над 90 на сто от починалите са с придружаващи заболявания. Но такава паника и мерки срещу „този мор“ човечеството не помни. Защо бе нужно всичко това? Бъдещето ще покаже отговора. Всеки ще го открие съвсем скоро.

Ето цифрите

На 15,7 излекувани от Ковид-19 един умира. Но в болшинството от случаите с придружаващо заболяване.

Това е анализът на цифрите за 2020-та година, белязана от ковид пандемия, случила на незапомнен „медиен комфорт“.

Цифрите за страната ни. 1 115 283 направени ПСР теста до 0,00 часа на 1-ви януари. 202 266 отразени положителни проби. Или 18,14 на сто от тестовете дават резултат „Коронавирусна инфекция“. 7576 души са починали, формирайки смъртност от 6,34 процента. Излекуваните от сочения за нелечим вирус в страната ни са 119 527 души.

Анализът на експертите показва, че над 90 на сто от случаите с фатален край при борбата с Ковид-19 са при хора с придружаващи тежки заболявания.

През миналата година в страната ни са починали 108 083 души, сочат данните на Националната статистика.

Към края на декември 2020-та броят им е 102 384 души, отчита порталът countrymeters.info, поддържан от Департаментът по икономически и социални въпроси към ООН.

От началото на епидемията до полунощ на 31 декември 2020-та в област Кърджали са потвърдени 1855 случая на коронавирус, в област Смолян-2074.

Близо 30 000 души в двата региона пък са преминали през карантина.

***

И така. След 10 месеца броене на заразени, започваме броене на ваксинирани. Налице е поредното разделение. На За и Против. Уж е доброволно, но нежелаещите имунизации вече се превръщат във врагове, които скоро могат да бъдат лишени и от права. За свободно пътуване, например. Скоро ще го усетите.

Да живее диктатурата на вируса!

„Родопи voice“