Заровете на слугата, който все си търси господар

Някои хора живеят в миналото и не смеят да се отърсят от него. Развитието им е спряло нейде там - в зората на демокрацията, но със соц прах по дрехите от скрина на неосъществените блянове. И така си я карат - с капиталистически апетит, но с тоталитарни възможности а ла „партията да даде нещо“.

Собственик на една медия, с отдавна затихващи функции, намеси името на вестник „Родопи Смолян“. Поводът-ВиК абонати на смолянска улица останали без вода, а от дружеството не ги уведомили.

Та, същият този „издател“, неосъществен политик, започнал да се рови къде евентуално излязло съобщение  за спиране на водата. И намесва името на медията ни, „чието седалище е в град Кърджали, а вестникът не се продава и в павилионите и търговските обекти в Смолян“.

Първо, на нашата медия никой не й е предоставял офис, при това безплатно, забележете. Както на въпросния „вестникарски титан“. Второ, в света на интернет, няма абсолютно никакво значение, откъде пишеш, а как го правиш. Вестник „Родопи Смолян“ не се „върти“ в печатница, приватизирана по партийна линия и харизана на партийни подлизурковци. Екипът ни уважава новината, уважава читателите си и винаги е на тяхна страна. И те знаят, че винаги могат да разчитат на нас.

Това, че фирмата е регистрирана в Кърджали не е ограничение да прави вестник и в София. А това, че "Родопи Смолян" се печата в София, не го прави и софийски вестник. Смолянски е, колега, смолянски и много по-добър от твоя смолянски. Нищо, че си от високопланинско село, пак си смолянски вестник!

Как се разпространява "Родопи Смолян", „медийният титан“ може да се обърне към разпространителите. Всъщност, май самият той, по тъмни доби, си разнася своето печатно издание - затворен цикъл "пиша - нося". Но проблемът си е негов.

Нито един човек от екипа ни не е партийно украсен. Не е бил зам.-областен управител и никога не е използвал поста си, за да натиска кметове да увеличават абонаментите, „за да работят добре и с Областна администрация“.

Нито един от екипа ни не е бил кандидат на каквито и да е било избори. Но ако бяхме участвали, поне един съветнически мандат щяхме да спечелим - поне тиражът и влиянието ни го гарантира!?

Партийните облаги са едно, истинското слово съвсем друго. Никой от семействата ни не е бил уреждан на работа заради „бухалки или откровено ибрикчийстване“ чрез вестник. Не си търсим богати спонсори, на които да лакействаме. Слугата само търси господари. Въпросният „издател“ бързо забрави как съпругата му ни броеше абонаментите и заплашваше по телефона с политици. После пък той трябваше да се извинява заради „истериите“.

Някои хора няма как да го разберат. Нивото им е такова, както вече споменахме-капиталистически глад, но с тоталитарни похвати, пък и възможности.

Животът, уменията, професионализма не са игра на зарове…

24smolian.com