Една година в пандемия: Истерия, лъжи, страх, загуби, несигурност…

По случай годишнината на Ковид-19 като подарък получихме трета вълна, по-яростна от досегашните две. След глътка въздух, както се казва, в региона на ден има по над 50 новозаразени. Това са само тези, на които е правен писиар тест, а не се знае колко са другите болни, които не са диагностицирани. Британският щам, който е доказан и в Смолянско, вече покосява и млади хора, а симптоматиката му е различна, категорични са специалистите епидемиолози.

 

За една година преминахме през какво ли не

 

Тотално затваряне по къщите, загуба на близки и работни места, мизерия, има вирус, няма вирус, несигурност относно ваксините, онлайн обучение на студенти и ученици и разбира се-кредити и други сметки, които не чакат. В началото родопчани лудо се интересуваха кой се е разболял с ковид, не искаха маски и дезинфектанти, не вярваха във вируса, четяха конспиративни теории. След това вече никой не се интересуваше кой е болен, маските станаха част от ежедневието ни, болните и починалите бяха статистика, много тъжна.

Какво сочат данните на Здравната инспекция в Смолян  от март миналата година до 7 март т.г. Общият брой диагностицирани лица с коронавирус в Смолянска област са  2604. От тях излекувани са 2082, а починали – 225. Общият брой ваксинирани до 7 март е 4 217 лица.

Отново сме в червената зона. Според 14-дневна заболяемост нашата област има установени случаи 238,6  на 100 хиляди при 336,2  за страната. Седмичният ръст е 87,2%  при  27,6  за страната , а по показател 14-дневна смъртност имаме  починали  5,79 на 100 хиляди при 10,85 за страната.

Прави впечатление, че вече голяма част от болните с коронавирусна инфекция се настаняват в болници. Мерките отново ще се затегнат. Откакто отвориха заведенията от началото на месеца кръчмите са пълни. Хората са се затъжили за заведенията. Трудно може и място да се намери,  доста заведения изискват заявка, защото в противен случай връщат хората. Особено преди и на 8-ми март заведенията бяха пълни. 

 

Година вече, откакто си мием по 40 пъти на ден ръцете, станахме ли по-различни?

 

Не сме вече същите, определено. Вървим  по улицата, заобикаляме хората,  дистанцираме се и вече се радваме, че през маската не могат да ни познаят и ни подминават. Ще чуете и израза добре, че е маската да не ме спира никой, не ми се контактува. „Трябват ми три лаптопа, двете ми деца са на дистанционно обучение и аз трябва от другата седмица да премина на работа от вкъщи. Как да стане, да не говорим, че и сметките за ток за ужасни, защото децата по цял ден са у нас и трябва да им е топло. Планът ми за интернет ще се изчерпа. Не ми се мисли“, споделя смолянчанка, която се чуди какво да прави. С подобни на нейните, а и други битови проблеми, ще чуете от много хора.  

Затова по улиците и учрежденията трудно ще видите усмихнати и вежливи минувачи. Но това не е толкова от карантината колкото от обхваналото ги отчаяние, безработица, глад и инфлация. Дори сега ще се чуят реплики, че поне не са спирали тока по време на извънредното положение, озаптиха през този период донякъде и частните съдебни изпълнители, донякъде и банковите кредити. Сега обаче всичко е постарому-не плащаш-шалтер.

Най-посещаваните институция са социално подпомагане, за да могат да кандидатстват хората за обявените от правителството мерки за тези сектори, които останаха без работа. Ще чуете и репликата, че и тази година е гадна като предишната и ни чакат още щамове. Няма да живеем, както преди, жалко за децата ни.

 

Анкетата

 

На нашата анкета в фейсбук групата „Бъдеще в Смолян и Родопите“ зададохме въпрос :  Какво Ви взе, от какво Ви лиши COVID - 19 за една година?

Ето и част от отговорите на нашите читатели:   

 „Свободата ми бе отнета“. „На мен ми липсват децата, от година не съм ги виждала“. „Взе ми много - свободното общуване, свободното придвижване. Възможност да посетим интересни места“.

„Мислих , че ще направи хората по-добри, да ценят всеки миг живот, всеки миг с обичните хора, но уви !“

 „Най-скъпото ми взе моето братче“. „На мен взе баща ми, но не съм сигурна, не вярвам на лекарите“. „Наруши ми ритъма на живот, ограничи ми свободата. Предизвика чувство на страх и несигурност“. „Слава Богу, нищо“. „Свободно да се общувa. Сякаш живота се преобърна, не може да се прегърнеш с най-милите хора. Точно по Коледа и Нова година не можах да ги видя, защото се страхуваха да дойдат при нас“. „Не ми отне нищо, но видях как се насажда страх и паника у хората“. „Свободата да общувам, както и където намеря за добре с близките си хора и приятели“.

„Свободата да пътувам по света и да си "сверявам часовника". Трябва винаги да знаем, къде сме ние, и къде е, и какво прави човечеството, за да се развиваме!“. „Взе ми много, но ми и даде добри уроци. Свободата, общуването с хората, пътуванията. Хората станахме лоши. Преминахме през тежки периоди- заболявания, болести и срещи с различни хора. Всеки се пази да не се зарази, от всякъде можеш да хванеш вирус“.

„Нито ми даде нещо, нито ми отне. Няма промяна в живота ми. Само се нагледах и наслушах на истерия и лъжи“.

„Само това ни липсваше , тоя вирус ни съсипа, толкова хора починаха, но и за живите не е лесно, мизерията ще продължи години наред“.

Несигурността и притесненията на хората набират още по-голяма сила. Това, от което се страхуваха, се случи, третата вълна на коронавируса, а може би ще има четвърта и пета. За първи път ще проведем и избори по време на ковид. И предизборната кампания ще е предимно онлайн, както и целият ни живот.

Едно е ясно, че тази пандемия няма да отшуми скоро. Обществото ще продължава да се  люшка между безопасност, сигурност, страх, свобода и инициативи. Ще  свикнем да живеем с вируса, разбира се, който оцелее.

И наистина вече не сме същите.

Николай Михайлов, 24smolian.com