Избори: Гърбавият крал, Хамлет, Макбет и проходилият роден Бърнамски лес

Ковид, ваксини, мафия и мутри, успехи и евро, тръби за газ, самолети, джипове, села, паланки, чекмеджета, пачки, злато, истини-неистини, клакьори, тулупи, мисирки, матросовци, упадък във възход, измислени писатели, поети на социология и политология, каква ли не логия.

Ключовите фрази на една погубена година. След която идат избори, а кампанията започна още през лятото, на площадите. Продължи в брониран високпроходим автомобил, достигна всеки и всичко.

Свърши ли зимата на нашето недоволство и идва ли пролетта „със славний син на Йорк“?  Политика и реалности, надежди и калкулации, задкулисие и предкулисие. Малко Шекспир за нагласите.

Един Ричард Трети.

 

Гърбавият крал.

 

Изкачва престола с измами, убийства, кроежи. Все злини, представяйки ги като добродетели. Познато, нали?

Една трагедия на Шекспир, след която идват други две, забележителни.

 

Бледият Хамлет поставя квинтесенцията на праха.

 

Всички умираме, всички губим. Дори властта. Някои отъждествяват двете като едно и също. „Напусна ли властта за мен животът свършва“, познато, нали. Принцът датски си иска престола, но по-важна е личната вендета. Ако не бе срещнал призрака на баща си, не би проумял престъплението на чичо си и родната си майка. Личната вендета с цел „светло бъдеще за кралството“. Всичко е лично. „Ту би ор нот ту би“…

 

Лични качества с цел обществена изгода.

 

„Додето Бърнамският лес не тръгне…, не ме е страх от нищо!”, изрича един узурпатор на властта. Вещиците гадаят на Макбет, че ще падне от престола, едва когато гората проходи.

И тя прохожда…

Най-тежкият образ от зрелите трагедии на Шекспир. Най-добрият пълководец, който предава краля, за да седне на мястото му. Нищо общо с „Ту би ор нот ту би” на шикалкавещия Хамлет. При Макбет е само „ту би”.

Докато Бърнамският лес не прохожда…

 

***

 

Всеки е готов на всичко за власт. От времето на Шекспир. Колко като тях припознахте? Колко пренаписани биографии оформиха родните персонажи? От зрелите трагедии на българското съвремие? На моменти трагикомедии. Май не сме виждали само АлЙо да подкара бус за кренвирши с ваксини и нарича всички кретени, докато ръфа „лионска наденица“.

Има време и за това.

За шутове властта е като родна майка. Милва и глези.

Истината обаче е, че Бърнамският лес проходи. Дори само с изсечените и пратени за нейде си гори. Всеки ще припознае героите на родната трагедия. Иде пролет. Ще настъпи като утре…

24smolian.com